Трябва ли ни БАН?

Ще започна с една пародия на „След края на света“ на Васил Найденов, която написах преди време (по идея на приятел)

В БАН – да се назнача.
В БАН – вятър и мъгла.
Член-кореспонденти,
бледи асистенти,
все в БАН.

В БАН – никакви пари.
В БАН – старчески игри.
Клатят си краката,
бяла е косата,
с бръмбари в главата,
все в БАН.

В БАН – да се назнача.
В БАН – моята мечта.
Алкохолни пари,
весели другари,
може да са стари,
но са във БАН.
Като дим в комина,
младостта отмина,
вместо във чужбина
прати ме в БАН.

Това е в общи линии мнението на хората за БАН. И най-вероятно това на г-н Дянков, и на целия кабинет. И определено е вярно, че в БАН има много възрастни учени, които получават пари само заради големия си стаж …. в БАН. И е вярно, че в БАН (като цяло) правенето на наука е далеч от това в Европа. Заради това подкрепям тезата, че БАН трябва да се реформира. Трябва да се промени всичко, което е на ниво от преди 30 години.

Обаче много хора твърдят, че от БАН няма никаква полза, че трябва да се закрие. И че там има само лентяи, които си клатят краката и вземат парите на данъкоплатците, без да връщат нищо в хазната. Ако това е преобладаващото мнение, положението е лошо. Ще разделя проблема на две части:

• хората, които работят в БАН. Учените, докторантите. Какви са те? Аз познавам само умни и способни хора там. Доста от тези, които познавам (лично или задочно) стоят зад успехите на български ученици на международни олимпиади, например. От младите също познавам само много интелигентни хора, които със сигурност не ги мързи и искат да правят наука. Вероятно не всички са такива. Вероятно има лентяи или тъпи хора. Но моето впечатление е обратното.
• финансовата страна. Хората казват, че БАН не генерира никакви приходи. Не можело 60 милиона да влизат и нищо да не излиза на края на годината. Всъщност може, и дори трябва – RoI (възвращаемост на инвестициите) при науката става бавно, а може и да не стане никога. Това е идеята. Иначе щеше да е занаят. Науката е един вид творческа работа и ученият не може и не трябва да работи в някакви финансови планове за незабавни приходи. Но това значи, че трябват инвестиции или държавно финансиране. Или европейски проекти. Европейските проекти са нещо, което и управляващите изтъкват като източник на финансиране – „ами защо не си спечелят проекти, като са толкова добри“. Само че наука не се поддържа с еднократни проекти. Наскоро български проект не е бил предпочетен пред западноевропейски, въпреки, че е бил на 1-во място по точки, защото след завършването му е нямало как да бъде финансирана поддръжката му. Освен това много европейски проекти очакват немалко държавни съфинансиране. А БАН в момента се борят да си платят тока. Още нещо – това са учени, не администратори. Знам, че ще кажете „ако искат да има пари, ще правят каквото се иска от тях“ и че нямат право на капризи. Но ако имат сериозна научна работа, която да вършат, със сигурност писане на 100 страници документация не е работата, която биха предпочели. И все пак – в БАН работят по европейски проекти. Пишат ги и работят. For real.

Къде се събират човешкия и финансовия ресурс? В заплатите. А какви са заплатите в БАН? Мизерни. Иначе казано – един млад учен изкарва по-малко пари от всеки небезработен негов връстник. Ще кажете – „за толкова работа – толкова пари“. Обаче има един проблем – кой ще дойде да върши някаква работа за такива пари? Почти всичките ми познати, които се занимават с наука, го правят или планират да го правят на запад. Защото там дават достатъчно пари за да не живееш мизерно. Колко е бюджета на БАН? 55 милиона лева. Колко е този на холандската научна агенция? 900 милиона евро, 700 от които – държавно финансиране. Разбира се, ако съпоставим тази сума на брутния вътрешен продукт на Холандия, нещата не изглеждат толкова трагично. Но заплатите в БАН означават, че почти никой не би се занимавал с наука в България. Това със сигурност би се променило ако имаше достатъчно пари.

А за какво би ни трябвало някой да се занимава с наука? За да се поддържа научната среда и инфраструктура. Защото това не може да се възстанови лесно, а науката е необходима на една развита държава. Дори за 20 години да не е направено нищо (какъвто не е случаят – свършена е научна работа в БАН), то тези 20 години не са напразни, защото на 21-вата може да се „роди“ нещо. Всъщност, ако смятате, че науката изобщо не е необходима, изкопайте си една землянка пред блока и се преместете там. Не мисля, че е нужно да обяснявам защо е нужна наука. А какво ще ни струва да имаме това? Едно преустройство и още трийсетина милиона годишно. Трийсе милиона са много, казвате? Хайде на бас, че за един час мога да намеря обществени поръчки, от които няма никакъв смисъл (и най-вероятно са корупционни) на стойност трийсе милиона. Като започнем от тази за банери на стойност 3 милиона. Остава само да се направят промените в БАН по разумен начин. И това не значи „оставяме ги без пари“. Всъщност, промените започнаха още миналата година.

Един последен въпрос – защо научната дейност да се прави под шапката на някаква организация като БАН, а не в университетите? Институти има навсякъде по света. Може и да не са под обща шапка, но това е формална, а не съществена разлика.

Така че – БАН ни трябва. Ако искаме умните хора да се занимват с умствен труд, а не да стават сервитьори и таксиджии.