Прабългарският език – тюркски, индоирански, или все едно?

Постоянна тема на интерес за много българи е историята. И по-точно славната българска история. Но победите на първото и второто българско царство изглежда не са достатъчни за да бъдем „единствената и най-велика нация“, много хора се обръщат по-назад – към прабългарите и Велика България.

Историческата и антропологичната перспектива на въпроса няма да ги разглеждам, защото нямам достатъчно познания в сферите, а и нямам достатъчно наблюдения върху изтъкваните факти. Но много важна част от твърденията на множеството хора пишещи и интересуващи се от историята на прабългарите е езикът. Чрез езика за който има сведения (макар и малко) се правят опити за изчистване и на принадлежността на прабългарските племена към дадена етническа група (арийци или тюрки).

Това, което забелязвам е пълната лингвистична неграмотност на почти всички писания по въпроса. Подходът най-често е изреждане на прабългарски думи (от писмени паметници) и показване на сходна на вид дума от някой индоевропейски (най-често индоирански) език – фарси, памирски. И за незапознатият читател тези примери изглеждат като едно неоспоримо доказателство, че прабългарският език наистина е бил индоевропейски/индоирански. Само че науката лингвистика има доста по-различни методи за потвърждаване на родство между два езика. Сравнителният метод е начинът по който се реконструират езици и се доказва родството между два и повече езика. Аз никъде не съм видял да бъде приложен сравнителният метод дори частично. Накратко, най-важното правило при използването на сравнителния метод е наличието на редовни звукови съответствия – един звук от един език винаги преминава в един и същ звук в другия език в определен контекст (фонетичен, фонологичен, морфологичен). Освен това е много важно елиминирането на т.нар. „фалшиви родства“, например заемките, които не са резултат от вътрешното развитие на езика.

В сайта на лингвиста Марк Розенфелдер има следната статия, която показва каква всъщност е вероятността в кои да е два езика да има сходни думи, и дори дава нагледен пример как може да бъде направено така, че езикът кечуа да изглежда от семитската езикова група. Съществуват доста такива примери, като например сравнение на английски с китайски. Очевидно е, че всеки един език може да бъде причислен към всяко едно езиково семейство при достатъчно желание от страна на автора.

Когато обаче се стигне до сериозно научно изследване, където напр. на стр.88 (6 в pdf-a) виждаме част от прилагането на сравнителния метод, нещата изглеждат по друг начин. А именно, че езикът на прабългарите е родствен с чувашкия език, който пък е от тюркската група на алтайското езиково семейство.

Ще бъде хубаво ако всеки пишещ по тези въпроси започне да прилага научните методи и да се запознае с лингвистичната теория преди да пристъпва към заключения. Освен това, дали прабългарският е тюркски или индоирански е от значение от части поради факта, че турският език също е тюркски, а това да имаме общ произход с петвековните ни поробители не звучи добре. Друг е въпросът доколко назад във времето се простира този общ произход и какво отношение има към съвременния свят.

Всъщност, точно отношението на целия този въпрос към съвременния свят е интересно. В една статия в Капитал се цитира български историк, който казва, че „миналото е утехата на комплексирания човек“. В славната (пра)българска история хората намират успокоение от сегашното положение в България. „Едно време сме били велики, ама сега политиците ни прецакват“ (а кои са политиците знаем). Развинтването на фантазията по миналото, с прилагане на псевдо-факти и псевдо-научни методи може би е начин смачканият човек да си уплътни времето и да закрепи самочувствието си. При всички положения дали българите са били арийци или тюрки, и дали са владеели територии великата китайска стена до дълбините на Черно море няма никакво отношение към факта, че в момента в България отсъства общество.

Между другото, някои съвсем умопомрачени хора (като Йоло Денев например) стигат до там в твърденията си, че българският език е основа на всички езици, и че българите са основали всички големи световни империи. Тези твърдения са много близки то твърденията на някои македонските „дейци“, които твърдят сходни неща за македонската цивилизация и език. За щастие в България нещата не са толкова задълбочени и хората не говорят на сън за „неолитския“ български език.

В никакъв случай не искам да се отрека от историята или да омаловажа успехите и силата на българите. И аз вярвам, че сме били силна държава, и аз мисля, че можем пак да бъдем. Обаче с нареждането на глупости (или дори исторически истини) това няма да стане. Така че, до пишещите и интересуващите се горещо от въпроса – вложете си усилията другаде. (е, не гарантирам, че ще ви се вдигне националната гордост)

9 коментара

  1. Според мен българският език е със френски произход. Само виж думи като „ордьовър“, „пеньоар“, „сешоар“…

  2. С удоволствие установявам, че има останали мислещи българи в България. Поздрави!

  3. И какво? Руснаците не могат да правят сериозни научни изследвания ли? Хахахахха

  4. «Освен това, дали прабългарският е тюркски или индоирански е от значение от части поради факта, че турският език също е тюркски, а това да имаме общ произход с петвековните ни поробители не звучи добре. »

    Не е от голямо значение. Отношението на прабългарите към България е горе-долу като на франките (германско племе) към Франция, която е прекарала повечето си векове във войни с Германия. Да не говорим за типичните исторически отношения между по-очевидни роднини (например поляците и украинците).

  5. Михаѝл Илариòнович Голенѝшчев-Кутỳзов (на руски Михаѝл Иллариòнович Голенѝщев-Кутỳзов, също светлèйший князь Голенѝщев-Кутỳзов-Смолèнский) е прославен руски пълководец, генерал-фелдмаршал (от 1812 г.), княз (от 1812), герой от руската Отечествена война срещу Наполеон I (1812 г.) – Та Кутузов е…. от прабългарски произход, според официалните страници на СР Татарстан…. Та, той, когато при поредния „Руски освободителен поход“, приседнал в едно българско дунавско село, където, разбира се, го посрещнали с хляб и сол, решил от чисто роднински съображения, да заговори местните големци на роден език… и те така му отговорили … Тогава, той ги попитал, ама вие, Г-да Големци, защо ми говорите на руски?! А, те му отвърнали, а вие, г-н Генерал, защо ни говорите на турски?!

    Това е или разказ или спомен или записана история….НО НЕ Е ВИЦ! – Защото не е смешен!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *