Отворен код и придобиване на софтуер от държавата

По покана на Европейската Комисия участвах на конференция за използването на софтуер с отворен код в обществения сектор, на която споделих следното: България през 2016 г. прие закон, с който всички административни органи се задължават при възлагане на разработка на софтуер, в договорите и спецификациите си да включат клаузи, с които да изискват разработеният софтуер да е публичен (от първия ден на разработка) и да е с лиценз, който позволява безплатно използване от всеки. Това е важна мярка, за чието спазване настоявам във всичките си качества оттогава, по следните причини: Преизползване – когато кодът на една система е публичен, всеки друг, разработващ сходна функционалност, може да го използва и развива. В системите в публичния сектор има много повтарящи се изисквания и е загуба на време и пари да се разработват всеки път от нулата. Прозрачност и доверие – след като системата е разработена с публични средства, на обществото се дължи кода на системата. Така ще знаем как точно работи дадена система (и че работи правилно, съгласно закона, а не съгласно нечии интерпретации, както се оказа наскоро със системата за мониторинг на наличностите на лекарствата), и ще имаме повече доверие в нея (неслучайно направих предложение да се изгради нов софтуер на машините за гласуване, който да бъде отворен, но за съжаление това предложение не се прие в миналия парламент) Качество – когато изпълнител на дадена поръчка знае, че кодът, който произведе, ще бъде публичен, внимава повече да спазва добрите практки, да прави кода по-четим и по-подреден. Не един път съм чувал, че „ще го публикуваме, ама чакай първо да го пооправим малко“. Включително на самата конференция, от колега от друга държава. Одитируемост – държавата трябва да може да одитира какво точно е получила и да гарантира, че е получила (и че в продукционна среда работи) правилният софтуер. Примерът с тол системата,

Continue reading