„Общество“ значи просто група от хора, свързани помежду си. Но обществата се различават много в зависимост от начина, по който участват техните членове. А от това зависи колко ще са доволни членовете. Звучи абстрактно, така че ето малко конкретика: в България членовете на обществото действат без съзнание, че има и други хора. По този начин те създават много неудобства и проблеми за останалите. Например:
- засичат други автомобили по улиците за да се наредят пред тях; нареждат се в грешни ленти, като така запушват колите в правилните
- пробиват с бормашина в 7 сутринта в неделя, като така създават дискомфорт за всички, които искат да се наспят.
- участват в схеми с обществени поръчки, като прибират държавни пари без да вършат работа и така индиректно влошават условията за всички останали.
- пресичат безогледно, като не вземат предвид нервите, които ще породят у шофьорите, и опасността, която създават.
- паркират безогледно, без значение това дали пречи на някого да мине по улицата, да излезе от вход, от колата си, да кара колело по велоалея, или че мачка тревата, в която другите деца биха си играли.
- пушат на места, където непушачите очакват да няма дим.
- правят колони по пътищата, карайки с ниска скорост, без да сметнат за нужно да отбият и пропуснат колоната.
- хвърлят си боклуците по земята.
- хвърлят си боклука през терасата, като така правят блоковите пространства смърдящи сметища.
- пререждат се на опашки (напр. защото познават касиерката/някой на опашката) като така губят време на всички зад тях.
- режат кабели по сгради без да знаят за какво са, и без да помислят, че може да спрат работата на някого.
- не плащат за парно, ток на входа, и др., като така принуждават останалите да плащат техните сметки.
- не си пускат водата в обществени тоалетни, не ползват четка, хвърлят хартии по земята, превръщайки тоалетната в гнусно място, което никой друг не би искал да използва.
- слушат музика на публично място, която е толкова силна, че другите я чуват през слушалките, но най-вероятно не държат да слушат.
Примерите могат да продължат още. Това са елементарни неща, от всякакво естество. Някои опират до възпитание, други до морал, трети до психологически проблеми. Някои са дребни дразнители, други могат да ти съсипят деня, трети – живота. И за да не се случват, всеки трябва да си зададе един въпрос: „това, което правя, пречи ли на останалите?“. Не искам да си помагате, не искам всички да сте гении, не искам да сте алтруисти, не искам да имате гражданска позиция. Искам просто да не си пречите. Това е необходима първа стъпка, другото после. Ако човек направи малко усилие да се увери, че с действията си не пречи на останалите членове на обществото, обществото ще е по-добре като цяло.
На въпроса „може ли да се мисли за другите на гладен стомах“ отговорът е „да, за повечето неща“. Според мен.
А кой съм аз, че да искам това? Един, дето не ви пречи.
Пропуснал си:
Очакват да няма дим там, където пушат пушачите.