Пътетворения

Бях на много места в Европа. Ако опиша всичко в текст, никой няма да го прочете цялото, затова – съвсем накратко, в стихотворна форма. В последователност на посещаване на съответните градове, (т.е. 1-вите 3 града бяха Виена, Мелк и Залцбург)

Във Виена е красиво –
Дунав, сгради, катедрали.
Много българи се реят
в ежедневието сиво
на виенските квартали
със мечти да преуспеят
кат’ общаци във локали.
Но Виена си остава
град заслужил свойта слава.
И четвърти път да ида,
пак ще има к’во да видя
Спряхме в Мелк – градче приятно,
с манастир и Дунав бял.
Десет евро верояртно
за музея би ги дал
някой друг турист, а ние
‘акостирал’ ща открием
българския кораб речен,
и след час ще тръгнем вече,
с Йо-Бе-Бето надалече.
Залцбург грее с красота,
Моцарт право е решил,
че си струва тоя град,
и във него се родил.
Със обширните площади,
със красивите си сгради,
с чудна крепост нависоко,
с кулинарни предложения,
няма никъде две мнения,
Залцбург грабва ти окото.
Инсбрук вечерта е як,
Алпите заспали, скрити,
чакат да обгърнат пак
малките тиролски къщи.
Зъберите страховити,
в облачен чаршаф увити,
под небе, коет’ се мръщи,
сутрин гледат те отвсякъде,
и във утринната хлад,
от чудесния ви град
аз потеглям за нанякъде.
В Куфщайн бързо се качих
с асансьора панорамен
да разгледам замък тих.
С дъжд студен и вятър хладен,
с хубава алпийска гледка,
орган обеден се чуваше
и макар и вече гладен,
бързо слагам си отметка –
спирането тук си струваше.
Розенхайм е малък, спретнат,
но дори и без величие,
със големите площади
дет’ под слънцето присветват,
си е южен град приличен.
В Мюнхен гарата е гадна,
а и с доста забележки
там метрото ще нападна,
но и с раницата тежка
даже, центърът е чуден
грандиозен, впечатляващ,
и да бях по-ранобуден
щях там, както подобава
да разгледам много повече
от баварската им столица.
Ротенбург е уникат,
с уникална атмосфера,
влизаш в шарен, странен свят,
в който да възкликнеш „чудно!“
С влак се стига малко трудно,
но успях да я намеря
тая приказна находка.
Имат гара без тоалетна,
(трябваше да търся другаде).
Но все пак ще ви съветвам
да се впуснете в разходка
там във перлата на юга.
Нюрнберг доста ми допадна,
крепост, улички, площади,
вечер тиха и прохладна,
привлекателни фасади,
център малък и приятен,
ресторанти в изобилие.
(Полицаите ни спряха,
питаха шофьора пил ли е.)
И макар и разрушен
от съюзнически бомби,
е успешно съграден
от германци неуморни.
Вюрцбург просто е прекрасен,
град във който бих живял.
Идвате със влака бял
и ако денят е ясен
край реката има гледки
за един албум поне,
кат’ излязли изпод четки
на великия Мане.
А зад всеки ъгъл чака
църква стара, или парк –
тих, зелен, поддържан, сякаш
кани те да дойдеш пак.
Почваш да си мислиш вече
„писна ми от катедрали,
И да видя още няк’ва
впечатляваща – едва ли“.
Тъй туристът днес си рече,
но пристигна в Кьолн на гарата,
а отпред изниква черна
и огромна катедралата.
После църкви, Рейн и толкоз,
в суматохата вечерна,
свърши мойта обиколка
с дъжд едва забележим.
С бавни немци в шопинг център
(Трябваше ми спешно SIM)
и секюрити-тъпак,
се изпуска лесно влак.
Почваш с чудна катедрала,
всичко след това бледнее.
По десетобална скала
чудя се аз Кьолн къде е…
май седмица получава.

Стигнах Мюнстер, във Вестфалия.
С риск да се повторя пак,
И да кажете „прехвали я“,
таз Германия, все пак
Мюнстер много е приятен,
обграден от дълъг парк,
със фасади интересни,
с църкви много и чудесни,
и макар неуникален,
по аршин десетобален,
получава седем лесно.

В Аахен също е чудесно,
но и тука нещо ново
да напиша не е лесно,
бих използвал наготово
от предишните хвалебствия.
‘ко по списък беше първи,
Щях да бъда по обстоен.
В кратце – доста е спокоен,
ратхаус, паркове и църкви,
общо взето – „всичко включено“.
(В гробището им красиво
изходите са заключени.)
Маастрихт, виж, е друго нещо,
с уличките малки, криви,
и с фасадите красиви,
препоръчвам ви горещо.
Има нещо странно в него –
като построен от Лего.
Във Париж и в Амстердам
идвам по за втори път.
Щъкахме насам-натам,
но със думите съм „кът“,
щото твърде са чудесни.
В Амстердам мина̀х транзит,
а със цел нетуристическа
във Париж се посъбрахме
със приятелски „елит“
там, в квартирата магическа,
към дузина се завряхме.
Инак, доста селяния
по парижките им улици,
но пък няма как да крия,
че величествен и чуден е.
В двата града отидете,
а пък кой е по-добър
избор доста, доста труден е.

Снимки не обичам да правя, но ето една чудесна от Вюрцбург:

Благодаря на всички мои домакини за гостоприемството и за приноса към това чудесно пътуване.

4 comments

  1. Дано ти е било толкова забавно, колкото на мен, докато четох! 🙂

  2. Супер свежо и забавно! припомних си доста от Мюнхен, Кьолн, Виена и Амстердам, а Вюрцбург и за мен е много различно приветлив. 🙂

  3. Хех, приятно написано! 🙂

    А аз, мързела, все не намирам време да пиша. Много ме е яд!

  4. След прочетеното пак ми се пропътува, а почти не съм бил в Европа.. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *