Това не са злодеите, които търсите

Някой е виновен, че не живеем добре. Някой е виновен за проблемите. Кой? Всеки си има заподозрени злодеи. (Ако не виждате проблеми, преминете направо към последния абзац) Бойко Борисов, Джордж Буш, Боби Михайлов. Това са хората, които нарочно ни прецакват. Архизлодеите. Но не – това не са злодеите, които търсите (по Star Wars). Те са т.нар. обикновени хора.

Не, не ви правя джедайски номера. Преди време например гледах интервю с последния български фараон. Той би бил един от злодеите, които търсим – един от хората „с куфарчетата на Луканов“, че и фараон. Но в неговия разказ (на който не твърдя, че може да се вярва) няма нищо необикновено. Ако вземем историята на който и да е друг заподозрян за злодей ще видим, че няма момент, в който той си казва „сега започвам да прецаквам горките хора“ или „Поставям си за цел да направя всички бедни, мухахахаха“.

Това, което е се случва е, че при обстоятелствата, които заобикалят тези хора, те по-често вземат решения, които са по-добри за тях. Да, именно каквото повечето от вас биха направили. Но в един момент контекстът се оказва такъв, че едно такова решение води индиректно до проблеми за други хора. Иво фараонът като е взел „куфарчето“ (кредита), какво нередно е мислил че прави? Нищо. Било по-добре за него, без да пречи на никого. Но ако всичките 150 човека бяха отказали кредита и бяха казали „нека всеки има право да развие бизнес, не само наши хора“, тогава те нямаше да са лошите. Само че това няма как да се случи. С които и да е 150 човека.

Или си представете един министър. Той е познавал някого, правил му е услуги, и съответно са му предложили пост. Срещу този пост той е дължал нещо на някого. 1-во ограничение. В министерството вече има изградени корупционни „пътеки“. Този взема толкова, дава на онзи. Министърът ако сложи прът в това колело ще разруши системата – всички под него ще спрат да вършат работа и ще го саботират. 2-ро ограничение. Той дори да е достатъчно „печен“ и да оправи нещата, рано или късно ще го сменят, а и никой негов колега-министър не е направил трудния избор. При тези ограничения единственият избор пред него е да се впише в корупцията и да си трае. И евентуално да направи някоя козметична реформа. Той е направил изборът, който е по-лесен за него, и който не вреди директно на никого. Но ако всички министри решаха да не се впишат в схемата, тогава нямаше да се пилеят пари за рушвети и услугите за държавата щяха да се по-качествени. Само че в коя група от 20 човека това може да стане?

В горните два примера над лирическите герои стоят други – Андрей Луканов и Бойко Борисов. Може би те са злодеите? Не, просто техният контекст е по-различен. Какъв е точно може да се спекулира. Но съм сигурен, че не е „сега кое да избера – да оправя България или да направя всички бедни“. Все пак тези хора имат някакъв проблем – заслепени са от властта и/или от парите. Твърде са самоуверени и смятат, че хората не могат да разберат сложността на ситуацията и избора им. И не виждат индиректните последствия от действията си. Но кой от вас може да се подпише, че при обстоятелствата, при които са попаднали тези лоши хора, би постъпил по различен начин?

Значи обстоятелствата и заобикалящата среда са направили тези хора такива и те не вършат нищо с цел да ни навредят. Но кои са тогава истинските злодеи? Отговорът е в предното изречение – обстоятелствата, средата и светът в който живеем. Такъв, който поощрява егоизма и наказва алтруизма. Движен от интереси нямащи нищо общо с решаването на обикновените проблеми.

Добре, това звучи много оневиняващо за всички тея нещастници, дето си прибират пари в джоба за сметка на други, които гладуват. В никакъв случай – те са жалки и елементарни. Но са просто продукт на средата. И ако не са те, ще са други – може и ти да си.

Добре, а кой е направил така, че средата да създава такива индивиди? Конспиративните теории казват, че това са група хора „на върха“, които направляват човечеството. Ако тези теории са верни – това са злодеите. Но те поставят само рамките, а хората сами вършат черната работа. Ако пък не са верни? Тогава може би дяволът? Или просто трябва да се примирим с факта, че хората са такива?

Споменах „дяволът“ защото Смирненски има едно много подходящо произведение – приказка за стълбата. Там дяволът може би е символ. Може би на средата и обстоятелствата. Прочетете го, ако не сте. И вижте на кого е посветено. Да, на вас – злодеите.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.