Пътната карта на ЦИК за дистанционно електронно гласуване е недоразумение

ЦИК е публикувала „Пътна карта за изпълнение на експериментално дистанционно електронно гласуване“. До 2023-та. Документът е ужасяващо неадекватен:

1. В него се казва, че „КЕП е с ниско(то) ниво на сигурност“. Това е пълна глупост. Съвсем лесно проверимо невярно твърдение и базово знание относно Регламент (ЕС) 910/2014. КЕП (квалифицираният електронен подпис) задължително използва най-сигурни хардуерни устройства за съхранение на криптографските ключове и организациите, които го издават, преминават регулярни одити на информационната си сигурност. Използването на КЕП за провеждане на експериментите беше вариантът, който и нормативната уредба предвижда, и който аз съм и казвал поне 3-4 пъти, но те отказваха.
2. Друг „аргумент“ е, че в КЕП се съдържало ЕГН-то в явен вид. Не се казва това защо е проблем (при положение, че ЕГН-то може да се прочете само след като титулярът на КЕП-а подпише нещо и съответно данни от сертификата се изпратят на другата страна). Да, в националната схема за електронна идентификация се предвижда ЕГН-то и други данни да не се съдържат в носителя, но това няма отношение към е-гласуването.
3. Уж пътна карта, а единственият срок е крайният – 2023. Има 10 етапа, но за никой няма дори индикативен срок кога трябва да започне и кога трябва да свърши. „Когато-тогава“ е залегнало като основен принцип.
4. Няма никакво обяснение защо за проект с одобрено финансиране от 2017г (което се съдържа в сигнатурата на проекта), по оперативна програма, която приключва 2020г, и чийто срок е бил 2019г, се пише пътна карта до … 2023г.
5. Документът явно е писан от някой, който тепърва се учи как се използва Word и как трябва да изглеждат документите. Нито един нов ред или празно пространство, никакво автоматично номериране, нито една таблица, никакво подчертаване и стилизиране на важните точки. Документ, който не е писан да се чете, а „да го има“.

Винаги съм казвал, че електронното гласуване не е проста работа. Даже е сложна, академично сложна. И трябва към него да се подхожда с много премерен ентусиазъм и да се оценяват всички рискове. Да се действа бавно и внимателно.

Това, което прави ЦИК, обаче, е мърлящина, която да институционализира политическия страх и безидейност.