Дилемите на конструктивната опозиция

Миналия месец в свое обаждане до Фрогнюз, Андрей Зографски от Спаси София е казал, че ГЕРБ и Демократична България са внесли заедно доклад за дигитализация. Обаждането е било в контекста на провокативно заглавие от Фрогнюз, което е „прикачало“ Спаси София за Фандъкова, заради пиар събитието, на което заедно представиха проекта за Патриарха. И тезата е била „а като те внасят заедно няма проблем“.

Това, че е внесен доклад с ГЕРБ е невярно твърдение. Няма такъв. Само че нека развия малко темата за конструктивната опозиция.

През декември ДБ внесе доклад за дигитализация, а през януари поиска създаване на работна група, която да направи общ доклад с внесената от ГЕРБ стратегия (която е с по-широк обхват; тази на ДБ се фокусираше предимно върху електронно управление, защото без тези основи, другите неща са по-скоро „научна фантастика“).

Участвах в няколкото срещи на работната група, в която имаше общински съветници, ресорния зам.кмет и експерти. Работата беше конструктивна, възприеха се направените предложения и финалният вариант на документа съдържа необходимите цели, а бъдещата пътна карта (върху която също работи работната група) съдържа и доста конкретика, чрез която да се гарантират целите.

Аз от 5 години като развален телефон повтарям за острата нужда от удобна и масова електронната идентификация, така че идентифицирах това като основен риск пред реализацията на повечето проекти. Предложението (идващо и от предизборната програма) за софийско приложение за eID, което вбъдеще да се интегрира с националната схема, беше оставено за решаване след анализ на възможностите.

В крайна сметка Демократична България е опозиция и реши да не бъде съвносител на доклада за стратегията (т.е. точно обратното на това, което Зографски от Спаси София казва). Съвносителството е символично в случая, но би дало повече публичност на усилията, които бяха вложени от нас в процеса. Отказът от съвносителство е и отказ от „пиар“.

Дълга, деликатна и дискусионна е темата как една опозиция да бъде конструктивна, без да бъде „прилапана“ от управляващите. Аз нямам еднозначен отговор, но мисля, че когато важното е да се свърши работа, приписването на заслуги и снимките в медиите идват на втори план.

При всички положения слухове ще има – щом дори наблюдаващите отблизо процеса си мислят, че ДБ е съвносител (не твърдя, че Зографски лъже – просто не знае).

Трудно е да се намери точката, в която по-опозиционно настроените граждани да одобрят нещо заедно с тези, които искат да бъде вършена работа. Но както при всяка тема, „нищо не вършите“ и „гушнахте се с управляващите“ не са единствените опции, а двата края на един спектър. Комуникационна е задачата да се позиционираш по този спектър. И рискът с едно непремерено действие да отидеш в единия му край не е малък.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.