Да оправим наредбата за електронните рецепти

Министерският съвет е приел изменение на наредбата за реда за отпускане на лекарствени продукти, добавяйки текстове за електронна рецепта., която е обнародвана днес.

Това, за съжаление, се е случило в пълно нарушение на Закона за нормативните актове и не е минало през обществено обсъждане, така че мога да дам коментари само пост фактум, с идеята все пак някои неща да бъдат прецизирани. Разбирам, че ако можеш да извадиш 30 дни от срока за приемане на наредба в кризисна ситуация е разумно да го направиш, но пандемия има от 9 месеца, а за електронна рецепта се говори от десетилетия.

Ако пишеш изменения на наредбата чак сега, това показва безкрайна неподготвеност. А наредбата явно е писана „на коляно“, с много недомислени неща и терминологични грешки. Да, ще свърши работа, колкото да могат да се издават електронни рецепти, но ще трябва да се коригира в движение.

Ето и моите критики и предложения:

  • Наредбата казва, че „електронните предписания се издават, въвеждат, обработват и съхраняват чрез специализиран медицински и аптечен софтуер.“. Електронните рецепти трябва да се съхраняват в Националната здравна информационна система (НЗИС), а не в медицинския и аптечен софтуер. Там може да се съхраняват временно и за удобство, но централното място за съхранение трябва да бъде НЗИС. В следваща алинея наредбата урежда „висящото“ положение на прогресивно появяваща се НЗИС, което може да звучи добре, но няма как да е нормативен акт. Наредба не може да казва „като стават някакви неща, ще видим как ще ги ползвате“.
  • Наредбата казва, че „За издаването на електронно предписание лекарят или лекарят по дентална медицина се идентифицира чрез КЕП“. Ред за идентифициране с КЕП има временен по наредба към Закона за електронното управление и е редно тази наредба да препрати към нея, защото иначе „идентификация с КЕП“ не значи нищо. А е важно в този контекст как точно ще се извършва идентификацията. Правилният подход е от квалифицираният електронен подпис на лекаря да се вземе ЕГН-то, то да се провери в регистъра на лекарите (или фармацевтите, за които имат сходен ред в следващия член) (вместо, например, да се изисква вписване на служебен номер в КЕП). Също така, идентификация трябва да може да се извършва и по реда на Закона за електронната идентификация. Но при издаване, процесът на идентификация може всъщност да е излишен – предвид, че рецепта се издава чрез софтуер при лекаря (и се проверява в аптеката), лекарят вече е влязъл в системата. Наредбата не казва пред кого се идентифицират, така че стъпката може да се премахне.
  • Според наредбата „При електронното предписване на лекарствения продукт се извършва автоматична проверка в регистъра [..]“ – тук е важно да се отбележат техническите параметри на тази проверка, т.е. посоченото по-горе – че на база на ЕГН се извлича УИН. Дали регистъра на БЛС и на фармацевтите поддържат такава справка? И да не поддържат, може бързо и лесно да се добави, тъй като я има. Но по-проблемното е тази алинея е, че тя не представлява норма, а прави разказ. Нормативните актове създават права и задължения. Не може да кажеш „се прави проверка“. Казваш кой е длъжен да направи тази проверка. Освен, че е лош нормативен текст, наистина не става ясно кой е длъжен да я прави – дали доставчикът на болничен и аптечен софтуер, или, както е правилно – НЗИС, откъдето трябва да минават всички рецепти. Само че НЗИС не е лице, на което може да се вменят задължения, така че трябва ясно да се напише, че Министерството на здравеопазването прави тази проверка чрез НЗИС.
  • Подписване на рецептата с КЕП според наредбата се прави след проверка в регистрите, а е редно да е обратно – в момента на изпращане на подписаната рецепта към НЗИС, да се проверят всичките ѝ реквизити.
  • След като пациентът отиде в аптеката,“ Магистър-фармацевтът извършва действия по идентифициране на издаденото електронно предписание, при които като водещ критерий използва ЕГН на пациента.“ – това тука е доста проблемно. Според публичните изказвания от преди месец идентифицирането на рецептата трябваше да става по ЕГН и последните 4 цифри от кода на рецептата. Този текст не казва как се прави проверка, „водещ критерий“ е неясно. Може ли само по този критерий (не би трябвало)? По кои други критерии може – ЕГН+номер на лична карта, ЕГН+4 цифри от номер на рецепта? По принцип е добре да се спести разпечатване на електронни рецепти (защото това би ги обезсмислило), така че предложението, което аз бях направил пред 8 месеца беше ЕГН+номер на лична карта, или поне част от номер на личната карта. Фармацевтът може да вижда няколко активни рецепти и е добре да знае коя да изпълни. Дали това трябва да се опише в наредба е спорно, но предвиждам обърквания, поне в началото
  • „При осигурени технически и организационни условия за това от Министерството на здравеопазването и НЗОК“ – това е много неясен критерий, за да го има в нормативен акт. Редно е държавата първо създаде условията и тогава да налага срокове.
  • Липсват изисквания за сигурност и защита на данните – в какъв вид НЗИС обработва и съхранява рецептите? След колко време те се изтриват или анонимизират? Има ли проследимост кой какви справки е правил – напр. фармацевти по кои ЕГН-та са търсили и съответно има ли отпуснати след това лекарства. Кой до каква функционалност има достъп? Как е уреден достъпа до НЗИС в МЗ, включително за справочни функционалности? Комисията за защита на личните данни дала ли е становище по проекта на наредба?
  • Липсват ясни инструкции за доставчиците на болничен и аптечен софтуер – къде и какви номенклатури да ползват и имат ли гаранция, че те са актуални. Наредбата казва, че „Програмните интерфейси и номенклатурите за обмен на информация между медицинския и аптечен софтуер и НЗИС се актуализират текущо“, но това е неясно и неприемливо. Липсва препратка към чл. 14 от наредбата към Закона за електронно управление, която урежда поддържането на версии на програмните интерфейси – не трябва да може МЗ/НЗИС да смени от днес за утре един итнерфейс и всичко да се счупи.
  • Не е уреден форматът на кода на рецептата. Това е малък проблем, но обикновено се урежда с нормативния акт, който въвежда дадена система. Бих предложил да следва предписанията на чл. 4, ал. 5 от наредбата към ЗЕУ, т.е. да ползва UUID (RFC 4122), особено ако няма да се налага да се цитират 4 цифри/букви от него
  • Не е уредено как чужденци ще ползват електронни рецепти, защото те ЕГН нямат. Не всички имат и ЛНЧ, така че вероятно номер на паспорт трябва да бъде включен като средство за намиране на рецептата.

Дано електронните рецепти да заработят добре. Но това ще бъде въпреки тази наредба, която освен, че идва в най-последния възможен момент, нарушавайки Закона за нормативните актове, е и доста непрецизна и неясна. С две думи – така не се прави. МЗ възлага на Информационно обсжлуване НЗИС през юли. Оттогава имаше предостатъчно време да се подготви наредбата и да се приеме след обсъждане и изчистване на проблемите в нея.

Това е просто още един пример как се случва електронното управление у нас – на парче, на коляно, в последния момент и само под много силен обществен натиск. Все пак, хубавото е, че нещо се случва – че ще има електронни рецепти (и направления). Но Министерството на здравеопазването (и всяко друго) трябва да работи по-качествено и по-прозрачно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.