Журналя

Да, заглавието е пейоративно. Но в никакъв случай не значи, че всички журналисти са зле. Само че от общия поглед върху нещата, качеството на журналистиката в България е ниско:

  • грамотност – журналистите са хора, които постоянно работят с речта (писмено или устно). Освен това в образованието им се включва езикова култура, стил и такива неща. Т.е. те трябва да са стожерите на грамотността. Обаче това хич не е така – като започнем от правописни грешки (напр. бъркане на „и“ и „й“), пунктуационни грешки (и аз правя такива, не е фатално, но прави впечатление), и стигнем до неправилна употреба на изрази, безогледно заемане на чужди думи, които имат точни еквиваленти в български. Липсата на умения за обработка на текст също. Тук ще отбележа например идиотското копиране от страна на в-к Стандарт на „О, Лидъл“. Copy-paste дори се оказва трудно нещо – та са сложили кавички в заглавието (въпреки, че твърдят, че авторовият правопис бил запазен), и незнайно как са сложили един стих два пъти.
  • обща култура. Онзиденшната „теория на тетивата“ беше просто поредния пример. Когато журналистите отразяват нещо, в което не са специалисти, не си правят труда да се образоват поне малко в него. С идеята, че и читателите са също толкова неуки в дадената област като тях. Имам приятели и познати – учени, и предполагам се сещате каква е тяхната реакция, след като някой журналист отрази нещо от тяхната сфера. Помня, че миналата година беше „Година на астрологията“, вм. „на астрономията“ (случайно – пак според Стандарт). В уикипедия има много информация. Освен това отстрани на всяка статия има връзки към статии на различни езици за същото понятие. И така човек разбира това как се казва на български. Просто трябва малко желание.
  • етика – т.нар. „журналистическа етика“, по мои наблюдения, не е особено застъпена. Пак горния пример – когато Стандарт публикуваха „О, Лидъл“, изобщо не ме попитаха дали може. Не че щях да им забраня. Но не прави добро впечатление. Умишленото изваждане на реплики от контекста също е често практикувано. Да, целта е да звучи скандално и интересно. Но така се изкривява истината. Например, при инцидента с дерайлиралия влак Бургас-София наскоро, мой приятел е бил интервюиран. От интервюто обаче е бил изрязан въпроса „ще се возите ли пак с БДЖ“. Вероятно, защото отговорът е бил „Да, още довечера“ (а тонът на репортажа е колко е зле БДЖ).
  • коректност на информацията – това е пряко свързано с предните две точки. Поради ниската обща култура и ниската етика, информацията се изкривява. Вероятно всеки ще се сети за случаи, в които две медии описват един и същи случай по коренно различен начин (последно помня една история с полицейско преследване). Само от моят малък пряк досег с журналистите има доста примери. Когато като ученик спечелих сребърен медал на международна олимпиада по информационни технологии, в пресата имаше „олимпиада по математика“, „олимпиада по информатика“, „второ място“ и „бронзов медал“. Друга тема са платените материали. Те влизат в раздела за журналистическата етика, но се отразяват пряко върху достоверността на информацията. Четох онзи ден един материал в e-vestnik. Там се твърди, че всички вестници се издържат от защитаване на корпоративни (а вероятно и държавни) интереси. Тези твърдения не могат да се докажат, въпреки промените в медийния закон, и са само слухове, но „поръчковата журналистика“ е тема от много години и моето лично мнение е, че такава съществува в големи размери. От една страна са прессъобщенията, които са съвсем нормална практика, от друга страна са статии и репортажи които умишлено насочват общественото мнение в дадена посока (като например гореспоменатия репортаж за БДЖ)

Знам, че от горното излиза, че средностатистическият журналист е „неграмотен, прост, неетичен и продажен“. Може би е хубаво, че „средностатистически“ е абстрактно понятие. И съм доволен, че има добри журналисти, които не се вписват в горните критики. Но докато за немалко хора „казаха го по телевизора“ и „пишеше го вестника“ е еквивалент на „неоспорима истина“, то аз никога не приемам нещо излязло в медиите за 100% достоверно. Както беше казал някой – „Когато от екрана ви поздравят с „Добър вечер, уважаеми зрители“, проверете дали вън не грее слънце“.

8 коментара

  1. Забравяш, че на 90% журналистите са последната дупка. Над тях има главни редактори, а над тях има собственици и рекламодатели, които определят правилата и методите.

    И понеже са най-долу, журналистите получават и най-малко пари. Повечето пишещи хора работят за смешни пари, толкова смешни, че едно IT примерно, няма да стане от леглото за тях. Това е проблем на пазара, но пък е причината много хора да се „продават“ на жълти сайтове, които плащат малко по-добре. Като цяло, в България на никой не му се дават пари за съдържание.

    Тоест, повечето пъти журналистите хем работят за малко пари, хем го отнасят. Иначе да, съгласна съм, професията е пълна с боклуци. Но те най-често са големи и лъскави.

  2. Събина, права си – аз по-скоро показах резултата, на това, което ти казваш – структурата на бранша. Но също така, особено в етичната част, включвам редакторите (те също са журналисти). Репортерът може да е задал въпроса, но „нещо“ е накарало редактора да отреже част от интервюто.

  3. Част от нещата, за които говориш, са си чиста форма непрофесионализъм. Друга част обаче са приети за ‘новият стандарт’ – огромна част от съдържанието по медиите, особено печатните, разчита на PR и ‘снесена’, често непроверена информация. От чисто бизнес гледна точка е все по-трудно да се прави журналистика. Скоро присъствах на разговор с един специалист по медии и PR в UK, има доста интересни факти и статистики по темата (между другото в България доста журналисти все пак пишат; в UK огромна част от съдържанието е reused или recycled PR).

    http://rumenazlatkova.wordpress.com/2010/11/18/reflection-trevor-morris-media-and-pr/

    Напоследък следя няколко местни вестника в UK – пускат ги безплатно в пощенските кутии – над 50 % от площта е заета от реклами (повечето в еднакви червено-жълти комбинации, zero creativity); от написаната част (това, което би следвало да е журналистика), понякога няма нито един оригинален текст – всичко е или 1:1 от PR съобщение, или е адаптирано за вестника PR съобщение.

    Колкото до примера с интервюто относно БДЖ и изрязаната реплика, това отново е стандартна техника – темата на репортажа е негативна; положителна реплика най-малкото би прозвучала ‘не на място’. Поне от гледна точка на редактора.

    Никой не може да гарантира, че медиите предоставят ‘истината, цялата истина и само истината’ – напротив, в момента, в който заработи камера, микрофон, или каквото и да било друго, започва ‘конструиране’ на историята.

  4. Да, „флуктуации“ в истината е нормално да има (няма обективна истина така или иначе), ако обаче не са целенасочени и водени от нечий интерес. Например в горния пример с издаването на „О, Лидъл“ пропуснах да спомена, че от Труд ми писаха много приятелски, разбрахме се как да се публикува, и чак тогава го пуснаха. Но тъй като мнението е „хейтърско“, пропуснах този положителен пример 😉 (добре, че не съм журналист 🙂 )

  5. @Божо, режат, защото както казах, над тях има собственици и рекламодатели. Българските медии са страхливи и зависими.

  6. „… Когато журналистите отразяват нещо, в което не са специалисти, не си правят труда да…“
    И, ш’то тогава постъпваме точно като тях?! 😛
    …„теория на тетивата“ да не би, всъщност, да е String theory, или, на български Теория на струните?! Спомената е бегло, но разбираемо и в Кратка история на времето на Стивън Хокинг.
    BTW, и аз, като теб, не съм специалист по квантова механика. 🙂

  7. Уча журналистика. Първи курс, в СУ. Всички недостатъци, които ме отвращават от нея в България, ги учим и обсъждаме. Кое е приемливо, кое – не. Примери. Спорове – 45 девойки в една стая трудно се надприказват xD Но това само на теоретично ниво. По пътя към практиката май се губи нещо. Желанието за качествено свършена работа, например. Друг е въпросът колко хора, работещи като и наричащи се „журналисти“, са различни от махленски клюкарки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *