(статията е публикувана първоначално в Капитал)
Проектът за електронна идентификация е основен и централен за развитието на електронното управление. Както в изискванията на оперативна програма „Добро управление“ (ОПДУ), така и в законовата рамка, има изисквания всички системи да бъдат интегрирани със системата за електронна идентификация, за да може гражданите да ползват всички услуги на държавата с едно средство. От тази гледна точка проектът е с много висок приоритет.
Докъде е стигнал той? Законът за електронната идентификация беше приет през май миналата година, а подзаконовата уредба – няколко месеца по-късно. На база на това до края на 2016-а беше подготвено техническо задание. Обществената поръчка за самата система беше обявена през май тази година, след като беше сключен договор с управляващия орган на оперативна програма „Добро управление“ за финансирането и беше подготвена цялата документация по ЗОП.
Това представлява известно забавяне от първоначалните планове, заложени в пътната карта за електронно управление, но предвид, че всички останали системи също имат забавяне, тази за електронна идентификация ще бъде стартирана първа и забавянето няма да има силен негативен ефект.
Какво ще получим в резултат на този проект – цялостна инфраструктура, чрез която всички държавни системи да могат да идентифицират граждани. Системите ще трябва да бъдат надградени, но за това има предвидено финансиране по ОПДУ, а и самото надграждане е тривиална задача от технологична гледна точка. Освен това наредбата към Закона за електронното управление допуска използване на съществуващите средства за идентификация и занапред, като те ще могат да минават през същия процес, през който и новата електронна идентичност. Това са например квалифицираният електронен подпис и ПИК-ът на НАП. От гледна точка на гражданина това ще изглежда така – влизане в сайта на администрацията, натискане на бутон „вход“, избор на средство за вход (eID, КЕП, ПИК). В допълнение ще получим и национална точка за интеграция с други държави членки (съгласно Регламент 910/2014 на ЕС), така че български граждани да могат да използват електронни услуги навсякъде в Европа.
Забавянето, споменато по-горе, има риск да стане по-сериозен проблем обаче заради обжалване на поръчката. Справка в регистъра на КЗК показва, че откакто е обявена поръчката, са постъпили две жалби. Едната е на фирма „Теко“, а втората – от физическо лице. По първата КЗК се е произнесла в полза на възложителя (МВР), но предстои евентуално обжалване пред ВАС. Съдържанието на жалбите не е видно на сайта на КЗК.
Паралелно с това би трябвало да се движи и проектът за електронни лични карти, в които да бъде записано удостоверението за електронна идентичност. Личните карти няма да са единственият възможен носител на електронна идентичност, т.е. дори без тях проектът за електронна идентификация няма да е напразно – в него са включени определен брой карти, които гражданите могат да получат отделно от личната си карта. Доставчиците на електронни подписи също ще могат да издават такива карти (или да записват удостоверенията за електронна идентичност директно на „флашката“, на която вече е записано такова за електронен подпис).
Но все пак личните карти биха осигурили необходимата масовост, която досегашните решения като квалифицирания електронен подпис не успяват да постигнат. Т.е., за да бъде целият комплекс от проекти и мерки наистина успешен, електронните лични карти са необходими, какъвто е и примерът на Естония. В този смисъл решението на правителството да отложи с една година (от 2018 за 2019) въвеждането на новите лични карти, както и липсата на видима работа по проекта, е притеснително. През 2016-а беше обявена обществена поръчка за електронни лични карти, документацията на която е до голяма степен достатъчна за нова поръчка. Проблемът с предишната беше твърде завишената цена. Няма рационално обяснение защо година и половина по-късно липсва развитие по иначе готовата документация.
Дали така изградената система за електронна идентификация най-после ще „отпуши“ електронното управление зависи от това как ще бъде реализирана системата, колко още ще се забавят личните карти и колко бързо други държавни системи ще се включат. Държавна агенция „Електронно управление“ и МВР имат задачата да осигурят случването на този процес, но както всичко друго, това много зависи от политическата воля. Иначе казано – дали някой в Министерския съвет държи това да се случи, или нещата ще се движат по инерция.
Вашият коментар