Общински електронни услуги и защо никой не ги ползва

Когато говорим за електронно управление, почти винаги си представяме електронизация на централната власт. Само че немалка част от административните услуги са общински. Или по-точно – предоставени от общините.

Някои общини имат електронни услуги, като те са се случили по един от следните начини:

  • По някой проект по ОПАК (Оперативна програма „Административен капацитет“), като индивидуално усилие на съответната община. Често тези проекти нямат устойчивост
  • Чрез публичен модул на деловодната система (най-често Акстър)
  • Чрез интеграция на системата за местни данъци и такси с НАП
  • По проект за общински електронни услуги на МТИТС, който имаше две итерации – първата внедри услугите в Столична община, а втората – с Радомир, Бургас и Габрово

Проектите по ОПАК често остават без поддръжка и електронните услуги вече дори не са достъпни. Преди доста години работех в една фирма, с която направихме електронни услуги в две общини – проверих, и в двата случая вече не работят. Даже едната община явно е имала нови електронни услуги, които да заменят старите, но и те в момента не работят. Не е новина, че ОПАК беше едно неадекватно разхищение на европари, но това е друга тема – надявам Оперативна програма „Добро управление“ (наследник на ОПАК) да бъде по-успешна, макар че в момента там има друг проблем – много малко проекти реално са стартирали, вероятно отчасти заради високите изисквания за качество и невъзможността за „пари на калпак“.

Публичните модули на деловодните системи са полезни, като плюсът е, че няма нужда от специална интеграция с това, което така или иначе администрацията ползва всеки ден – деловодната система. Много от проектите за електронни услуги създаваха де факто паралелна деловодна система (в някои случаи прехвърлянето в реалната става с copy-paste), което не е добре от процесна гледна точка.

Местните данъци и такси, с малки изключения, работят прилично – влизаш на сайта на НАП, проверяваш колко дължиш и плащаш – с банкова карта онлайн. Като истинско (само трябва да имаш ПИК или КЕП, тъй като още сме доникъде с електронната идентификация).

Проектите на МТИТС за електронни услуги дават възможност една и съща инсталация да се използва в няколко общини, с леки модификации. Т.нар. multi-tenant софтуер, залегнал и в чл. 26, ал. 2 от наредбата към Закона за е-управление.

Всичко чудесно, но какво всъщност са общинските услуги? Най-често заявяваните такива се оказва, че на практика не са „общински“. Да, заявяват се в общината, но реално са услуги на ГД „ГРАО“, т.нар. „гражданска регистрация“. Промяна на адрес (постоянен, настоящ), удостоверения за куп неща – адреси, семейно положение, наследници, идентичност на имена, акт за раждане, разни дубликати. За всичко това общината е фронт-офис на ГРАО – ползва информационната система на ГРАО.

Т.е. подходът всеки да си прави отделни услуги за гражданска регистрация е дълбоко погрешен, но така или иначе вече има такива, реших да видя как се използват. По-конкретно – в Столична община. Аз успях да си сменя постоянния адрес чрез тях, а преди три години си извадих така удостоверение за семейно положение. Макар и след тежка битка и в двата случая. Попитах Столична община по Закона за достъп до обществена информация колко пъти са предоставяни електроните услуги. И резултатът не беше изненадващ. Пълната справка можете да свалите тук.

Но ето извадка за категорията „Гражданска регистрация“ (където има най-много заявления, като изключим една вътрешно-административна услуга категория „Местни данъци и такси“).

наименование на електронна услуга/справка брой постъпили заявления за 2016 г. брой постъпили заявления за 2017 г. брой постъпили заявления за 2018 г.
Удостоверение за наследници 4 14 14
Удостоверение за настоящ адрес при вече регистриран настоящ адрес 3 13 1
Удостоверение за настоящ адрес след подаване адресна карта за заявяване или за промяна на настоящ адрес 2 5 4
Удостоверение за постоянен адрес при вече регистриран постоянен адрес 6 8 4
Удостоверение за постоянен адрес след подаване на заявление за заявяване или за промяна на постоянен адрес 2 6 3
Удостоверение за промени на постоянен адрес регистриран след 2000 година 1 2 3
Удостоверение за промeни на настоящ адрес регистриран след 2000 година 0 0 7
Удостоверение за раждане – дубликат 5 5 0
Удостоверение за родените от майката деца 1 1 0
Удостоверение за семейно положение 7 27 30
Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца 26 65 54
Удостоверение за сключен граждански брак – дубликат 0 4 1
Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки 0 1 1
Удостоверение за идентичност на лице с различни имена 0 3 2
Препис-извлечение от акт за смърт, за втори и следващ път 3 5 2
Заверен препис или копие от личeн регистрационeн картон или страница от семейния регистър на населението 1 0 0
Удостоверение за вписване в регистрите на населението 2 0 0

