Нюансиран поглед върху държавната администрация

Свикнали сме да наричаме държавния служител с пренебрежителното „чиновник“. Или дори „хрантутник“. Образът на държавния служител е намръщена лелка, която по цял ден нищо не върши. Има вицове от рода на „Какво правят държавните служители, като се пенсионират? Пак нищо“. Държавата е неефективна, и затова сме склонни да обвиняваме винаги държавните служители. Обвинява ги обществото, обвиняват ги и политиците.

И това не е без основание. Много от държавните служители наистина ги мързи, наистина не могат да свършат работа „за 5 стотинки“, наистина са назначени, защото са „човек на някого“. Но това по никакъв начин не ги прави уникални – същото можем да кажем за работещите и в частния сектор. Да, частният сектор може да ги уволни по-лесно, но държавният служител не е отделна, по-низша каста – те са същите хора като всички други, просто работят за държавата.

Аз съм работил с администрацията, бил съм по срещи и работни групи, участвал съм в опита да бъде реформирана и имам сравнително добра представа за ситуацията. И бих искал да изкажа по-нюансирана гледна точка. Но нека първо спомена два мита:

  • „Държавните служители непрекъснато се увеличават“. Когато се появи новина за създаване на нова административна структура (например Държавна агенция „Електронно управление“), коментарите са – „още хора на държавна хранилка“. Това всъщност е невярно. Държавната администрация е ограничена до 120 хиляди души със Закона за администрацията от 2012-та:

    § 16. (1) Общо числеността на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36 – 38, установена в съответните устройствени актове към датата на влизането в сила на този закон, не може да бъде увеличавана.

    В цялата администрация има т.нар. „щатни бройки“ – незаети места. Когато се създава нова структура, те се прехвърлят от администрациите, където са незаети, към новите администрации. Има разбира се и извънщатни служтели, както и такива на граждански договори, но те не се ползват с привилегиите по Закона за държавния служител.

    Т.е. не, администрацията не се увеличава. В най-лошия случай си стои колкото е била през 2012-та – около 120 хиляди души.

  • „Имаме най-голямата администрация в Европа“ – това е грешното схващане, че нашата администрация е огромна. Евростат обаче ни дава съвсем друга картинка. Тези данни са за размера на централната администрация. Можем да сметнем колко е тя спрямо населението, и да видим, че например Португалия и Гърция, които имат население с 2-3 милиона повече от нас, имат 2-3 пъти по-голяма администрация, и то след сериозните реформи, които проведоха през последните години (поне португалците, де). Общо взето, по численост на администрацията сме зад държавите от южна Европа. Тук разбира се е важно какво мерим – централна администрация или местна администрация; държавни служители или хора на държавна издръжка, в което влизат учители, лекари, полиция и т.н. Но нека се фокусираме върху администрацията, а не целия публичен сектор.

Не, не ги защитавам затова, че са неефективни. Просто поставям нещата в перспектива. И както отбелязах по-горе, админситрацията е огледало на обществото, не е изолирана прослойка. И там има нормални хора, има хора, които „толкова си могат“, има хора, които ги мързи, та две не виждат, има хора, които са толкова пияни, че две не виждат.

Но ако хванеш и уволниш няколко средностатистически, среднонекомпетентни, средномързеливи държавни служители… няма да промениш нищо. Нито ще спестиш кой знае колко бюджет, нито ще успееш да намериш някой по-адекватен да свърши работата. Най-много да назначиш някой роднина, че нали, обещал си…

Идеята ми е, че колкото и да плюем администрацията, това няма да промени нищо. Тя има определени от закон задължения, които трябва да върши, за което трябват определен брой хора. Сигурно ако заплатите бяха 5 хиляди лева, конкуренцията щеше да е прекрасна и най-добрите да вършат тая работа много ефективно. Но такива заплати са нереалистични.

А в администрацията всъщност има и такива хора, които не ги мързи (или поне не много), които имат желание нещата да стават както трябва и работят с желание. Може би не ми вярвате, ама аз съм ги виждал. Може би ще е леко преувеличение, но на тези хора се крепи държавата. Те вършат работата, която никой не вижда, но ако спрат да я вършат, всичко ще се разпадне. Въпреки средата, в която работят, въпреки шефа им, който е партийно назначен неграмотник, или корумпиран схемаджия, или и двете. Въпреки липсата на каквато и да е външна мотивация. Не, не са герои, това им е работата. Но трябва да отчетем, че такива хора има и да видим как да направим възможно кариерното им издигане.

Има и още един аспект, заради който трябва да сме по-малко негативни към администрацията – тя е единствения ни съюзник срещу политическото ръководство. Ако Пеевски си сложи министър, или главен секретар, или директор на агенция, именно администрацията може да бъде съюзник на гражданите. Тих, дори може би подмолен. Но администрацията е много добра в това да отлага, да забавя, да прави междуведомствени работни групи и да не върши нещата, които някоя марионетка ѝ нареди. И може да има аргументи за това. Не че винаги ще го направят – по-вероятно е да се „снишат“, но могат да създават и пречки пред глупостите на някой партиен герой.

А трябва ли да намалим администрацията? Трябва, ама това минава през промяна на законите, които изискват определена работа от тази администрация. Между другото, електронното управление често се възприема като начин, по който администрацията изведнъж ще намалее и хиляди ще останат без работа. Това не е вярно – малка част от хората вършат изцяло „електронизируеми“ неща. Въвеждането на електронно управление ще направи работата им по-лесна и по-ефективна, но ще направи излишни само малка част от държавните служители. Поне в краткосрочен план.

Не казвам, че не можем да сме недоволни от някоя намръщена лелка (макар че аз в последната година почти не съм видял намръщена лелка – станали са доста отзивчиви, поне тези, на които попадам), или да си мълчим, когато някоя институция прави глупости. Даже напротив – аз съм „пръв трол“ на администрацията, заливам я с писма (като гражданин), и ѝ казвам колко не е права. Но не печелим нищо ако просто обявим администрацията за „вредна“. Не е. И ако колективно я смятаме за такава, намаляваме вероятността читави хора да попаднат там. Просто каквото обществото, такава и администрацията.

4 коментара

  1. Ще започна с това, че за разлика от престъпниците, които имат лична изгода – държавните служители в общия случай не са полезни нито на себе си, нито на обществото.
    Вместо една сравнително оптимизирана бройка, институциите са на принципа „много хора, малко пари“. Така постъпват и се задържат сравнително немотивирани служители и държавната администрация се пълни с „млади пенсионери“, които веднъж са пенсионирани, получили са 10-20 заплати и застъпват отново на държавен пост като получават заплата, пенсия, ДМС и другите малки бонусчета. Обикновено тези служители са на длъжност от началник на отдел нагоре и получават много добро възнаграждение – над 2000 лева. Ако не получаваш пенсия или други странични доходи – наеми, рушвети или не търгуваш с държавната си позиция, трудно ще издържиш с държавна заплата. Бъргърите срещу съдебната палата наскоро бяха разлепили обяви, че търсят работници на 900 лева чисто, аз съм служил за 640 лева като младши експерт преди 4 години, не знам дали нещата са се променили, но изводите са ясни…
    Заплатите може да са ниски, но институциите имат склонност да роят отдели и дирекции с кухи или сходни функции, за да има повече ръководни длъжности. Така се получава ситуацията „много вожд, малко индианец“.
    Нещата около щата са относителни, но като цяло се заобикаля всячески – граждански, трудови договори, назначаване извън щата по ПМС 66 и други. Любимият ми държавен служител е бивш военен, взел заплатите накуп, 10 години на заплата и пенсия, пенсиониран и по общия ред и отново назначен по ПМС 66.
    Реално основната функция на държавната администрация в България е социалната. То не се служи или работи, а се гние и накрая се пише доклад за огромните успехи или за липсата на адм. капацитет, зад която се замита пълното нежелание за каквото и да било.
    Една голяма част от институциите ако бъдат закрити ще разберат само служещите там и роднините им, защото са с дублиращи се или никакви функции.

  2. Да, има вратички, тия вратични се затварят една по една (последните изменения в ЗДСл например).

    Дублиращите функции – също съгласен. Това трябва да се реформира. Реформата, която започнахме преди 2 години включваше т.нар. „споделени услуги“, които централизират общата администрация, за да няма във всяко териториално звено едни и същи функции.

  3. Не знам кой вратички са затворени, но класиката е следната –
    Постъпваш в някоя институция, където няма желаещи и кибичиш 1 година.
    После отиваш с трансфер в желаната заветна администрация, която не обявява конкурси и пази местата за Човека.
    След тази една година възможностите, въпреки че е изминала при друг работодател и в друга неизискваща среда, на практика са сведени до минимум и си бетониран.

    Колкото до конкурсите – Аз на ненагласен конкурс в държавната администрация не съм присъствал и винаги съм пробвал да не участвам в тоя фарс. Реално вторият компонент – „събеседване“ с кандидата не подлежи на никакъв контрол. Отрязаха кандидат с 3 езика, за да назначат Човека.

    С един колега си говорехме, че е идейно да я съкратят с 90%, но да продължават да им дават тези пари месечно на съкратените, но поне да не правят задръствания в центъра.
    В момента, в който работех за 640 лева, въпросната администрация купи 6 чисто нови коли, не защото и трябваха, а за да си изхарчи бюджета, защото мисленето е, че ако не го харчи, ще и го намалят. Правеха се множество разходи, които макар законосъобразни, са безмислени.
    Не дарихме компютри на едно читалище, щото било много писане и ги нахвърляха в едно мазе, щото било по-лесно да се бракуват.
    Мога да пиша много…. на толкова глупости се нагледах за толкова кратко време.

  4. Да, има много проблеми в държавната администрация, но подобни са и проблемите и във всяка една по-голяма фирма (включително и фирмата в която работя).
    И понеже съм работил и работя с държавни служители, определено мога да потвърдя, че не малко от тях се стараят, гледат си работата и правят каквото зависи от тях.
    Определено съм съгласен с тезата, че само да се плюе по администрацията и нейната работа (или по който и да е друг проблем), не допринася с нищо за решаването му.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *