За проблемите с електронните рецепти

Електронната рецепта. Както често се случва, когато електронизираме един процес, излизат на повърхността неговите вградени дефицити, които са оставали невидими досега.

Когато лекар предпише антибиотик Аугментин на бяла рецепта, но такъв няма в аптеката, там те питат искаш ли еквивалентен на него (случвало ми се е – в три аптеки го нямаше, върнах се и взех генерик).

Именно тази особеност – че в електронната рецепта има маркер за позволяване или непозволяване на генеричното заместване, което фармацевтите не могат да не изпълнят, е причината за обикалянето на много аптеки и връщанията при лекаря. А С хартиената рецепта това, че някой не следва стриктно чл. 34 на съотверната наредба оставаше под радара.

Има, разбира се и други проблеми. Напр. има(ше) бъгове и „непочистени“ данни за лекарствени кодове. Тъй като цялата система разчита на екосистема от софтуер на частни доставчици (и само напоследък на едно държавно мобилно приложение за случаите, в които лекарят не може да е на компютър), е очаквано в първите дни на всяка промяна да има малки проблеми. Със сигурност можеше да има повече комуникация от институциите към заинтересованите страни – лекари, зъболекари, пациенти, фармацевти.

Има обаче и стандартното отлагане до последния момент, което се случи и с верификационната система преди години. Електронни рецепти има от доста време. Миналата година трябваше да влязат в сила за всички „бели рецепти“. Година по-късно, въвеждането на задължителна електронна бяла рецепта само за два вида лекарства не би трябвало да е изненада за никого.

Според мен, обаче, водещият е проблемът с генеричното заместване, който беше изваден „в прайм тайм“ от електронните рецепти. Моето мнение е, че трябва да има задължително генерично предписване (т.е. дори да се изпише лекарство по търговско наименование, в рецептата да се включват и непатентнотно му наименование), а фармацветът да предложи алтернативи. В същото време трябва чрез системата да се следи дали дадена аптека не фаворизира даден производител (без значение дали на генерично лекарство или не).

Колкото и да отложим влизането в сила на задължителните електронни рецепти, този проблем ще стои. Дори да дадем достъп на лекарите до информация за наличности (което смятам за правилно по принцип), това ще усложни работата им, особено с ситуации на привършващи количества и пак ще има случаи на обикалящи пациенти.

Генерично изписване и заместване има почти навсякъде в Европа и е въпрос на политическо решение. То не е толкова просто, колкото изглежда, но ще трябва да го вземем скоро, защото иначе електронната рецепта ще бъде обвинявана от пациентите в грехове, които не са нейни. А ползите от нея са огромни за здравната система.

3 comments

  1. А ще достигнете ли до невероятната идея за дигитализиране на процеса на проследяване на движението на лекарствените продукти от производителя, през ТЕ, ТД до отпускането със задължително верифициране. Или ще е много труден до невъзможен процес за програмистите?!?!?!

  2. Ами аз съм „за“. То верифицирането е задължително и в момента.

  3. По данни на БОВЛ фармацевтите верифицират и освобождават 48%, докато в другите държави от ЕС е над 90%- защо?
    Проследяването на движението на лекарствените продукти от производителя по веригата може да се реализира на основата на системата за верификация/ ЕС също мисли по този въпрос/, но това са две различни системи. Верификацията работи, но не я спазват , а другата въобще не е изградена, защото ще лъснат всички нерегламентирани търговски практики, водещи до липси по аптеките. Точно тези нерегламентирани практики водещи до липси по аптеките, не е редно да се прикриват чрез генерично заместване.
    Генериното заместване в европейските държави има една единствена цел- да намали разходите на обществените фондове за лекарства, а не да създава търговски предимства.
    Генеричното заместване не спаси Германия от недостиг през 2022г.-където 87% от липсващите лекарства са били генерични.
    Нито една държава не е въвела генерично заместване по настояване на определена гилдия от участниците в процеса.
    Отстраняването на „грешки“ от ИО чрез сливането на кодове на едни и същи лекарства от основна компания и от паралелен внос, борба с недостига ли е или под маската на електронната рецепта се създават търговски предимства за паралелните вносители?До момента няма отговор от МЗ и ИО по Закона за достъп до обществена информация!
    Да вярно е, че електронната рецепта разкри доста „бели петна“ въпросът е кой кои и какво вижда от тях.
    Затова първо трябва да се изгради дигитална система за проследяване на движението на всички лекарства предписвани с рецепта и след това да се въвежда генерично заместване. Така ще запазите генеричните лекарства и производители на българския пазар. В противен случай скоро няма да има какво да заместват фармацевтите в аптеките.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *