Едно сюреалистично стихотворение

Отново без заглавие:

Лети пеперуда омайно красива
със нежна окраска и фини крила,
и виждам как лъч светлина я облива,
окраските нежни във миг се преливат
в живителна, чиста мечта.

Но ето я, в каменна рокля обвита –
стои – какавида във мрачен зенит,
потайна, сама, мълчалива, прикрита
и цялата нежност без време затрита
остава във спомен размит.

А после от своите твърди палати
гъсеница грозна се плъзва назад
и виждам как сгърчена бавно се клати
под вял съпровод на фалшиви сонати
без нежни окраски и цвят.

Тогава се свършва и пада без сила
в ковчега си – малко и бяло яйце,
останала груба, безцветна, безкрила,
отдавна с лъча светлина се простила,
заспива със тъжно лице.