Тази сутрин по БНР обсъдихме шпионския софтуер Pegasus, използван за следене на журналисти и опозиционери в режими по света, в т.ч. в Унгария. Ето накратко:
- софтуерът влиза през отваряне на злонамерен линк или през компрометирано приложение и получава пълен достъп до телефона, благодарение на уязвимости на операционните системи
- оправданието винаги е „борба с тероризма“. Обаче никога няма данни за реално предотвратени атентати.
- само „добрите“ правителства ще имат достъп е наивен аргумент и не работи. Всяко правителство може да се изкуши, а може и от некадърност да „изпусне“ софтуера в по-лоши ръце
- NSO (компанията, която разработва и продава Pegasus) казват, че не знаят как клиентите им го ползват. Но някак знаят, че се ползва за борба с тероризма. Последно?
- наличието на обобщен списък от следени номера може да значи, че компанията всъщност знае кои са следените с нейния софтуер. Това е още по-голям проблем.
- имам призив към ИТ сектора: имаме лукса да отчитаме етичните аспекти на предлаганата ни работа, защото добре платена работа има много. Нека не избираме да създаваме кибероръжия. Това във връзка с факта, че NSO има българска дъщерна компания – Circles, в която (вероятно) се работи по продуктите им.
- много е важен демократичният (парламентарен и не само) контрол върху службите. Засега няма индикации България да е ползвала този софтуер, но следва съответната парламентарна комисия да провери имало ли е транзакции към NSO или нейни свързани дружества.
- трябва да се помисли за забрана на търговията с уязвимости и произтичащ от тях софтуер – от това се възползват репресивни режими и чужди служби и няма легитимна пазарна стойност.
Всеки път трябва да си припомняме, че няма как да гарантираме, че само „добрите“ имат достъп до дадена технология. Както при дебатите около отслабване на криптирането, така и при използването на spyware.
Вашият коментар