Разяснения по казуса с прилагането на електронен подпис в изборния процес

Ще вляза в може би малко скучната материя за йерархията и връзката между нормативните актове. За да видим защо решението на ЦИК, че квалифицирания електронен подпис не важи за Изборния кодекс е неадекватно.

Да, не съм юрист, но тази базова правна рамка – кой какво задължение има в електронния свят е основата на електронното управление и като експерт по електронно управление съм длъжен да я знам и разбирам.

Нормативните актове имат йерархия. Конституция, Регламент, Закон, Наредба/Правилник/Инструкция. Ако някой акт от по-ниска степен противоречи на някой акт от по-висока, то се прилага този от по-висока. Освен ако този от по-висока не допуска изключения. Законът за нормативните актове дава общата картина:

Чл. 15. (1) Нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен.
(2) (Нова – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът.
(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.

Кодексите са малко по-специфични закони. Тяхната идея е да уредят напълно една материя – Изборният кодекс урежда всичко, свързано с избори (за да няма, както преди, закон за изборите за народно събрание, закон за изборите за президент и вицепрезидент и т.н.). Наказателният кодекс урежда всички престъпления и никой друг закон не може да урежда престъпления. И т.н.

Кодексите (както и законите), обаче, не съществуват в изолация. Макар Изборният кодекс да урежда изцяло изборната материя, към него се прилагат нормите от други закони – напр. когато става въпрос за гражданство, Изборният кодекс не урежда въпроса за гражданството – той е уреден в Закона за българското гражданство. Когато става дума за личните документи, с които гласуваме, те не са уредени в кодекса, а в Закона за българските лични документи. Когато става дума за административно производство, процесът е уреден в Административнопроцесуалния кодекс (различията с него са изрично уредени в изборния, който дори изрично препраща към АПК).

Когато става дума за приемане на електронни изявления, за електронни документи и електронни подписи, тогава се прилагат Регламент (ЕС) 910/2014, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за електронното управление.
Та, изборният кодекс не урежда нищо специфично свързано с подписи и документи – разчита на общия ред (вкл. чл. 18а от АПК). А общият ред е такъв – административните органи са длъжни да приемат електронни изявления. Чл. 5 от ЗЕДЕУУ, чл. 11 от ЗЕУ (и дори чл. 8, ал. 2) и чл. 18а от АПК.

Ако вече не съм ви загубил дотук, има още един въпрос – РИК и ЦИК административни органи ли са и доставчици ли са на административни услуги? Дефиницията на „административна услуга“ е Закона за администрацията е доста широка и включва „извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице;“ (макар че вписването на листа може да попада и в по-конкретните точки, дори). Всъщност, дори да не бяха, чл. 18а от АПК ги задължава да приемат документи по електронен път.
Това, между другото, е пример, как едно и също задължение се урежда на няколко места „за всеки случай“, защото някой административен орган някъде е казвал „аа, не, тоя закон не важи за мен“.

Та, ЦИК и РИК са задължени да приемат електронни изявления и са задължени от Регламента да ги приравни на саморъчен подпис. Дори Изборният кодекс да не урежда това изрично, и дори това да се счита за противоречие, Регламентът „печели“, защото така пише в Закона за нормативните актове (той пък е следствие от един текст в Конституцията за международните договори).

Остава аргументът на ЦИК – „щом на някои места в Изборния кодекс е посочено изрично, че може да се използва квалифициран електронен подпис, значи никъде другаде не може, защото не е посочено изрично“. Това е доста превратно (и несъстоятелно) тълкуване на правна норма изобщо.
Местата, където се позволява изрично използване на електронен подпис, са подписките. Те не са част от административния процес, и не са заявление до административен орган. Затова въпросът е по-сив. Там имаше нужда и да се коригира допускането, че подписът се полага лично ПРЕД упълномощено лице (електронният няма смисъл да се полага така).

Знам, че е много интересно човек да се упражнява по темата „кой кога занесъл флашка“ и „щом ЦИК казва, че не важи, значи не важи“. Но законът в една държава е съвкупност от правни норми, които за удобство са разделени под различни заглавия, но представляват просто серия от взаимодействащи си норми. А склонността на българските органи да признават само своя закон и никой друг закон е много лоша практика, която води до такива казуси. А съдът е този, който трябва да каже „не, вашият закон не съществува в паралелна правна вселена“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *