Трудният разговор за Информационно обслужване

Трудният разговор за Информационно обслужване трябва да започне.

Още в края на 2019 г. остро критикувах решението на ГЕРБ да изтрият цяла глава от Закона за електронно управление (маскирайки неуспеха си да създадат държавно предприятие „Единен системен оператор“) и с едно изречение да прехвърлят цялото ИТ на всяка институция, която Министерският съвет реши, под „крилото“ на Информационно обслужване.

Тази уредба премахва изискванията за прозрачност, позволява схеми с вътрешно възлагане тип „Автомагистрали“ (в момента, за щастие, такива не се правят в ИО, и има нормативни разлики, но схеми са възможни през рамкови договори), не гарантира предсказуемост (за един ден МС може да извади една институция от списъка и да „убие“ всяко планиране).

Няма да се съглася с разпространеното мнение, че Информационно обслужване е пълно с некадърници, които нищо не могат да свършат. Там има хора, които всяка ИТ компания би искала да има, и които са много над средното ниво. Има, разбира се, и такива, които никоя не би искала. Като във всяка голяма компания.

Но институционално погледнато, ролята на системния интегратор (или оператор) е важна. Държавната администрация няма капацитет за почти нищо в сферата на ИТ и трябва да може да се довери на някого. Дори за да направиш аутсорсинг (=ЗОП), пак трябва да имаш компетентност, каквато в много администрации няма.

Трябва да отчетем един факт – миналата есен Информационно обслужване изгради национална здравна информационна система за няколко седмици, когато това беше нужно. И го направи добре, по мое мнение. След като 4 години тази система се беше бавила по различни причини.
DDoS атаките от последните дни са сериозни и едва ли има компания, която може да се защити без никакъв downtime. Познавам инфраструктурата на ИО в тази ѝ част и мисля, че е направено достатъчно.

Въпросите, на които трябва да отговорим, са няколко:

  • Трябва ли всяка администрация да си поръчва софтуерни лицензи и хардуер самостоятелно? Моят отговор е „не“ – в много държави има успешни примери за централизирано управление на лицензи и стандартизирани поръчки за хардуер, така че държавата да получи възможно най-добрите оферти. В Тексас дори има агенция, за която производителите имат специални отстъпки в ценовите си листи, защото веднъж влязъл в процеса, производителят получава достъп до цялата администрация „на един клик разстояние“. Информационно обслужване може да върши тази работа.
  • Трябва ли всяка администрация да поддържа ИТ компетенции? Отново не; то не е и възможно. Да, трябва да има грамотен ИТ директор, но принципът на „споделените услуги“ изисква вътрешно възлагане на неща като писане на технически задания, текущ контрол по същество (а не по документи), интегриране на системи, спешна извънгаранционна поддръжка и др.
  • Трябва ли ИО да е „черна кутия“? Не – това е критика към сегашната уредба. Нищо в закона не задължава ИО да публикува никой от договорите за вътрешно възлагане. Наложи се да искаме договора и заданието за изграждане на НЗИС по реда на Закона за достъп до обществена информация. от МЗ дори поискаха удължаване на срока, явно е било трудно да го намерят. Трябва изрична уредба за каталог на предоставяните услуги, цени, на които се предоставят и пълна прозрачност на извършеното – какво, за кого, колко, кога.
  • Не е ли по-добре всичко да се аутсорсне към частния сектор? Краткият отговор е „не винаги“, а дългият е тук: https://blog.bozho.net/blog/3254. За съжаление резултатът през годините не винаги е в полза на този подход. Това не значи, че държавната фирма ще се справи по-добре, разбира се.
  • Трябва ли ИО да пише софтуер за администрациите и при какви условия? Това е най-трудният въпрос. Ако ползваме здравната система за пример, отговорът би бил „да“ – след години нищоправене, ИО свърши работата. Но само на този пример не бива да си правим заключения. Вероятно правилният подход е да се уредят няколко критични сектора в закон, така че да има предвидимост, и извън тях ИО да има само поддържаща функция. Това ще е важната част от дебата в следващото Народно събрание.

Все пак Информационно обслужване е важен инструмент за държавата. Има много слабости, които трябва да бъдат коригирани, много конкретика, която да бъде прецизно уредена. Моделът на ГЕРБ „слагаме един ред в закона и правим каквото си искаме“ трябва да спре. Но тези проблеми имат решения и ще ги приложим в следващия управленски мандат.

8 comments

  1. Сравнението с „Автомагистрали“ е доста неточно. Там имаш превъзлагане на външни изпълнители по вътрешните правила на компанията, докато в ИО всичко минава през публични процедури по ЗОП в ЦАИС-а. Голяма разлика от гледна точка на прозрачност и контрол.
    Но нали е предизборно, що пък да не пропуснем някои факти…

  2. Сравнението е не съвсем точно, защото ИО е публичен възложител по ЗОП, а Автомагистрали не е. Но администрациите възлагат на ИО без ЗОП, а ИО може да има рамкови договори (макар и минали през ЗОП), през които да подвъзлага „скрито“. Да, в момента това не се прави, така че приемам забележката за нужда от прецизиране на текста.

