БЛОГодаря

За следящите с половин ухо парламентарните драми, нека обясня какво се случи вчера. По Конституция на първото заседание трябва да бъде избран председател на Народното събрание. 4 партии бяха заявили, че ще издигнат кандидат – ГЕРБ (Росен Желязков), ПП (Никола Минчев), БСП (Крисриян Вигенин) и Възраждане (Петър Петров). Процедурните правила, ползвани в предишни парламенти, бяха внесени и сега и предвиждат ако никой не събере повече от половината гласове, двамата кандидати с най-много да отидат на балотаж, и там който е събрал повече – става председател. На балотажа Желязков събра 103 (ГЕРБ и ДПС), Минчев 97 (ПП, ДБ и БСП). Възраждане и Възход се въздържаха. Обаче Конституцията не позволява решение с по-малко от 50%+1, така че избран председател нямаше. Трябваше да се направи втора процедура, около която имаше дебати. ГЕРБ казваха на ПП „Вие хем искате да се опозиция, хем да имате председател“, казваха на ДБ „вие защо не ни подкрепите, за да тръгне това Народно събрание, оставете ги тия ПП“. Ние на това отговорихме, че изборът на председател е сигнал за формиране на мнозинство, а ние с ГЕРБ мнозинство няма да формираме и затова няма как да очакват подкрепа. На изказванията на ДПС, че такава била традицията – да се избира председател от най-голямата партия, отговорът е, че такава ситуация е нямало, че да има традиция. Имало е управляващо мнозинство без първия (2013) и „опозиционно мнозинство“ (2021). Но сега ме сме в нито една от тези хипотези. Изборът се повтори (на втория път ДПС издигнаха Йордан Цонев), но логично никой нямаше 121 гласа. Така се оттеглихме на почивка за вечерта, а заседанието ще продължи днес. В ДБ се събрахме и отчетохме реалностите – мнозинство няма и съответно никой не може да има председател, ако следваме трайната политическа логика. Липсата на председател, обаче, блокира парламента. Първото засесание не може да приключи

Днес Тома Биков беше в Нова, да ми отговори за машините. Вчера казах, че няма индикации за манипулация, а ГЕРБ не са дошли да анализират сорс кода в законоустановения за това момент. Нека да ползвам „право на дуплика“ по всички твърдения на г-н Биков. Като няма да влизам в реториката „вие къде бяхте, когато…“, защото сигурно е омръзнала – ДБ и аз лично от години предлагаме мерки за подобряване на процеса, а ГЕРБ са против. Но да приемем, че вече не са. Биков твърди, че оспорвам правото им да се съмняват. Ни най-малко. Длъжни сме да се съмняваме всички и да правим институционални действия за подобрение на процеса. Но да излезе председателя на ГЕРБ и да каже „100% машините са пипани“ не е изразяване на съмнение, а поредното безотговорно внушение. „не сме получили покана“ – на имейлите за контакт МЕУ изпращаше покани за всяко едно събитие. Колегата от ТУ, излъчен от ГЕРБ беше на първите три, по спомен. Покана сме получили останалите две формации (ДБ и ПП), та бих препоръчал да си проверите пак имейла. Но да, не е това най-важното. „1 час не стига“- така е. Но не беше един час. Никой не ме изгони, но прецених, че базовите сценарии, които могат да се проверят в рамките на деня, съм ги покрил. Напомням, че ние затова обжалвахме решението на ЦИК, искайки повече време. Представителите на ГЕРБ в ЦИК какво отношение взеха по жалбата? Дали са нужни два месеца – не мисля, но не вреди. Кодът е много добре покрит с автоматизирани тестове, а аз проверих всички места, които пишат по файловата система (и как се стига до тях). Затова за краткото време имам степен на увереност, че в кода „шашми“ няма. Все пак не изключвам да съществуват проблеми – затова и по-дългият период за преглед и анализ е желателен.

Колекционирам си опорни точки на опоненти и тролове. Ето някои от тях, които редовно изплуват, вкл. в следизборни пресконференции: „искате просто да смените Гешев с ваш човек, това не е съдебна реформа“. Не, този опит за омаловажаване на позоцията ни се ползва отдавна, но няма общо с реалността. Да, Гешев трябва да си ходи, като олицетворение на всичко изгнило в съдебната система, но реформата е много повече – отчетност, премахване на безконтролността и възможността за чадъри (отказ от разследване). Имаме проект на изменение на Конституцията и там не пише „Гешев“. „Подкрепихте Радев, виновни сте за избора му“ – никога нито Демократична България, нито Да, България е подкрепяла явно или тайно Радев. Имахме свой кандидат, а на балотажа нашите избиратели гласуваха по съвест, без партийни инструкции, каквито така или иначе не можем да им даваме „коленичихте пред Радев и му палихте свещи“ – този злощастен флашмоб в близост до президентството беше иницииран от граждански активисти, които обясниха след това мотивите и те нямаха общо с Радев. При всички случаи не ми е известно някой от ДБ да е бил тази вечер там, камо ли да го е организирал. „Демократична България вече е била е коалиция с ГЕРБ“ – полуистините (или в този случай – 1/14 истини) са типичен пропаганден инструмент. Реформаторският блок беше в коалиция с ГЕРБ. ДСБ (1 от 7 партии) излязоха в опозиция след оставката на Христо Иванов след първата година. ДСБ е 1 от 3 партии в ДБ, но Реформаторския блок се разпадна именно заради тази коалиция. А Да, България беше създадена отчасти като отговор на този разпаднал се блок, с изцяло нови лица. „Реформата на Христо Иванов беше приета, какво повече искате“. Не, не беше, затова той подаде оставка. С типична за ГЕРБ и ДПС процедурна врътка, внесена и гласувана в последния момент от най-малкия партньор тогва

„Корупцията“ звучи абстрактно. И предвид, че на практика няма осъдени за корупция, можем да си вадим заключенията от слухове и от журналистически разследвания. Много пъти съм казвал, че електронното управление е силен инструмент срещу корупцията. Но как? Като не могат да се подменят документи (напр. страници в договори или букви в тефтерчета), защото електронният подпис защитава от промени. Като не могат да се създават документи със задна дата, защото квалифицираните времеви печати защитават от антидатиране. Като не могат да изчезват документи, защото ги има в деловодна система, която не позволява „хвърляне в кошчето“. Като всяко плащане е регистрирано (в СЕБРА) и публично, за да има проследимост къде отиват парите ни. Като човешкият фактор в много задачи е автоматизиран, за да премахнем възможността за корумпиране. Като не може плик с оферта за поръчка или търг да бъде отворен преди крайния срок, за да няма предимство подставен кандидат. Като връзките между фирми, поръчки, имоти и публични личности са в електронен вид, за да може разследващите органи и журналисти да откриват корупционни практики. Като има проследимост и случайно разпределение за всяка проверка, за да не може контролните органи да рекетират бизнеса. Като корупционното бездействие стане публично чрез отваряне на данните за контролната дейност на един орган. Като можем да видим двойното отпускане на скупоструващи лекарства, без те да бъдат давани на пациентите. Като не могат да се подменят първични данни за субсидии, за да получат едни хора повече, отколкото имат право. Електронното управление пречи на корупцията. И затова трябва да продължим с бързото му въвеждане навсякъде, за да имаме институции, чисти от корупция.

Листите за предстоящите избори са внесени и за мен е чест да бъда в два района: Водач в Ловеч, където ще помогна коалицията да реализира мандат. Там съм по мое предложение – баба ми и нейният род са от Троян и околните махали. Имам ярки спомени от детството по баирите около Троян, а в мазето още има от сливовата ракия на прадядо ми. Там имаме силен местен кандидат на второ място – Свилен Андреев, с когото на практика сме съ-водачи на листата и който се надявам да влезе в парламента за втори път. Също така съм в 23-ти район (София), плътно след две силни жени – Надежда Йорданова и Кристина Петкова. Изборът в 23-ти район ще е труден, но се радвам, че даваме на избирателите толкова добри опции, между които да се чудят. Преференциите винаги са били инструмент на демократичната общност. Листите ни са обновени спрямо предните избори и смятам, че са добра отправна точка за силна кампания, в която да убедим повече хора, че системният ни опит да изградим силни институции, които да решават проблемите на хората, е най-важната задача. Институции, които могат ефективно, а не ефектно да се борят с корупцията; институции, които повишават здравето, а не сметката за лекарства; които дават образование, а не просто диплома; които си вършат бюрократичната работа, а не я пренасят върху гражданите и бизнеса. Кампанията започва на втори септември. Ще бъда на улицата, сред хората, в София, Ловеч, Троян, Луковит, Тетевен и другите населени места в района.

За мен беше чест да бъда първият министър на електронното управление. В 99-тото правителство на България. Важно е тази политика да продължи да бъде представена на най-високо ниво и смятам, че ще има приемственост в служебния кабинет. Усилието за дигитализация на държавата продължава и смятам, че поставихме добри основи и добро темпо. Тук е публикуван отчет на свършеното (и започнатото) през последните 7 месеца: meu2022.github.io. Секция „киберсигурност“ неслучайно е толкова дълга. Както войната, така и изоставането на държавата в тази сфера, наложи спешно да се действа с ограничен капацитет, за да осигурим защитата на институциите и данните на гражданите, които те обработват. Можеше да свършим и повече. В организации от мащаба на държавата нещата стават бавно, за да има предвидимост и устойчивост. И така трябва да бъде. Но от друга страна имаме години изоставане да наваксваме и съответно е нужно баланс между скорост и устойчивост. Смятам, че такъв баланс имаше и ще има. Електронната идентификация трябва да заработи в началото на следващата година и това ще отключи достъпа на много граждани до лесно използване на електронни услуги. Дори без нея, в рамките на мандата, използването на е-услуги се е качило двойно. Не че сме пуснали много нови електронни услуги, но самото наличие на министерство и видимостта, която този статут дава, е довел до повече търсене. А с търсенето ще идва и търсене за удобство и там трябва да се намесим. Предстоят избори, на които ще бъде отново кандидат. Със заявка да продължим нещата оттам, докъдето сме ги оставили и да отидем много по-далеч.

Публикувахме проект на изменение на Закона за електронното управление. С него се решават ключови въпроси, които в момента пречат на въвеждането на реално електронно управление. Ето основните: електронни услуги ще могат да се заявяват без квалифициран електронен подпис от физически лица – за да ги заявим ще е нужно само да влезем със средство за електронна идентификация с подходящо ниво на сигурност, след което ще подаваме заявлението просто попълвайки онлайн форма, без нужда от флашка, джава, драйвери и др. проблемни неща. Квалифицираните електронни подписи остават и ще работят, но отпадат като стриктно изискване за заявяване. отпадане на удостоверенията, с чието пренасяне гражданите са куриери на администрацията – това и до момента по общите разпоредби на закона е така, но на практика не се случва по много причини. Въвеждаме правно уеднаквяване на служебно събраната информация с удостоверение, което се изисква по закон, така че администрациите да са спокойни, че са спазили изискванията на специалните закони, по които работят. Паралелно с това осигуряваме гаранции на общините, че приходите от отпадналите удостоверения ще им бъдат възстановени пропорционално от централния бюджет. електронно връчване на актове, фишове и наказателни постановления – ще можем да посочим в системата за сигурно електронно връчване, че сме съгласни всичко да ни се връчва по електронен път. Това ще спести разходки до администрации, само за да ни бъде връчен акт или фиш. обща забрана за въвеждане с подзаконов акт на стикери и други физически носители на данни за обекти, които са вписани в регистър. С тази промяна, например, стикерът за годишен технически преглед ще стане незаконен, тъй като е въведен с наредба. намаляване на таксите за административни услуги, когато те се предоставят по електронен път. Това изменение има два аспекта – първият е, че има допълнителен стимул за използване на електронни услуги, а вторият е, че моделът с посредници при

През седмицата темата с киберсигурността получи фокус покрай детайлите около атаката срещу пощите. В няколко интервюта описах общата картина, но ми се иска да направя малко по-пълно описание на това какво сме имали, какво сме направили за тези месеци и какво предстои. Започвам със забележката, че ще използвам „киберсигурност“, макар че правилният термин в повечето случаи е „мрежова и информационна сигурност“. Правомощията на министъра на електронното управление са именно за „мрежова и информационна сигурност“ и то само в администрацията и част от операторите на съществени услуги. Български пощи не е в този обхват към момента. Защитата на мрежовата и информационна сигурност е комплекс от технически и организационни мерки, които изискват добро планиране, приоритизиране, изпълнение и контрол в мащаба на държавната администрация (и в по-широк смисъл – на целия обществен сектор). Действаме с бързи стъпки, доколкото ни позволява наличният човешки ресурс. 1. Какво намерихме? Към началото на мандата състоянието на информационните ресурси (т.е. хардуер, софтуер, мрежово оборудване, лицензи) беше силно незадоволително. Липсва адекватна, централизирана картина къде какво има, на какъв етап е от своя технологичен живот и какви са политиките по неговото подновяване. Има администрации с компютри на по 10 години, напр. Има системи без поддръжка (заради неплащани лицензи или по други причини). Всичко това са проблеми и за киберсигурността – в стари и излезли от поддръжка от производителите системи често има уязвимости. Всичко това го докладвах на Министерския съвет преди месец в рамките на годишния доклад за състоянието на информационните ресурси. Преди 4 години от Демократична България публикувахме план за действие след срива на Търговския регистър. Половината от мерките са изпълнени, но със спорно качество – напр. регистърът на информационните ресурси е почти безполезен, резервните копия се правят централизирано от твърде малко администрации (с бавна скорост и липса на някои ключови функционалности), а на държавни облак му липсват важни процедури