Тези дни депутати предложиха Airbnb да бъде на практика забранен – предложението е да не могат некатегоризирани обекти по Закона за туризма да се предлагат през платформата. За да сме коректни, това не е забрана на платформите, а забрана домакините да ги ползват, освен ако не се регистрират в Министерство на турзима. За много от тях, обаче, това би усложнило и оскъпило процеса и вероятно не биха го направили. Казва, обаче, „забрана“, защото ограничението важи и за самите платформи – те имат задължение да не допускат обяви за некатегоризирани обекти. Дали това не противоречи на директивата за електронна търговия е отделен въпрос, но не е пресилено да говорим за „забрана“. Ограничението не е само за Airbnb, а за Booking, Facebook и други платформи за предлагане на места за настаняваме. Надолу в текста ще ползвам Airbnb като събирателно за всички тях, поради сходния модел.
Законопроектът е още един пример как аналогови хора достигат тавана на възможностите си да възприемат дигиталния свят.
Airbnb е проблем на много места, по много различни начини. И правилното решение почти никога не е „забраняваме го“. Най-малкото защото контролът е скъп и труден до невъзможен и на моменти граничещ с умствено изоставане – задължаваш интернет доставчици да блокират Airbnb за своите клиенти? „Давам апартаменти под наем“ е новото „продавам оръжие“, явно.
Факт е, че хотелиери, собственици на къщи за гости (ама от истинските), и като цяло туристическият бранш е недоволен, че някой може да заобикаля правилата, които важат за тях. И са прави – бизнесът трябва да работи при максимално изравнени външни условия, за да има истинска конкуренция.
Само че тия правила са от преди минимум 20 години, като начин ма мислене поне. Табели, тарифи, категории – все неща, които имат за цел да гарантират удобство на клиента, но не са единствения начин за това – Airbnb дава други начини за гарантиране на това удобство.
Та, вместо да ги забраняваме, каквато е вечната рецепта тук (както стана и с Uber), имам две конкретни предложения, които са със същата философия като предложенията ми за Uber тогава
- интегриране на Airbnb със системите на НАП за автоматично изпращане на данни за получените плащания. Така данъци няма да могат да се укриват. Естония направи така с Uber – „върза“ ги с API на данъчните.
- олекотяване на режимите за хотелите, къщите за гости и другите места за настаняване. Всичко да може да става онлайн, за да може усилието да си регистрираш апартамента в Airbnb да е съизмеримо с това да си го регистрираш в Министерство на туризма. А ако сме особено амбициозни, Министерство на туризма да даде API (програмен интерфейс), през който Airbnb автоматично да регистрира обявените места за настаняване, с някакви смятани за важни параметри – тоалетни/бани, квадратура, асансьор, пушене, които така или иначе са важните неща за клиента, а не че нещо е 3 или 4 звезди. Ако МТ пусне такъв интерфейс, ще видим, че за няколко месеца и хотелиерските софтуери ще започнат да го ползват и да обявяват местата си там
Напомням, че в Закона за електеронното управление и подзаконовата нормативна уредба вкарахме изискване всички системи да предоставят всичките си функционалности през програмен интерфейс. Именно за да позволим такива интеграции. За Airbnb това ще е една седмица работа, а те така или иначе са си организирали кода да позволява национални специфики. Само че важността на програмните интерфейси (APIs) за електронното управление остава недоразбрана.
Хората ползват Airbnb не защото искат да бягат от правилата, а защото правилата са неадекватни и начинът на комуникация с институциите е неудобен и тромав. Публикуването на обява в Airbnb е не толкова просто, но удобно и предсказуемо занимание. Ако отворим сайта на Министерство на туризма, виждаме това. Списък с новини в CMS-а на сайта, като всяка препраща към страница със стена от текст и няколко формуляра в doc или pdf, които да разпечатаме и занесем в общината и/или министерството. Еми, не, мерси.
(Знам, че преди време Ангелкова обяви, че всички електронни услуги са достъпни и с eID от един частен доставчик, но за 10 минути търсене не ги открих. Знаейки за една малко известна система – портала за е-форми, все пак ги намерих, но и там са под формата попълване на PDF и изпращането му по електронен път – все пак е нещо, но много далеч от потребителското изживяване на Airbnb)/
Дигиталната трансформация понякога изисква малко мисъл и малко усилия, но аналоговите човечета предпочитат просто да сложат хикса и да кажат „интернет – лош; хора в интернет – лоши“.
Харесвам и ползвам платформата Airbnb! Винаги с огромен избор на локация ( дори в един град ), лоялно съотношение цена/качество!
Ограниченията няма да помогнат – винаги можем да направим регистрация чрез друго лице, било от германска платформа или чехска!?
Дори и некомпетентен, прозирам в предложението Ви професионализъм и практичност удовлетворяваща и двете страни – държава и търговец на услугата.
Поздравявам Ви!
Всъщност текстът, а може би заглавието, са малко подвеждащи. „Забраната“ на Airbnb е опит за регулация, който се случва в почти всички държави, в които този бизнес модел става все по-популярен (https://www.investopedia.com/…/top-cities-where-airbnb…). Идеята е да има лоялна конкуренция, а не едни да си плащат чинно данъците, докато други подбиват цените. Освен това, категоризацията по принцип се свърза със защита правата на потребителите, т.е гарантира определено ниво на качеството (свързано с броя на звездите). И двете причини по-горе (регулация и контрол на качеството) определено имат добри намерения, така че нека да сме наясно: Това са стандартни, ясни правила, които трябва да се въведат и съответно спазват.
Съвсем друг е въпросът за дигитализацията на МТ (но не само там, а на цялата държавно-общинска административна система). Там всички сме на едно мнение, и то е ясно изразено в тази статия.
Но, моля, не манипулирайте с Airbnb и подобните платформи, защото там наистина има доста трески за дялане!
Не знам до колко са аналогови , но че са лобисти в кофтия смисъл на думта , ДА такива са !!!
Такъв искрен наивитет струи от писанието Ви.
Проблема с такива платформи винаги е един и същ – бизнес модела им използва текущите регулации, като ги комбинира по полузаконен начин. Първоначалната идея е била добра, после се изражда в незаконен бизнес.
Да ви е идвало наум, че като изравните правилата юбер изведнъж няма да е толкова изгоден, а ще стане една от многото таксиметрови компании.
Или, че ако трябва да спазите всички правила airbnb ще загуби смисъл. Т.е. първоначалната идея да вземеш по път някой с колата се е изродила във пълноценен работен ден, а идеята да дадеш свободната си стая под наем се е превърнала в хотелиерски бизнес.
Един въпрос само: като даваш апартамент под наем през някоя платформа – трябва ли да му изградиш система за противопожарна защита, димоотвеждане или спринклери, евакуационни съоръжения, пожарогасители и прочие – каквито инвестиции прави един хотел. Или да оставим клиента да преценя – т.е. ако спи през airbnb да си прави сметката, че ако се запали – запали. Понеже честата смяна на обитателите на едно жилище рязко увеличава риска от пожар. Ами съседите какво мислят за този риск?
Те такива въпросчета са стотици.
И да забраната е правилното решение, при това с криминализиране на нарушаването, за да се гарантира спазването й.
Иначе ще трябва да измислите API към хорската алчност и безотговорност.
Целта на упражнението изобщо не е да се събират данъци и т.н. за НАП и за общината. Така че твоите идеи за дигитализация на процедурата никого не го интересуват. Просто едни хотелиери са си поръчали ликвидация на конкуренцията и поръчката сега се изпълнява. Всъщност ликвидацията няма да се случи заради тромавата процедура. Ще се появят фирми, които ще предложат справяне с процедурата като услуга. Или наемодателите сами ще се нарамят. И данъци ще плащат и пак ще са на печалба. Само че се появява има едно убийствено за мнозинството от наемодателите изискване и това е съгласието на съседите. Това всъщност е въведено още миналата година и прави регистрацията като туристически обект практически невъзможна. Просто досега можеше да се избегне чрез оставане на черно и липсата на санкции за това. Вече се е разчуло колко се печели от аирбнб и също така как в апартаментите идват само пияндета. Едното или и двете може и да не са верни, но кого го интересува при липса на личен интерес? При това положение на завист към печалбата и страх от среднощни приключения как се събират подписите на 50% от съседите. Абсурд! Сега със санкции и бързо производство очаквам нови измерения на междусъседския рекет.
@Йордан не съм съгласен. На много места Airbnb е легитимен начин хора да изкарват допълнителни пари от имотите си. И за тях трябва да важат определени регулации, да, но не можем да ги обявяваме за криминални само защото неизбежно излизат от правила писани преди 20 години. На много места и Uber и Airbnb влизат в релси, наложени от местното законодателество и продължават да имат смисъл. Щом в Париж Uber все пак работи, и за туристи е много по-удобно от местни такси приложения, значи има смисъл.
Съгласен съм, че положението на платформи като airbnb трябва да се регулира и следи.
Живея в малко кооперация в центъра и съседа дава апартамента си през няколко такива платформи. Ще покажа, няколко негативен явления на това нещо:
Първо – не ни е питал за това, а съгласно десйтващото законодателство поне 50% от съседите трябва да се съгласят (ако приемем, че airbnb = квартира).
Второ – неколкократно пияни „наематели“ бъркат апартамента и се опитват да отключат моята врата. Изключая два случая с викане на полиция, в повече случаи гражданите са по-притеснени от мен.
Трето – болшинството от гостите за 1-2 дни изобщо не се регистират, и напрактика те не съществуват на адреса, а ти получаваш доход от това.
Четвърто – ако дават апартамент под наем, то трябва декларираш го и плащаш данъци, докато през тази платформа, ако не си регистрирал като квартира, то може и нищо да не платиш, което съм сигурен се получава в повечето случаи.
Като цяло това са само част от проблемите, които задължително трябва да се решат и то законодателно. Да трябва нов тип мислене в новата цифрова реалност, а не на принципа (няма платформа, няма проблем) или на лобисткия принцип на хотелирската асоциация с множество лицензии, регистрации и категоризации.
Този тип платформи за чудесни за гражданска инициатива, допълнителни доходи и са повече от задължителна конкуренция на хотелиерския бизнес.
За да завърша положително, след доста протести от наша страна, съседа бе принуден да се регистира като частна квартира в общината (след съгласие на над 50% от собствениците в сградата), да заплаща съответна такса и да води книга на нощуващите, която апропо полицията редовно проверява 🙂 Това поне внася малко повече сигурност и увереност, че има начин да се поставят нещата на разумна и правна основа. Остава въпросът как ще се контролира дохода и плащат ли се данъци от този тип нощувки, но и затова има добри практики ( е да трябва и чиновниците да ползват Интернет ;))
В случая на Стефан съседите са дали съгласие, защото това е било единствения им лост за натиск. В действителност нищо не се е променило за тях освен, че полицията проверява книгата, но това е някаква екстра в конретния участък и в общия случай не се занимават с това. В бъдеще в подобен случай просто биха пуснали един сигнал и наемодателя подлежи на санкции. Отпада и мотивацията да се дава съгласие щом е толкова лесно да се отстрани дразнителя. Оставам настрана утехата, че общината би забогатяла от туристическия данък, защото повечето хора не са толкова солидарно настроени. В резултат квартирите ще си остават на черно до първия сигнал. А за да няма сигнали наемодателя ще има задачата да осмирява съседите си, което на първо време може и да мине, но апетита идва с яденето и рано или късно ще стане непосилно. Като цяло възмущението на съседите, че никой не ги е питал е нелогично. Дали ще се възмутят, че не са питани, ако някой си продаде апартамента на цигани, примерно?
@Соя Дигиталните хора трябва да се върнат в аналоговият свят :). Дет’ се вика – като приключите яркото си ежедневие искате да ядете сирене (в случая със Соя тофу) – ама сиренето става от крави, а те миришат. Това за майтап.
Плащането на данъци е най-малкият проблем, понеже наистина може да бъде регулирано по някакъв полу-задоволителен начин.
Я сега да видим следната ситуация – той Стефан ви я описал де – в три през ноща бебето тамън е заспало след поредното реване от зъби/колики … – и група „съседи“ от Италия/Гърция/… се връщат от някъде по етажите влизайки в съседният апартамент. Найс, а ?
Ако ти е съсед, пак може – ама то ще е един, два – пет, десет пъти годишно. А инак – почти всеки ден.
Има едно нещо викат му коефициент на едновременност – това за цифровите хора. Заради този коефициент всеки средностатистически апартамент е със захранване от 15 кВт. Да де, ама ако живее средностатистическо семейство в него, а не туристи.
Вие кога последно си загасихте лампите/климатика… в хотела ? Или си сложихте картата от Била на мястото за ключа?
Колко често се къпите в къщи и колко като сте на екскурзия ? А това водоснабдяване как е изчислявано според вас ? На глава, според вида на сградата.
Едно от изискванията за категория на хотел е литри вода на денонощие (топла и студена) на звезда на квадрат на гост. В жилище в центъра – да, ама не.
–
Да не продължавам – предлагането на тези услуги е използване (безплатно) на обществени ресурси, които цифрово няма как да увеличиш.
Понеже като си си купувал кибитката си питал – тихо ли е ?
–
@Божидар – това, че една порочна схема работи някъде не е аргумент, че трябва да я разрешим и у нас. В жилищното и градското планиране 20 години са миг, 50 години са среден период, а 100 години са предимство.
Тези глупаци големи поразии сътворяват…