Та, на практика никой не ползва тези услуги. Защо?

  • Столична община не ги промотира – почти никой не знае за съществуването им.
  • Трудни са за използване – когато аз подавах заявление имаше бъг с подписването на големи документи, а подкарването на коректната версия на Java в коректния браузър беше трудно дори за Java програмист. Трудно и да измислиш коя точно услуга ти трябва – много от тях не трябва да бъдат различни услуги, а една, с разлика от едно поле.
  • Нужен е и квалифициран електронен подпис. Малко хора имат.

Защо това е така – мога да обяснявам цял ден, но обединяващата причини са неразбирането на концепцията за е-управление и липсата на електронна идентификация. Ако всеки имаше средство, с което удобно да може да ползва тези услуги, със сигурност щяха да са използвани много повече. Също така, поне половината от тези услуги щяха да са излишни – те не са услуги, а издаване на удостоверения, които да послужат пред друг орган…който вместо това трябва (и вече може) да си ги вземе служебно.

Накратко и много опростено – електронното управление не е трупане на електронни услуги без осигурена поддръжка. То е две неща:

  • намаляване на услугите чрез елиминиране на удостоверителните (и превръщането им във вътрешно-административни)
  • масова и удобна електронна идентификация, с която гражданите да могат да ползват останалите услуги

А що се отнася до общинските услуги – ако изключим всички тези, които са реално услуги на централната администрация, ще останат неща като общинска собственост, туризъм, местни данъци и такси, които подлежат на сериозна унификация, така че да няма нужда всяка община да ги прави поотделно. И разработвайки общински услуги с отворен код, всяка друга община ще може да ги използва – дали чрез централна инсталация, или чрез собствена.

А дотогава – аз и още 40-тина ентусиасти ще ползват общински електронни услуги на Столична община, общината ще е отчела, че „има електронни услуги, ето“. И всичко ще си върви както винаги – на хартия и по гишета.

 

4 коментара

  1. Рядко се намира статия, с която да съм толкова съгласна, но и аз съм поразена от ниския брой потребители на услугите.

  2. Ужасно е това. Над 3млн. лв беше първия проект 2011-2012г без да броим следващите надграждания ..

    Винаги съм си мислил дали не може с директен финансов стимул или gamification да се маркетират еУслугите. Всяка услуга се оценява, точкува и на някакъв период ти дават или приспадат пари от данъци. Дори да се получи 200-300 лева на семейство и имаме 200 000 АКТИВНИ потребители, то ще е на цена САМО 50-60 млн. лв за цялото еГов 🙂

  3. Не мисля, че има въпросителни как да стане (предполагайки, че услугите бяха работещи, имаше смислена е-идентификация и се махнат излишните удостоверения) – банките го правят от десетилетия, както и повечето бизнеси. Цената за услугата на гише е 1.5х, или с някаква фиксирана такса, която да покрива работното време на гишето, като навсякъде около гишето има реклами за електронния вариант. Веднъж ще идеш, следващия път ще знаеш.

  4. Не се използват защото не са много популярни и често бъгави. По-лесно ми е да отида на място, отколкото да рискувам да загубя повече време в ровене по сайтовете им.
    Сайтове на сериозни институции не работят както трябва, какво остава за общински които се ползват от сто човка.
    В БДЖ всичко още е на хартия – при издаване на абонаментна карта ти записват всички лични данни (включително ЕГН) в тетрадка!!! 😀 която може да се гледа от всеки на гишето.
    Накратко казано – много сме назад. Без някакъв финансов стимул (отстъпка) електронните услуги трудно ще пробият път в България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *