Общински електронни услуги и защо никой не ги ползва

Когато говорим за електронно управление, почти винаги си представяме електронизация на централната власт. Само че немалка част от административните услуги са общински. Или по-точно – предоставени от общините.

Някои общини имат електронни услуги, като те са се случили по един от следните начини:

• По някой проект по ОПАК (Оперативна програма „Административен капацитет“), като индивидуално усилие на съответната община. Често тези проекти нямат устойчивост
• Чрез публичен модул на деловодната система (най-често Акстър)
• Чрез интеграция на системата за местни данъци и такси с НАП
• По проект за общински електронни услуги на МТИТС, който имаше две итерации – първата внедри услугите в Столична община, а втората – с Радомир, Бургас и Габрово

Проектите по ОПАК често остават без поддръжка и електронните услуги вече дори не са достъпни. Преди доста години работех в една фирма, с която направихме електронни услуги в две общини – проверих, и в двата случая вече не работят. Даже едната община явно е имала нови електронни услуги, които да заменят старите, но и те в момента не работят. Не е новина, че ОПАК беше едно неадекватно разхищение на европари, но това е друга тема – надявам Оперативна програма „Добро управление“ (наследник на ОПАК) да бъде по-успешна, макар че в момента там има друг проблем – много малко проекти реално са стартирали, вероятно отчасти заради високите изисквания за качество и невъзможността за „пари на калпак“.

Публичните модули на деловодните системи са полезни, като плюсът е, че няма нужда от специална интеграция с това, което така или иначе администрацията ползва всеки ден – деловодната система. Много от проектите за електронни услуги създаваха де факто паралелна деловодна система (в някои случаи прехвърлянето в реалната става с copy-paste), което не е добре от процесна гледна точка.

Местните данъци и такси, с малки изключения, работят прилично – влизаш на сайта на НАП, проверяваш колко дължиш и плащаш – с банкова карта онлайн. Като истинско (само трябва да имаш ПИК или КЕП, тъй като още сме доникъде с електронната идентификация).

Проектите на МТИТС за електронни услуги дават възможност една и съща инсталация да се използва в няколко общини, с леки модификации. Т.нар. multi-tenant софтуер, залегнал и в чл. 26, ал. 2 от наредбата към Закона за е-управление.

Всичко чудесно, но какво всъщност са общинските услуги? Най-често заявяваните такива се оказва, че на практика не са „общински“. Да, заявяват се в общината, но реално са услуги на ГД „ГРАО“, т.нар. „гражданска регистрация“. Промяна на адрес (постоянен, настоящ), удостоверения за куп неща – адреси, семейно положение, наследници, идентичност на имена, акт за раждане, разни дубликати. За всичко това общината е фронт-офис на ГРАО – ползва информационната система на ГРАО.

Т.е. подходът всеки да си прави отделни услуги за гражданска регистрация е дълбоко погрешен, но така или иначе вече има такива, реших да видя как се използват. По-конкретно – в Столична община. Аз успях да си сменя постоянния адрес чрез тях, а преди три години си извадих така удостоверение за семейно положение. Макар и след тежка битка и в двата случая. Попитах Столична община по Закона за достъп до обществена информация колко пъти са предоставяни електроните услуги. И резултатът не беше изненадващ. Пълната справка можете да свалите тук.

Но ето извадка за категорията „Гражданска регистрация“ (където има най-много заявления, като изключим една вътрешно-административна услуга категория „Местни данъци и такси“).

наименование на електронна услуга/справка	брой постъпили заявления за 2016 г.	брой постъпили заявления за 2017 г.	брой постъпили заявления за 2018 г.
Удостоверение за наследници	4	14	14
Удостоверение за настоящ адрес при вече регистриран настоящ адрес	3	13	1
Удостоверение за настоящ адрес след подаване адресна карта за заявяване или за промяна на настоящ адрес	2	5	4
Удостоверение за постоянен адрес при вече регистриран постоянен адрес	6	8	4
Удостоверение за постоянен адрес след подаване на заявление за заявяване или за промяна на постоянен адрес	2	6	3
Удостоверение за промени на постоянен адрес регистриран след 2000 година	1	2	3
Удостоверение за промeни на настоящ адрес регистриран след 2000 година	0	0	7
Удостоверение за раждане – дубликат	5	5	0
Удостоверение за родените от майката деца	1	1	0
Удостоверение за семейно положение	7	27	30
Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца	26	65	54
Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат	0	4	1
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки	0	1	1
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена	0	3	2
Препис-извлечение от акт за смърт, за втори и следващ път	3	5	2
Заверен препис или копие от личeн регистрационeн картон или страница от семейния регистър на населението	1	0	0
Удостоверение за вписване в регистрите на населението	2	0	0

Та, на практика никой не ползва тези услуги. Защо?

• Столична община не ги промотира – почти никой не знае за съществуването им.
• Трудни са за използване – когато аз подавах заявление имаше бъг с подписването на големи документи, а подкарването на коректната версия на Java в коректния браузър беше трудно дори за Java програмист. Трудно и да измислиш коя точно услуга ти трябва – много от тях не трябва да бъдат различни услуги, а една, с разлика от едно поле.
• Нужен е и квалифициран електронен подпис. Малко хора имат.

Защо това е така – мога да обяснявам цял ден, но обединяващата причини са неразбирането на концепцията за е-управление и липсата на електронна идентификация. Ако всеки имаше средство, с което удобно да може да ползва тези услуги, със сигурност щяха да са използвани много повече. Също така, поне половината от тези услуги щяха да са излишни – те не са услуги, а издаване на удостоверения, които да послужат пред друг орган…който вместо това трябва (и вече може) да си ги вземе служебно.

Накратко и много опростено – електронното управление не е трупане на електронни услуги без осигурена поддръжка. То е две неща:

• намаляване на услугите чрез елиминиране на удостоверителните (и превръщането им във вътрешно-административни)
• масова и удобна електронна идентификация, с която гражданите да могат да ползват останалите услуги

А що се отнася до общинските услуги – ако изключим всички тези, които са реално услуги на централната администрация, ще останат неща като общинска собственост, туризъм, местни данъци и такси, които подлежат на сериозна унификация, така че да няма нужда всяка община да ги прави поотделно. И разработвайки общински услуги с отворен код, всяка друга община ще може да ги използва – дали чрез централна инсталация, или чрез собствена.

А дотогава – аз и още 40-тина ентусиасти ще ползват общински електронни услуги на Столична община, общината ще е отчела, че „има електронни услуги, ето“. И всичко ще си върви както винаги – на хартия и по гишета.