Т’ва не е наша работа

Отидохме онзи ден на язовир „Тракиец“. Имаше ограда и голяма табела със списък от забранени действия на язовирната стена – риболов, паркиране, изхвърляне на отпадъци, къпане. 100 метра по-нагоре имаше отключена врата, през която минахме и се качихме на язовирната стена. След час и половина на околните поляни си затръгнахме и срещу нас по язовирната стена се зададе кола. Стигна до нас и отвътре излезе човек, явно охраната.

Той беше учуден какво правим ние там, тъй като достъпът бил забранен. При което проведох с него (приблизително) следния диалог:

– къде пише, че е забранено?

– долу има табела

– там пише, че са забранени риболовът, къпането, хвърлянето на отпадъци. Нищо не пише за разхождане.

– забранено е

– ама не го пише

– ама е забранено

– ами напишете го, за да е ясно

– не е наша работа, язовирът е на „Напоителни системи“, ние сме охрана

– ами кажете им да го напишат, за да не се объркат и други хора

– т’ва не е наша работа.

Сещате се, че табелата няма да се промени и следващите, които влязат пред много отворени входове (от едната страна дори мисля, че няма ограда), отново ще бъдат срещнати в някакъв момент от охраната, която ще ги изгони. Не че това е кой знае колко фатално. Но пък е показателно. Синдромът на „Т’ва не е наша работа“ го има във всички български институции. Затова и администрацията куца.

А защо всъщност „не е наша работа“? Имам две предположения (за различни случаи)

• няма комуникация между участниците в един процес (в случая охрана на язовирна стена) – човекът от охраната просто не знае на кого да каже да оправи табелата. И няма желание да разпитва. Или служителката в дадено министерство не знае към кого да отнесе проблем извън пряката дейност на министерството.
• има страх у служителите да не би да ги смъмрят затова, че правят предложения, което не им влиза в длъжностната характеристика. Охранителят се очаква да пази, не да дава конструктивни предложения за инфраструктурата на съоръжението. Или служителката на гишето се притеснява дали шефката и` няма да я смъмри задето е предала конструктивно предложение от гражданин, което е в разрез с приетия начин на работа (който в повечето случаи има много слабости).

При всички положения, докато служителите с лишени от инициативност, а шефовете им са заети с далавери, много малко неща могат да се оправят.