Да поговорим за религията

Отдавна искам да напиша нещо по въпроса с религията, вярата, догматизма и атеизма. „Скандала“ с махнатите кръстове от Лидъл е добър повод. И не заради самото махане на кръстовете (странен маркетингов ход), а заради реакциите на двата „лагера“ – догматични християни от едната страна, и гласовити атеисти от другата.

Заради по-либералните ми възгледи човек може да реши, че съм атеист. Но всъщност съм (с известно приближение) теистичен агностик. Т.е. не приемам ритуалните елементи на нито една религия, смятам, че съществува висша сила/Бог, и също така, че това (към момента) е недоказуемо, но и не може да се отхвърли.

Съгласен съм с атеистичния лагер по много въпроси – че религиозният догматизъм е вреден и (буквално) убива, че хората използват религията като претекст за собствените си предразсъдъци, че част от религиозните организации са меркантилни и дори алчни на гърба вярващите, че религията често пречи на науката (не само чрез изгаряне на клада на учени). В момента религията и консерватизмът изглеждат вредни – най-вече заради бъркането им в политиката на светски (секуларни) държави, по отношение на права на сексуални малцинства, на жените (по темата с абортите), по отношение на преподаването на еволюцията и други. Най-гласовитите сред консервативните религиозни общности изглеждат като останки от миналото, които продължават да ни тровят настоящето.

Не съм съгласен с крайните мнения на Ричард Доукинс, Сам Харис и Кристофър Хитчънс, които са обявили „свещена война“ на религията и смятат, че религията е най-вредното нещо и всеки трябва да е атеист.

И не споделям ентусиазма на феновете на науката (много от които никога не са се занимавали с наука). Научният метод има своите ограничения, начините на прилагането му (чрез научни публикации и журнали) – също. В този ред на мисли, „религия срещу наука“ е фалшива дилема и превръщането на дебата в дебат дали науката е по-права или религията, пропуска общо взето…всичко. Разбира се, че науката е права. Разбира се, че има еволюция, гравитация, климатични промени, ваксините работят, а всеки път, когато сте болни, трябва да отидете първо на лекар, а след това евентуално при свещеник/врачка/шаман/имам/какволиощене.

Не съм съгласен с атеистите по два основни въпроса – философски и исторически. По историческият – не съм дочел още „Политически ред и политически упадък“ на Фукуяма, но добре аргументираната теза на автора е, че през годините религията и религиозните институции са имали доста позитивен ефект върху човешките общества. Да, знам, „кръстоносни походи“, „инквизиция“ и други. Обаче трябва да си представяме нещата в контекст – алтернативата на църквата тогава не са били либерални демокрации, а оядени феодали, необразовани крепостни селяни и сбирщина „диваци“. Дори правата на жените са започнали да се развиват в Европа благодарение на църквата, макар и по доста заобиколен и материално мотивиран начин. В по-ранни етапи пък алтернативата са просто междуплеменни и междукланови войни, а религиозните вярвания са служили за обединител. Така че да зачеркнем ролята на религията в изграждането на човешките общества би било грешно, и би било следствие от непознаване на историята.

Но разбираем би бил аргументът „окей, религията си е свършила работата в по-примитивните общества от миналото – време е да я разкараме, защото вече пречи“. За съжаление, не е толкова лесно. Това, което „пречи“ не е религията, а предразсъдъците и несигурностите, които хората „крият“ зад нея и които оправдават с нея. Религията отразява вижданията на този, който я тълкува (както отбелязва Реза Аслан). Аз номинално съм християнин, и мога да мина през цялата Библия и да построя една прекрасна, пацифистка и либерална филосософия за живота. Игнорирайки части от стария завет (които новият променя), и обяснявайки повечето кофти звучащи неща с метафори или исторически контекст. Депресираният американец от средните щати, в същата книга, намира причини да е против еволюция, гей-бракове, аборти, мюсюлмани, а сигурно и имигранти и цветнокожи. Затова и няма да се занимавам с въпроса „коя религия е по-вярна“, защото той няма смисъл – религията е и функция на тезите, които проектират върху нея последователите ѝ, а не (само) обратното. Ислямът не е по-войнстващ или по-мирен от другите религии, просто социо-културният и геополитическият контекст се различават от този на европейските деноминации на християнството.

Но ако „махнем“ религията, проблемите на обществата няма да изчезнат. Даже напротив – вече няма да има обединяващото, смиряващото, дори страхът от наказание. Ако живеехме в един идеален свят с едни идеални и напълно рационални и добре образовани хора, най-вероятно религията би била напълно излишна. Може би и затова комунизмът е атеистичен – защото е утопия.

Всеки вярва по своя причина и по свой начин. Дори, ако сме цинични, можем да разгледаме вярата като едно плацебо – чувстваме се по-добре, защото вярваме, че тя работи. И това е окей. И вярващият ще продължи да се чувства добре дори някой Кристофър Хитчънс да му обяснява колко е лош и как трябва да спре да вярва.

Философският аргумент го започнах малко по-нагоре – религията не е обратното на познанието (и науката). Двете могат да не си пречат и могат да са независими едно от друго. Тук е необходимо да направя прехода от „религия“ към „вяра“ – религията е формализирана и организирана форма на вяра, така че когато говорим за конкретния човек и неговите виждания, можем да говорим за вяра. Та, според фидеизма, вярата е независима от знанието и разума. Като агностик смятам, че към момента е невъзможно да докажем съществуването или липсата на по-висши същества, и също така нямаме нужда да го правим. Тя затова е вяра – защото не изисква доказателство. В тази връзка, любим цитат от Пътеводител на галактическия стопаджия:

— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.
— Но — отвръща човекът — Вавилонската рибка е пълно опровержение на това, нали? Тя не може да се е развила по някаква случайност. Тя е доказателство, че ти съществуваш и следователно, според собствените ти доводи, не съществуваш. И тъй като това се опитвахме да докажем, спорът може да се счита за приключил.
— Олеле… — каза бог — не се бях сетил за това — и тозчас изчезна, отвеян от тази ефирна логика.
— О, я виж колко лесно стана — казва си човекът и както е насъбрал инерция, решава да докаже, че черното е бяло, и бива прегазен на следващата зебра.

„Ама как така хем вяра, хем наука“? Не е толкова лесно, защото и религиозните институции държат да поставят двете в конфликт. Но те няма нужда да бъдат. Къде в библията се отрича теорията на еволюцията? Адам и Ева е напълно вероятно да са съществували – може би не точно „двама“, но като събирателен образ на малка група човешки прародители. Предвид, че 8% от населението на Азия са наследници на Чингис Хан, Адам и Ева не изглеждат толкова невероятни. И все пак – според библията Бог е създал човека, което би било в противоречие с еволюирането „от маймуни“. Не непременно. Знаем, че има еволюция, и горе-долу как работи тя, но детайлите все още се изследват. Съществуват т.нар. еволюционни скокове, за които има много възможности. Е, ако аз бяха религиозна институция, щях да поддържам тезата, че намесата на Бог в създаването на човека е външно стимулиран еволюционен скок. Има сериозна вероятност никога да не разберем с достатъчна доза сигурност какво е довело до всички еволюционни скокове по пътя, та това е добър компромис – и науката вярна, и религията неразклатена.

Нийл деГрас Тайсън в своя лекция казва „Ако вярата ти не ти пречи да откриваш нови хоризонти, аз съм окей с нея“. Дарвин пък казва „Никога не съм бил атеист, в смисъла на отричане на съществуването на Бог – мисля, че в общи линии „агностик“ би описало най-правилно позицията ми“. Така че няма нужда от тази фалшива дилема между наука и вяра, няма нужда от словесни престрелки и кръстоносни походи срещу вярващи или срещу атеисти. Най-вече защото „ти не си прав и (ще гориш в ада/си виновен за всичко)“ рядко успява да промени нечие мнение.

Има нужда от повече диалог и сближаване в името на общи цели – а такива има предостатъчно. И организираната вяра – т.е. религията – е удобен канал, чрез който можем да стигаме до консенсуси. Да се съгласим, че вярваме в различни неща, да се съгласим, че никой не е напълно рационален, да приемем ограниченията на научния метод. Да отхвърлим догматизма, буквализма и абсолютизирането на метафорични текстове, да спрем да използваме религията като оправдание за ограничаване на нечии права.

Не звучи толкова трудно, но на практика е. И вместо това водим изтощителни спорове колко обидно били опаковките на хранителни стоки.

11 коментара

  1. Много удобно. „Наричаме го вяра, за да не се налага да го доказваме“…. Как хубаво са го измислили. Само, че когато правиш заявка да моделираш правилата в цялото общество някакси е редно да дадеш някаква обосновка и доказателства. Да обосноваваш значими политически цели днес заради фантазиите на първобитни хора от преди 2000 години, които не са знаели къде отива слънцето през нощта и най-модерната технология, с която са разполагали е била колелото…. съжалявам, не става.

    Религията и науката са в конфликт защото религията прави опит да обеснява природни явления, не чрез провеждане на експерименти и следване на научни принципи, а чрез просто повтаряне на измислиците на предното поколение. В църквата твърденията се премат за правилни защото са традиционни, стари и отвърдени, докато в науката най-голяма тежест има последното доказателство, последното изследване. В научния процес постоянно се случва след нови доказателства старите разбирания да бъдат отхвърлени.

    Кой от двата подхода е по-вероятно да е прав? Процес, който постоянно се коригира в търсене на истината или процес, който ти казва, че щом си на обратното мнение ще те запалим на клада на централния площад за да знаят другите и да не се обаждат. Огледай се около себе си. Всичко наоколо, от стола на който седиш, до устройството на което пишеш е плод на науката (и капитализма, между другото, но това е друга тема). Мисля, че спора е излишен.

    Религията дава на много хора подкрепа. Тя наистина е плацебо. Човек има нужда в трудните моменти да вярва, че някой бди над него… Това го разбирам. Не го подкрепям и не го практикувам, но разбирам механиката зад цялото нещо и защо се случва. И нямам против. Да правят в домовете и храмовете си каквото искат. Само да не се опитват да влияят на всички останали. А такива примери има много и то във всички религии, не само в консервативния ислям. Християнството има и други „грехове“ срещу човечеството, не са само кърсотносните походи, инквизицията и заклеймяването на всякаква научна работа в средновековието, което между другото замразява научния прогрес за векове и в наши дни има своите негативни влияния. Крайни християни не просто протестират, а направо правят атентати срещу клиники за аборти в Щатите, пречат на гей хората да живеят нормално в много страни в Европа и се опитват да променят учебните програми, като обесняват, че еволюцията е само теория. Да не говорим за сексуалния тормоз над децата в структурите на католическата корпорация, пардон, църква.

    Много са нещата, темата е безкрайна. Спирам до тук, че коментара ще стане по-дълъг от публикацията.

    И още нещо дребно… комунизмът е атеистичен защото там цялата власт трябва да е концентрирана, правителството не търпи конкуренция в лицето на църквата, затова тя е отслабена.

  2. Не виждам начин през 2017 г. от н. е. да говорим за религия и нейното място в света около нас без да говорим за институционалната, организираната ѝ част и фактът, че точно тя е в основата на куп нещастия както в миналото, така и сега. Нещо повече, знаеш прекрасно, че за обясненията ти за еволюцията, биха ти гарантирали сериозно преследване само преди по-малко от 100 години.
    Не отричам ролята на църкви, църковници и т.н. за развитието на точните науки, философията, медицината и научната мисъл въобще. Не оспорвам и факта, че вероятно религията и вярата са били основна мотивация за мнозина учени през вековете. В повечето случаи (а може би и във всички), резултатът от бил откритие или извод (както и нови хипотези), които съществено са подкопавали основни постулати на организираната религия и на църквата.
    В този смисъл, въпросът за мен изобщо не е има ли Бог или не – това за мен е отдавна решен и несъществен въпрос. Въпросът е как да намерим баланс между естествения човешки стремеж към „нещо, в което да вярваме“ и обективните реалности от света около нас. Смятам, че подобен баланс е принципно възможен, и то без нужда от религия и църква, чрез която да се „упражнява“ тази религия. Всъщност, за да се постигне баланс между „вяра“ и „реалност“, организираната религия във вида, в който я познаваме, трябва да изчезне. Впрочем, вярвам (!), че няма да доживея този момент, защото основният проблем на човечеството е, че то притежава удивително слаба и лесно манипулируема обща памет, не без заслугата именно на църквите.

  3. „Но ако „махнем“ религията, проблемите на обществата няма да изчезнат. Даже напротив – вече няма да има обединяващото, смиряващото, дори страхът от наказание. Ако живеехме в един идеален свят с едни идеални и напълно рационални и добре образовани хора, най-вероятно религията би била напълно излишна.“

    Точно! За това се борят атеистите. За свят с напълно рационални и добре образовани хора. А религията пречи именно на тази цел. В едни общества по-малко, в други –
    опасно много. Защото по същество и религията и науката имат една цел – обясняването на средата, с която взаимодействаме. Човек полетял на сляпа вяра ще се размаже по плочките, но човек полетял върху емпирични наблюдения, мисъл и логика, става братята Райт. Тоест, едното наистина изпълнява задачата си акуратно.

    Атеистите по правило (поне аз за себе си) не отричат историческата значимост на религиите. Това би било малоумно. Те са способ, инструмент. Освен инструмент за обясняване на необяснимото към съответния времеви период, те са социален инструмент за придобиване на принадлежност. Една вменена реалност, една разказана история, която обединява под обща шапка. А това е било необходимо по чисто социални причини. Пример – една империя, съставена от множество довчера различни народи бива обединена по признак „вяра в обща приказка“, който нито е биологичен признак, нито е локален за средата на обитаване признак. Но този признак валидира властта като казва „ето този ваш съгражданин, който също като вас има два крака и две ръце (никаква обективна биологична разлика), вече ви управлява всичките, защото еди-кой си Бог го посочи и избра“. Тоест, в един обективен и рационален свят, тази история не би минала, и не би била обединяващ фактор. Но наличието на приказка, в която вярва критична маса от хора, променя ситуацията коренно.

    И тук идва големия проблем на съвремието ни и защо религиите стават излишни. Живеем на една планета, сиреч „глобализирали“ сме се вече. Довчерашната „обща приказка“, която ни е обединявала във все по-големи и по-големи империи (но в обособени райони), днес ни разединява (по правило монотеистичните религии, за разлика от политеистичните, стъпват върху идеята за изключителност). Човечеството се дели на „НИЕ и ТЕ“ по още един признак, който на всичкото отгоре не е обоснован от обективни фактори, а е изцяло вменена реалност. Големият въпрос е кому е необходимо вече това? Не ни ли пречи вече?

  4. Да, няма нужда от дилемата вяра срещу наука, защото вярата е индивидуална. И за всеки човек вярата започва там където свършва науката (опитът му). Например аз вярвам, че P =/= NP, но ЗНАМ че Земята не е плоска и ЗНАМ че Вселената е на повече от 6000 години.

    Религията, обаче е друго нещо и войната на науката срещу нея е неизбежна. Когато се „формализира и организира“ се замазват границите между вяра и знание на конкретния индивид и се поставят някакви лесни за разбиране от средностатистическия човек граници. А когато това замазване е направено преди хиляди години вече става голямо мазало. Именно срещу тези отдавна остарели догми трябва да се бори науката. Ако религиите не бяха свръхконсервативни и се развиваха, може би би имало някакъв шанс за помирение с науката. Но да настояваш, че цялата истина се съдържа в някаква книга написана преди две хиляди години е меко казано смешно.

    Вследствие на науката знанието се разраства, но по границите се фрактализира и много малко хора могат да осмислят граничните зони. Но това не е и нужно, важното е човек да разбере, че има неща, които никога няма да проумее, поради липса на мозъчен капацитет. Стратегията на религията, обаче, е да не припарва до границите, а от гладката област на посредствеността си, да раздава присъди, да прави неверни изводи и да дава ужасно глупави съвети как да се държим. Именно затова трябва да се борим с нея, но не войнствено, а чрез разширяването на кръгозора на възмжоно най-много хора.

  5. Интересно мнение, признавам, но и аз, като Петър, не съм съгласен с повечето от доводите.

    Аз съм от хората, които НЕ заклеймяват религията като изначално ненужна. За мен тя е била необходимата приказка, с помощта на коята да се даде обяснение за процесите в небето, съдбата на близките ти същества, годините със слаба реколта – гръмотевиците са, защото единият Бог се е ядосал на брат си, детето ти е починало, защото овенът, който си принесъл в жертва, е бил недостатъчно охранен, а реколтата е слаба, защото Богинята-майка е сърдита. Това дава някакви отговори, които притъпяват изследователските инстинкти на човек, но също така и дават някакво външно обяснение за случващото се, над което човек няма власт. Нещата вече не са били толкова плашещи и необясними. Човекът обаче се развива, търси и намира отговори. И тези отговори развенчават религиозните приказки, които са разказвани на предишните поколения.

    Разбира за естествения произход на гръмотевиците, разбира, че лошата реколта е заради вредители, че детето му е умряло заради болест или отровната гъба, която е изяло. С течение на времето се намират отговори на повечето въпроси, по които религията се е произнесла грешно във времето. И тук изследователската природа на човека се превръща в конкурент и враг на религията. Клади, глави на копия, изтезания, Deus vult, Caedite eos. Novit enim Dominus qui sunt eius, Allahu Akbar и прочие блестящи примери от страховитата история на религиите. Оттук нататък религията става вредна. Става алчна, защото всеки изгорен на клада неверник е с конфискувано в името на църквата и/или държавата имущество. Става инструмент за терор и ограбване (пример – процесът на Филип IV Хубави срещу тамплиерите, когато банкрутиралите църква и държава слагат ръка на цялото имущество на ордена).

    Вредна е и защото спира насилствено търсенето на отговорите, защото наказва осмелилите се да потърсят истината за устройството на човешкото тяло, за устройството на заобикалящият ни свят. Вредна е защото монополизира даването на (в нейния случай – грешни) обяснения на хората. Всичко това с реки от кръв и извършено от престъпници, представящи се като хора на Господ. Същите хора правят преписите на свещените книги и формират религията спрямо техните интереси и болни амбиции.

    Какво имаме досега – религия, която разказва успокояващи приказки и която се бори с тези, които не се задоволяват със същите приказки и търсят / намират истината.

    Къде би бил положителният ѝ аспект? Казвате, че възпитава, обединява, възпира под страх от наказание замислилите „грях“ и това е изключително важно за необразовани общества, които се движат предимно от Богоугоден страх. Аз пък казвам, че такива общества, а и ние всички, бихме спечелили от липсата на религия, защото както няма да има „страх от Бога“, така няма да има и „Обезглавявам този неверник за прослава на Бога!“, „72 девственици ще ме чакат в рая, когато убия тия езически кучета“ и прочие прекрасни примери. Хората вече няма да имат лесните и грешни отговори от приказките и ще трябва да влязат в съвремието, в което, според мен, няма място за митове и легенди.

    Баба ми, лека ѝ пръст, беше вярваща и един от най-добрите хора, които съм виждал, ако не и най-добрият. Сигурен съм, че без вярата си тя отново щеше е добър човек, който се опитва да помогне на всички и се жертва в името на това на другите да им е добре, както съм сигурен, че всичките ѝ добри дела не са плод на страх от Бога, а на любов към хората. А любовта не трябва да бъде монополизирана от религията, най-малкото защото проповядващите я ревностно рядко са водени от любовта.

    И, последно, че доста се отплеснах – имаше една красива история едно време за Януш Хуниади и разговора му с турски пълководец. Когато Хуниади пита защо е хвърлил на сигурна смърт голяма част от войската си, турският военачалник му отговаря: „За славата на Аллах няма достатъчно голяма жертва! Хората са нищо, вярата е всичко!“. На което, според легендата, Хуниади полугласно отговаря: „Когато хората са нищо, вярата е всичко!“. Чел съм го като дете, но още ми е останало в паметта и го разказвам от време на време. За мен това е есенцията на религиите, на всички такива. Когато хората са нищо, вярата е всичко.

  6. Много добра статия!

    има само две неща, с които не съм съгласен:

    1) „религията е и функция на тезите, които проектират върху нея последователите ѝ“

    Всъщност нещата са по-сложни. Когато една идея се появява, тя не е проекция на последователите, ами точно обратното – последователите проектират върху себе си тезите на създателя/създателите. Това е първата вълна „идеалисти“. Те са готови да се променят, да изстрадат цената на промяната, която тази нова идея носи и т.н. Повечето от тях изобщо не мислят за своята си изгода. На гърба на идеалистите идеята пробива път и става от нещо дребно и локално до някакъв световен феномен.
    Някъде по средата на този път се появяват кариеристите. Те са оценили личната изгода от това да се присъединят към дадената идея. Вече те са онези, които проектират своите си интереси върху идеята и започват да я изкривяват. Тогава вече идеята се отдалечава от корените си, и може дори да се превърне в антипод на самата себе си (в оригинал).
    Става дори по-сложно – идеята може да се разклони в различни посоки – някои да запазят автентичността и, а други да отидат в посока на тотална профанизация. Тогава поставянето на всички разклонения под общ знаменател е некоректно, защото те са много, много различни.

    2) „Ислямът не е по-войнстващ или по-мирен от другите религии, просто социо-културният и геополитическият контекст се различават от този на европейските деноминации на християнството.“

    Ще разгледам исляма и християнството. И двете религии имат своите основатели, респективно Мохамед и Исус. Те са КРАЙНО различни:

    Мохамед завладява или убива стотици, които са срещу неговата вяра, включително и жени. И така и завещава на последователите си. Христос през целия си живот не наранява абсолютно никого, той изцелява и помага на всички… дори на онези, които знае, че са му врагове и го мразят. И така учи учениците си.

    Мохамед се стреми към светска власт, която да е подчинена на религията, към шериатска империя. Христос казва, че неговото царство не е от този свят и не се стреми нито към власт, нито към богатства. Напротив, когато евреите се опитват да го направят цар, той им отказва.

    Мохамед изисква убиването с камъни на грешниците, Христос не съди, а учи на това да погледнеш първо себе си преди да си позволиш да съдиш когото и да е. „Който от вас е безгрешен, нека той пръв хвърли камък по нея (блудницата)“

    Мохамед продава и купува роби. Христос казва, че всички хора са еднакво ценни.
    Христос е против кражбата. Мохамед позволява да се краде от неверниците, ако се налага.
    Мохамед няма проблем с лъжата, докато Христос учи че само истината прави хората свободни
    Мохамед се е женил 13 пъти и е имал сексуални робини. Има сексуални отношения с 9 годишно дете (една от съпругите). Христос остава посветен на мисията си и на нищо друго. И т.н. и т.н.

    За да станеш светец в християнството, трябва да те убият заради вярата ти, която не търпят. За да станеш светец в исляма, трябва да убиваш за да налагаш вярата насила.

    Автентичното християнство е онова, което е близко до примера на Христос. В този смисъл, дали ще е тлъст евангелист, който проповядва за пари… или поп със скъп ролекс и лимузина… или пък папа, който праща кръстоносци, инквизитор, който убива инакомислещи и т.н. – това НЯМА НИЩО ОБЩО с Христос. Защото той не е правил нито едно от тези неща.

    Автентичният ислям е точно наопаки – ако даден човек започне да следва примера на Мохамед, той се превръща във фундаменталист, убиец и насилник, който не търпи нищо различно. Защото идеалът на исляма е именно ШЕРИАТ по примера на Мохамед, завладян с огън и меч.

    Плашещи са приликите между тоталитарните системи на фашизма, комунизма и автентичния ислям. Разликите са единствено в критериите за това кои са добрите, и кои са лошите. Лошите се третират като полу-човеци и се изтребват или насилствено им се налага дадената идеология.
    При комунизма имаме лоши и добри класи, при фашизма – лоши и добри раси… а при автентичния исляма – правоверни и неверници.

    За да бъде християнството жива и смислена религия в 21-ви век, то трябва да се върне към корените си, към Христос, който и до днес е пример за морал, ненасилие и доброта.

    За да стане ислямът смислена религия в 21-ви век трябва да се случи точно обратното – да се отдалечи от корените си, да се реформира и оттам да се изхвърлят всички тоталитарни и фашистки идеи, много от които идват директно от словото и делото на Мохамед, от неговия личен пример. Иначе тази идеология просто няма как да търпи нищо друго освен себе си. И няма как да се впише в цивилизацията.

    Така че, твърдението че ислямът всъщност не проповядва насилие, може да го говори само човек, който не е чел Корана и не знае житието на Мохамед, който е the role model за всеки мохамеданин.

  7. @Лъчезар Косев

    Не съм мюсюлманин, но често попадам на подобни, ще ме прощавате, повърхностни разсъждения за естеството на исляма, но не бих се занимавал с оборване на твърденията едно по едно, защото не това е темата. Но ще кажа само, че сравняването на Мохамед и Иисус е според мен съществена и определяща грешка, която може да се оправдае само с незнание или желание за конкретна пропаганда.
    Ислямът впрочем е много добър пример за политически мотивирана религия. Религия, която дори няма претенциите да е „нова“ и „различна“ от двете предходни аврамистични религии, а за това да бъде просто „наръчник за правилно следване и поправяне на грешките“ при изповядване на вярата на Авраам. Иначе казано, също като християнството, ислямът е вид ерес на еврейската религия, но с много ясен и дори почти директно заявен политически и икономически характер. (Признавам, че доста опростявам нещата, но и това не е темата на поста на Божо.)
    Ако ислямът в наши дни се асоциира с тероризъм, потисничество, културна и каква ли не още назадничавост, това важи със страшна сила и за християнството, и за юдаизма, че и за още две-три по-масови религии, за които се сещам. Защото ВСЯКА религия освен да обясни света около нас, цели да наложи конкретни, много строги и детайлно обяснени норми на поведение, които почти без изключение пораждат обществени зависимости, основани на неравенство.
    Междудругото, една от „най-демократичните“ религии, за която знам е сатанизмът (яко синтетичната версия на Ла Вей), но това също е друга тема…

  8. С изключение на Лъчезар Косев, останалите са на доооста светлинни години от ядрото на галактиката.

  9. Религиите са играли много важна роля в миналото и мястото им е точно там, в миналото. Абсурдно е да си обясняваме света с някоя религия и да се уповаваме на някаква ирационална вяра (в това число слагам и агностицизма).
    А относно скандала с ЛИДЛ, смятам, че е недопустимо да се махат кръстовете, дори и само дигитално. Не заради религиозни чувства, а защото това са исторически факти.

  10. Няма конфликт вяра-наука. Много именити учени, със значим принос (в миналото и днес), са дълбоко вярващи хора. Някои от тях са сред светците, които православната църква почита.

  11. Религия кои я разбира. В момента на нейното писане тя е имала едно разбиране. Кои я написал и защо и колко версии има, коя е вярната?

    Защо толкова трудно я разбираме и ако е написана за нас защо нея разбираме.
    Много често когато се позвъни на нашите врати някое набожно чедо отваря библията и започва да чете някакви текстове. едно нещо, ако го разбира човек не е нужно да го чете от книжка ще го разкаже със свои думи.

    Къде е истината едва ли ще разберем!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *