Защо новите трудови книжки няма да са електронни?

В последните няколко месеца за втори път се появява новината за новите трудови книжки, а именно – че не просто няма да са електронни, а ще се смени дизайна им с по-грозен.

Трудовите книжки са един ужасен анахронизъм, който трябваше отдавна да е в историята, но по някаква причина не е. Министерство на труда предлага нищо да не се промени по същество и да продължаваме да мъкнем един (в някои случаи) парцал по работодатели, които с нечетим почерк, замазан от огромни печати, да пишат никому ненужна информация.

Защо са ни нужни изобщо трудови книжки? На пръв поглед не ни трябват – всеки трудов договор се регистрира в НАП, т.е. НАП има необходимата информация, а осигурителният стаж се пази в НОИ.

Само, че както винаги, „нещата са малко по-сложни“. Има разлика между осигурителен стаж и трудов стаж. Каква е разликата – може да прочетете на тази „красива“ страница на Главна инспекция по труда. Макар синдикатите да държат на тези разлики, отпадането им би улеснило много системата. Още повече че напр. управителите на фирми не трупат трудов стаж, защото не са на трудов договор, а на договор за управление и контрол, т.е. действащото положение активно наказва предприемачи, които в малките фирми много често вършат същата работа, като работниците, но се водят управители. „Клас прослужено време“ са добавка към заплатата, чието отпадане няма да навреди на никого (и не, работниците няма да вземат по-малко пари; ако тази добавка има значение, работодателите просто дават по-ниска основна заплата, за да се стигне до договорената нетна заплата.)

В трудовата книжка има и други параметри, които в момента никъде не се записват – код на професия, основание за прекратяване на правоотношение, работа на пълен или непълен работен ден и др.

Но дори политическото решение за отпадане на трудовия стаж и приравняването му към осигурителния да е прекалено трудно, проблемът има практически решения, а именно – някой да води регистър на трудовия стаж. Кандидатите са няколко – НАП, НОИ, МТСП, главна инспекция по труда, синдикатите, работодателските организации. Последните, логично, не биха искали и нямат интерес от това. Синдикатите нямат капацитет (те за какво ли имат). За НОИ и НАП това не е присъщи дейности, тъй като не се отнасят до приходи и осигуровки. МСТП и ГИТ остават като логичните администрации, които да водят такъв регистър.

Администрацията вижда воденето на електронен регистър като нещо ужасно тежко. И то в известна степен е, предвид, че все още не е дори стартирал проекта за базов регистър, който да позволи всяка администрация да създават с няколко стъпки изцяло нов регистър. Но дори МТСП/ГИТ да поръчат изграждане на регистър на трудовия стаж, някой трябва да въвежда данни в него. Най-логичното е това да са работодателите, но те може да разглеждат това задължение като допълнителна административна тежест. Тя не е такава, тъй като те така или иначе имат задължение за поддържане на трудови книжки, но от друга страна това добавя стъпка на комуникация с администрацията.

В трудовия договор на практика има цялата тази информация, а за него се изпраща уведомление до НАП. Данните, които трябва да се подават, са описани в Наредба 5 от 2002г, и включват кода на длъжността, възнаграждението, дата, срок, прекратяване.

Съвсем логично решение е просто Наредба 5 да се измени и в уведомлението за сключване на трудов договор да се добавят данните, които се вписват в трудовата книжка. НАП пък от своя страна може да има задължението просто да ги препраща към новосъздаден регистър на трудовите правоотношения („електронна трудова книжка“) в МТСП. По този начин административната тежест не се променя, а единствено се разширява обхвата на уведомлението до НАП.

В трудовата книжка трябва да се вписват и запори (вероятно има и други събития, които не са ми известни). Всички те са сравнително редки случаи и могат да се докладват директно към регистъра в МТСП, отново по електронен път или на хартия, за по-нискотехнологични работодатели.

Първоначалното въвеждане на данните от хартиените книжки пък може да е задължение на работодателя, за което да има срок от една година. При уведомление за новопостъпил работник пък работодателят може да получава отговор, че на този служител данните от трудовата книжка не са въведени и да ги въведе еднократно. Така за няколко години всичко ще е електронно.

След всички тия скучни членове, алинеи и регистри, изглежда, че по-скоро имам отговор на въпроса „как да имаме електронна трудова книжка“, а не защо нямаме.

Отговорът на въпроса в заглавието е нежелание за поемане на отговорност и липса на политическа инициатива. Някой на високо политическо ниво трябва да събере всички участници в процеса, да им предложи подобно на гореописаното решение, да го прецизира заедно с тях и да им наложи неговото изпълнение. Иначе никоя институция няма да си „навлече“ повече работа и повече отговорности.

Нов дизайн на трудовата книжка е каране по една убийствена инерция и единственият начин това да се промени е адекватност в политическото ниво. Не е късно да имаме електронни трудови книжки и да изхвърлим хартията и призовавам новия министър на труда и социалната политика да разгледа сериозно тази възможност.

3 коментара

  1. Яденето на филии намазани с мас и четенето на романа „Винету“ трябва да е забрани със закон (екстремно строг и безкомпромисен)

  2. Защо съществуват сините контролни талони към шофьорската книжка при положение, че Пътна полиция поддържа регистър, включващ всичко за един водач на МПС?
    Това също е някаква огживелица съществуваща за да дразни и утежнява живота… и за допълнителна такса и комисион.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *