Етикет: хейтър

Що е то „хейтър“? Точна дефиниция няма, но това е човек, който е (или изглежда) негативен към всяко нещо, може да намери кусур във всичко и омаловажава всичко извън себе си (и близкия си кръг от хора). В България хейтърите виреят особено добре, тъй като има много неща за хейтене – от правителството, през трафика и улиците, до съседите. Освен това българите са най-нещастната нация в света, което допълнително усилва хейтърството в ежедневието ни. Няма да продължавам с „низвергването“ на хейтърите (вече съм го правил), а по-скоро ще опитам да ги разгранича от критично-мислещите хора. Разликата е огромна, но на повърхността двата типа си приличат. Понякога и аз приличам на хейтър – критикувам шофьорите, ченгетата, управляващите, българския манталитет, некадърността, агресивните пушачи, хейтърите и т.н. Но ето някои съществени разлики: хейтърът не вижда положителните страни на нещо; критично-мислещият отчита плюсовете, дори те да са малко; хейтърът няма за цел да подобри нещата, а само да тържествува от това, че нещо е зле; критично-мислещият веднага генерира идеи как да подобри нещата и се опитва да ги вкара в действие; хейтърът често избива комплекси; критично-мислещият е стимулиран интелектуално от откриването на проблема и неговото решаване; хейтърът е пасивен и си мрънка в тесен кръг; критично-мислещият често е деен; хейтърът има изкривен светоглед, с който всичко изглежда лошо; критично-мислещият опитва да вижда нещата такива, каквито са – нито по-хубави, нито по-лоши; хейтърът насочва негативизма си към определени хора; критично-мислещият рядко се занимава с някого персонално, и дори когато го прави, по-скоро дава съвети отколкото оплюва; хейтърът е убеден, че е прав да не харесва и да оплюва нещо; критично-мислещият приема аргументи; хейтърът е готов да се позове на първата му попаднала информация за да излее негативизма си спрямо нещо; критично-мислещият проверява източниците си.   И докато в някои случаи хейтърът и критично-мислещият човек могат

Continue reading

Твърди се, че българският интернет бил пълен с хейтъри. Нищо не сте видели. Следващата кратка история е за истинските хейтъри. „То едното..не може да се съизмери с другото“, както е казал Даскала. Фризьорката, при която ходя в Димитровград, наскоро спечелила прилична сума от игра с sms-и. Чудесно, нали? Да, ама не така смятали много от нейните „приятели“ и клиенти – като разбрали, започнали да и се обаждат и да я обиждат и псуват. Не заслужавала. Как точно тя. Да си призная, не подозирах, че положението е чак толкова зле. И текстът от песен на НЛО „Това е друг – луксозен свят. Не срещаш българин познат да ти завижда всеки ден – ревнив, озлобен“ ми се струваше пресилен. Явно не е. Радвам се, че не познавам такива хора. Но май моята част от „the social graph“ не е представителна извадка. Кой и как е създал такива социопати, които открито мразят другите заради тяхната сполука? „Трябва да се скъса нещо – нещо да се промени“.

Continue reading

Вчера прочетох един „анализ“ на журналистка (Любослава Русева) от „Дневник“, написан по повод химна на МВР. Там журналистката си беше позволила да сравни Тончо Русев със социалистическия скулптор Н., който бил бездарен и се задържал само заради политическата конюнктура. Под статията – хвалебствени коментари колко е добра, и пригласяне на общия хейтърски тон. А вие знаете ли кой е Тончо Русев всъщност? Допускам, че не. Тончо Русев е един от най-големите български композитори, който заедно с Митко Щерев, Стефан Димитров и Стефан Диомов създават огромната част от качествената българска музика през социализма. Много от песните на Васил Найденов, Емил Димитров, Лили Иванова, Росица Кирилова, Богдана Карадочева, Тоника, Сигнал и тн. са писани от тези хора. Сега много хора ще кажат, че те не слушат тази музика, не я харесват, така че да не им ги хваля тея композитори. Първо, това е музика на предишна културна епоха. Второ, това е музикален вкус. Но тази музика е качествена, хитова. И преди да решите, че съм 50 годишен, който с носталгия си спомня за старите шлагери – нищо подобно. На няма и 23 съм. Колкото до химна на МВР, и до Веско Маринов – и аз се забавлявам на вицовете, и на мен химна на МВР ми е по-скоро смешен, отколкото нещо друго. А Веско Маринов, какво да кажем за него – той не е особено интелигентен, на сцена за доста хора е противен (виц: „Веселин Маринов умора нема, само се поти). Обаче човекът има глас и може да пее. Не достатъчно, за да му бъдем фенове, но достатъчно, за певец. Журналистката от „Дневник“ събира няколко историйки, с които всъщност се опитва да покаже, че бездарието се толерира, че разни бездарници се уреждат като приятели на властта и затова се налагат и че публиката нищо не прави по въпроса. Чакай малко – публиката

Continue reading