Е, как на 9-ти септември да не се изкажа за социализЪма?

Този монолог на Тодор Живков е много ценен. Той започва с идеологически разсъждения за социализЪма. А именно как той не е възможен в днешното недоразвито общество. Какво значи това всъщност? Значи, че социализмът може да работи само в общество, което вече е саморегулирало себе си. В едно полу-идеално общество. Проблемът е, че такова общество не съществува, няма и да съществува. Затова наричат комунизма и социализма утопии.

Обаче нашият социализъм не е една проста проверка „ако има перфектно общество, работи“. Има клауза „иначе“, в която той съсипва и разгражда обществото (ако то е под нужната утопична граница на развитие). Как го е разградил?

  • създал е „по-равни“ от другите хора не на база на умения и способности, а на база на случайни фактори (роднинство, партизанство).
  • наказвал е свободната мисъл, и съответно всяка мисъл. Всеки, който мисли иначе (и го показва), е наказван. Това води до общество, на което му е много по-безопасно да не мисли.
  • толерирал е нагаждачеството – няма значение колко можеш, или колко си честен, важно е колко си верен на партията.
  • управлявали са „кундурджиите“ (както е предрекъл Никола Гешев).
  • втълпил е у хората идеята, че нищо глобално не зависи от тях (а само от партията)
  • изградил е система, в която нищо не е работело както трябва, поради горнтие четири (и още много) причини. Съответно хората са намирали други начини за да решат ежедневните си проблеми. Тези други начини са връзки и подкупи („Човек без връзки е като дърво без корен“).

Всичко това продължава да е белег на нашето общество 20 години по-късно. Нещо, което е разграждано 45 години не може да се оправи за 20. Отчасти защото демокрацията и капитализма не са толкова добри системи, че да коригират бързо едно общество. Както е казал Чърчил – „Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали“ (преводът е малко буквален, но се разбира).

Всъщност, социализмът не е нужно да бъде тоталитарен. Но той е бил във целия източен блок, и това допълнително го е загрозило (той така и не е успял да стане „с човешко лице“). Съвременна Швеция е много социална държава, без да е тоталитарна. Твърди се, че там социализмът е успял. Само че тук идва въпросът – как така демокрация и социализъм съжителстват, те не са ли антиподи? Ами изглежда не са. Изглежда това, което си представяме като чуем социализъм е нещо изкривено. Представяме си това, което ни е тормозило 45 години (мен не ме е пряко, де, стената е паднала като съм бил на 2). (предложение: затова БСП да се преименува на „Българска Лява Партия“),

Положителните страни (не може да не кажем нещо и за тях) на режима у нас, които биват изтъквани – сигурност, спокойствие, ниска престъпност – общо взето все свързани със страха от наказание. Но страхът от наказание не е собственост на социализма и тоталитаризма. И този страх както е осигурил ниска престъпност, така е осигурил гореописаното разграждане на обществото.

Изписах много, ето и два извода

  • социализмът, като самостоятелна система, не може да просъществува, защото няма толкова напреднало общество.
  • българското изпълнение на социалистическата идеология е пагубно.

Жалко, ама е така – и сега вместо да псуваме и да се разбягваме, трябва да оправяме последиците от тази грешка.

8 comments

  1. Няколко забележки:

    1. В Швеция никога не е имало и няма социализъм. Швеция се развива през последните 30-40 години на базата на социален капитализъм

    http://en.wikipedia.org/wiki/Social_capitalism

    базиран на пазарните икономически принципи, силна частна собственост и свобода и право за избор на личността. През последните години и в Швеция има тенденция за намаляване на социалните функции на държавата заради нарастване на злоупотребите със социалните фондове.

    2. Разликата между социализма и социалният капитализъм е, че социализмът тотално отрича пазарните икономически принципи и частната собственост върху средствата за производство

    http://en.wikipedia.org/wiki/Socialism

    това го прави неизползваем.

    3. Като говорим за признанията на социалистически лидери, вчера имаше едно подобно

    http://www.mediapool.bg/show/?storyid=169762

    май само КНДР остана, но и тя няма да закъснее.

  2. Мерси за забележките. Ясно е, че в Швеция няма социализъм в смисъл на ‘социалистически режим’. Социал-демокрация, социален капитализъм – ок. Също така, ако разглеждаме социализма като едно строго дефинирано понятие, то да – социализъм без частна собственост не е социализъм. Обаче аз го разглеждам малко по-широко. Например Туркменистан (където бях преди години), все още „социалистическа република“, обаче е имало и приватизация преди десетина години. Дори ако не ме мъже паметта Ленин в един момент е видял, чe без частна собственост „не става“.

    А явно и в Швеция обществото не е толкова развито.

  3. Не става въпрос изобщо дали едно общество е развито или узряло. Социализъма се провали защото противоречеше на естественият стремеж на всеки човек да се развива, да се усъвършенства, да получава заслужено признание за усилията които полага, да бъде оценяван от обществото а не от чиновници и бюрократи.

    Може би най-добре описва защо се провали социализма ето този експеримент:

    http://www.karieri.bg/karieri/blog/rabotno_vreme/752771_eksperimentut_socializum/

  4. Аз това имам предвид под полу-идеалното общество – където никой няма да гледа в паничката на другите, и „всеки според възможностите си, всекиму според потребностите“. Но такова общество няма и не може да има, както казах. Дали е заради човешкия стремеж да се развива, не знам. Щото дори в една таква среда можеш да се развиваш. Обаче такива хора няма, дето ще осъзнаят, че те дават малко, и съответно няма да искат прекалено много. Т.е. проблемът не е можещите, които се развиват, ами в тези, които ще се ‘скатават’. И то именно на това се е научил българина – да се скатава.

    А експериментът наистина е показателен.

  5. Всъщност се чудя дали ако се вземе една непредставителна извадка от хора – т.е. да се подберат „идеалните“ хора, и се поставят в среда, в която имат досег само до останалите членове на „контролната група“, дали ще се получи същия резултат като при студентите? Аз мисля, че не.

  6. Ако погледнем в по-общ план, социализъм има от векове и го има и днес, всяко семейство само по себе си е едно социалистическо общество. В този смисъл не ти трябват „идеалните“ хора, с всички хора става. Ключовият момент е, че социализъм може да има само и единствено в много малки и много добре интегрирани, психологически обвързани общества каквито са семействата. Има много научни разработки на социолози и психолози които обясняват защо това е така. Точно и затова социализма е неподходящ за държавно управление.

  7. Всичко хубаво, но следното важи и днес, и не само в родното посткомунистическо общество, но и на Запад:
    „създал е „по-равни“ от другите хора не на база на умения и способности, а на база на случайни фактори (роднинство, партизанство).
    наказвал е свободната мисъл, и съответно всяка мисъл. Всеки, който мисли иначе (и го показва), е наказван. Това води до общество, на което му е много по-безопасно да не мисли.
    толерирал е нагаждачеството – няма значение колко можеш, или колко си честен, важно е колко си верен на партията. („На нас не ни трябват честни хора, а верни“, Сталин)
    управлявали са „кундурджиите“ (както е предрекъл Никола Гешев).
    втълпил е у хората идеята, че нищо глобално не зависи от тях (а само от партията)
    изградил е система, в която нищо не е работело както трябва, поради горнтие четири (и още много) причини. Съответно хората са намирали други начини за да решат ежедневните си проблеми. Тези други начини са връзки и подкупи („Човек без връзки е като дърво без корен“)“.

    Т.е. няма такова „животно“ като „добра обществена система“, така както и не съществува нещо като „добро общественополезно правителство“. Всички са проядени отвсякъде, просто по-прагматичните по-лесно крият ничистотиите си. А и във двата случая „гражданите“ в крайна сметка стават роби — стадо от индоктринирани тарикати и мошеници. Примери има колкото искате — скандалите не са само балканско явление.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.