  3. Сашо е много прав! Божо, ако има какво да прецизира – хубаво, но за други негови “колеги” е много слаб този изказ ..

  4. Създаването на държавно предприятие „Единен системен оператор или интегратор“ винаги е било „мисия невъзможна“ за държавната администрация откакто се говори за електронно управление (от 25-30 години). Това е защото и без да е „електронно“ управлението ни е непоследователно, некомпетентно и дори хаотично. Може ли хаосът да се електронизира?

  5. „Може ли хаосът да се електронизира?“
    ДА – МОЖЕ!!!
    Извинявам се, че съм толкова убеден в това. Но убеждението ми идва от това, че съм попрочел, понаучил и направил някои нещица през дългия си трудов път. Аз съм на 66 години и съм започнал в ИТ още от времената на перфокартите – 1978г.
    А и една елементарна справка в облака показва – Теория на хаоса https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%B0%D0%BE%D1%81%D0%B0
    Просто се иска сериозно познаване на нещата и много политическа воля. Нещата за електронното управление не вървят с желаното темпо и ефективност, поради всевъзможни пречки от заинтересовани страни и лица, от съществуването на „мъглата“, в която се скриват лични и корпоративни интереси, не рядко свързани с корупционни схеми. ИО прави каквото му се каже разбира се и не всичко зависи от компетентността на служителите в него. Там имаше и има все още прекрасни специалисти, но и там важи принципа на Парето 80-20. Огледайте се и може би да откриете, че той е валиден и за Вашата организация. Всичко е възможно и постижимо!!!

  6. Някои хора все още не могат проумеят , че успешните практики в Европа не могат да се пренасят директно в БГ ! От там идват всички проблеми и се получава фалове !
    Идеята да се съсредоточи целият ИТ на едно място в БГ няма да се получи ! Трябва да се мисли в посока изградени в момента структури в държавна администрация как да станат по ефективни ! Да не говорим , че ИТ структурите в държавна администрация не изграден по един модел и не работят по един и същи начин ! Обединиш ли ги вероятността за поредната греда е голяма

  7. Абсолютно съм съгласен, че има голяма вероятност за греда.
    А за изграждането по различни модели на ИТ структурите е плод и на грешно разбирана демокрация. Ние сами сме си заложили и продължаваме да си залагаме такива бомби. Пример за подобна бомба е образованието. Има по няколко действащи едновременно учебника по една дисциплина. В резултат децата от различни училища, все едно не си говорят на един език. При прехода от един строй в друг ни казваха, че плановата икономика е нещо лошо и трябва всичко да се остави на пазара. „Да ама Не …“ Значи икономическите субекти (големите компании) могат да си правят планове, а държавата да не прави такива. А да питам тогава какво според Вас е държавния бюджет ? А-а-а да. Той е само план са приходи и разходи. А това, за което говорим от известно време „План за възстановяване …“. Но да се върнем на електронното управление. Въпреки разнообразието на ИТ структурите в отделните звена, все пак те звената са краен брой. Взема се и се описва и нарисува схема на държавните структури(министерства, агенции, ….) и техните ИТ структури и активи. Много лесно може да стане с данните от системата за инвентаризация на ИТ активите в държавната администрация (има реализиран и работещ уж такъв проект изпълняван от Стемо ООД и реализиран на iTop). Всичко е въпрос само на желание и намиране на точните хора способни да свършат работата. Така от тези данни може да се разбере с какъв ресурс разполага като ИТ активи държавата. След това към активите се добавят регистрите, за които отговаря съответното ведомство и организация. Проверяват се за оперативна съвместимост на данните и се привеждат в такава. Започва трудната работа по създаване на работни процеси за обмен на данни между институциите, така и между институциите, бизнеса и гражданите. Някои неща са направени. Например на сайта на агенцията по вписванията се мъдри „Единен портал за заявяване на електронни административни услуги“ Има направени неща, не всички на световно ниво, така че има много работа. И трябва да се разбере, че „Електронното управление“ не е еднократно действие, чрез реализиране на даден проект. Това е един непрекъснат процес, в рамките на който се реализират отделни проекти. От това колко добре е създаден бизнес процеса в голяма степен зависи резултата и качеството на реализираните проекти.

  8. И тук идва другият проблем ! Законодателството се променя непрекъснато. Дадено министерство си е поръчал чрез ЗОП някакъв софтуер и след като им приключи договора се променя законодателството и този софтуер трябва да се промени , но по стечение на обстоятелството въпросната фирма е фалирала или няма интерес да продължи работата тогава се търси друга фирма. Вероятността да намериш фирма която пише на конкретният език и да се опита да направя промяната е възможна , но се стига до момента който като видят кода се оказва , че са ползвани такива инструменти които тази фирма не ползва и почва да става сложно и сроковете отиват по дяволите ! Трябва да се запознаят с тях и т.н. ! Да си обучат хора които да работят с тези инструменти и т.н. ! Нещата са много по-сложни отколкото ни се иска на всеки от нас ! Няма как да задължиш фирмите да ползват точно определени инструменти и те да упоменати в ЗОП или ако го направиш значи имаш изготвен проект което в малко министерства могат да го направят !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *