Вчера прочетох един „анализ“ на журналистка (Любослава Русева) от „Дневник“, написан по повод химна на МВР. Там журналистката си беше позволила да сравни Тончо Русев със социалистическия скулптор Н., който бил бездарен и се задържал само заради политическата конюнктура. Под статията – хвалебствени коментари колко е добра, и пригласяне на общия хейтърски тон.
А вие знаете ли кой е Тончо Русев всъщност? Допускам, че не. Тончо Русев е един от най-големите български композитори, който заедно с Митко Щерев, Стефан Димитров и Стефан Диомов създават огромната част от качествената българска музика през социализма. Много от песните на Васил Найденов, Емил Димитров, Лили Иванова, Росица Кирилова, Богдана Карадочева, Тоника, Сигнал и тн. са писани от тези хора.
Сега много хора ще кажат, че те не слушат тази музика, не я харесват, така че да не им ги хваля тея композитори. Първо, това е музика на предишна културна епоха. Второ, това е музикален вкус. Но тази музика е качествена, хитова. И преди да решите, че съм 50 годишен, който с носталгия си спомня за старите шлагери – нищо подобно. На няма и 23 съм.
Колкото до химна на МВР, и до Веско Маринов – и аз се забавлявам на вицовете, и на мен химна на МВР ми е по-скоро смешен, отколкото нещо друго. А Веско Маринов, какво да кажем за него – той не е особено интелигентен, на сцена за доста хора е противен (виц: „Веселин Маринов умора нема, само се поти). Обаче човекът има глас и може да пее. Не достатъчно, за да му бъдем фенове, но достатъчно, за певец.
Журналистката от „Дневник“ събира няколко историйки, с които всъщност се опитва да покаже, че бездарието се толерира, че разни бездарници се уреждат като приятели на властта и затова се налагат и че публиката нищо не прави по въпроса. Чакай малко – публиката да излезе на протест под мотото „искаме по-хубава музика“ ли? Или да спре да слуша всичко българско и да се ориентира на запад, където бозата е не по-малка?
Това беше дълга прелюдия към основната ми идея – че в България (не знам в другите държави как е) е много разпространено т.нар. „хейтърство“ – всеки да псува другите, да омаловажава труда им. Помня как в 10-ти клас, когато се върнах със сребърен медал от международна олимпиада по информационни технологии, директорът на едно училище в града (Димитровград) беше казал „Е, той на Божидар баща му е програмист, той му е написал проекта (б.а. с който е спечелил)“. Разбира се, нямаше нищо такова, но това обяснение явно действа успокоително – „Е, той не е кой знае какво, просто прави номера“.
Да, може би това хейтърство действа като успокоение за хората – че и другите са безперспективни като тях, само дето с разни номера (сближаване със „силните на деня“, използване на неморални методи, „парите на татко“, и тн.) са станали популярни, издигнали са се.
Защо е такава нагласата – не мога да не обвиня социалистическия строй, където наистина нещата в голяма степен са стояли така. За директори са били назначавани некадърници – „наши другари“. Във ВИТИЗ са били допуснати предимно „деца на наши другари“. В чужбина са ходели доверени на властта. Това се е пренесло и в прехода, където нещата доста бавно са се променяли. Обаче знаете ли какво – всички тия директори, псевдо-артисти, които са били някъде само заради дружбата си с партията, никой не ги помни. Помнят се Васил Найденов, Емил Димитров, Тончо Русев, Митко Щерев – тези, които са талантливи и са създали нещо запомнящо се.
По-неприятното наблюдение е, че това хейтърство се практикува от интелигентните и млади хора. Хора, които трябва да са активната част от обществото, и които да дават тона на обществото. И съответно това патологично оплюване на всички останали, не само на творци и известни хора, се превръща с тон на обществото. Всъщност, каква е тая абстракция „общество“? Тука има просто недоволни хора, които си търсят обекти на недоволството.
П.П. Ето, и аз плюя по журналистката и всички коментирали под статията – не помагам много, май.
Последното ти изречение е много добро! 🙂
Някой май е чел статията по диагоналната система? При все че с удебелен текст е написана основната идея: става дума не за таланта на споменатите, а за начина по който го пласират. Има разлика, а?
Четох статията няколко пъти. И тя може би наистина е тръгнала от идеята за нагаждачеството, но е стигнала до изречения като „защото на свободния пазар е неконкурентоспособен“, които доста ясно показват отношението на автора към способностите на изредените творци.
Хм, ама това че са некункурентноспособни на българския пазар не е измислица? Ако са талантливи и хората го оценяват, няма да имат нужда от такива активни мероприятия.
Пък и това са дреболии, поне за мен е една от малкото свестни статии, които обясняват подобен шаблон на поведение. Защото си е точно шаблон, който се повтаря след всеки избори.
Ами измислица е – Тончо Русев е конкурентоспособен на българския пазар (или е бил, когато музиката, която е пишел е била в стила на епохата; но той така или иначе е в пенсия вече 🙂 ). За Евтим Евтимов и Веско Маринов не мога да бъда толкова убеден. А „нагаждачеството“ нека се осъжда, ама по по-коректен начин. Освен това на мен не ми е попречило по никакъв начин, че е написан химн на МВР. Всъщност даже е плюс – дава ни на какво да се смеем 🙂 А парите, които евентуално са взели тримата не могат да се сравнят с рушветите взети и от една обществена поръчка.
И аз ще се присъединя към мнението, че ти е убягнала основната теза на Любослава. В статията не става дума за плюене (а.к.а. хейтърство), нито за абсолютни стойности на таланта (как ли се измерва пък това). Иде реч за още едно изражение на вездесъщия копнеж на БГ елитита да толерира подобните си в своята посредственост като механизъм за себевъзпроизводство.
Тончо Русев, Лили Иванова…цитираш ми някакви имена, към които честно аз лично нямам никакво отношение – наистина не ме интересуват, не консумирам техни продукти. Но ти можеш ли с ръка на сърцето да кажеш – системата беше, а и сега е отворена, прозрачна и конкурента тъй що истински талантливите наистина да са на върха, т.е. по онова време просто не е имало други по-талантливи хора, па макар и недолюбвани от власта. Ми няма как да си изкривиш душичката толкоз май 🙂 Абе само като погледнеш кой е министър на културата с днешна дата и требе да ти светне ламБата….
Иначе съм съгласен с тебе, че за българина е инстинкт да омаловажава постиженията на всеки, който облече розов дъждобран насред сивото панелно гето…образно казано….ама не иде реч за това, не и в тази статия….
На мен ми е ясно каква е тезата на статията. Аз не и критикувам тезата, а изпълнението. А в него Тончо Русев е наречен „халтурджия“ – това ако не е хейтърство 😉
Фактът, че нито аз нито някой по света знае кой е Тончо Русев, а в същото време е явно някаква звезда от местна величина ме навежда над мисълта, че Любослава е по-скоро права. Дали авторката би нарекла „халтураджии“ Иво Папазов или Милчо Левиев…примерно…
Те по света и Димчо Дебелянов сигурно не знаят кой е, но това нищо не значи 🙂 Мързи ме да търся заглавие по заглавие кои песни са на Тончо Русев, но много от тях са „любимите стари песни“. Да, на твоето и на моето поколение не са любими, защото по-малко са стигнали до нас. Но пък според мен са много добри (и ми харесват, де 🙂 )
Мразя да пиша коментари! Ама мразя да чета и статии на журналисти, които нямат друго удоволствие, освен да плюят по хората.
Накратко: според мен Божидар е прав и е привел достатъчно доказателства, а останалите са просто хейтъри.
Хейтърите са човешки същества, които се хранят с унижение и принизяване на други човешки същества, много по-значими от тях.
Давайте, казвайте, че Веселин Маринов не може да пее, Бербатов не може да играе футбол, Бойко Борисо не струва. Думите ви няма да променят истината.
Никой по никакъв начин не оспорва качествата на Тончо Русев и неговите хитове. Тук става въпрос за халтурата която между хитовете произвежда, може би с чисто комерсиална цел. Този „химн на МВР“ е точно такъв пример. Самият Тончо Русев едва ли би споменат „този хит“ в автобиографията си ако реши един ден да я напише.
И друго ти убягва от тезата на Любослава или пък не ти е угодно да коментираш 😉
Какъв точно творчески порив кара В. Маринов грижливо да съгради имидж на придворен трубадур на БСП, а след това да плюе на него и да скочи в скута на силните на деня? Извинете, но дори коментирането на БГ културата в този и вид е загуба на време….over and out.
@Кирил Кирилов – надявам се така да е била въприета статията от повече хора. Но ми се струва (на база на коментарите, някои от които доста груби), че за хората, които не знаят кой е Тончо Русев, той ще бъде просто един „номенклатурчик и халтурджия“.
@Радо, не коментирам елементите, с които съм съгласен. Може би трябваше да отбележа, че съм съгласен. Аз, щото не следя изявите на Веско, не съм разбрал какъв имидж си е съградил. Ама предполагам, че така му е било угодно, от гледна точка на аудотирията си 🙂
„Тончо Русев е конкурентоспособен на българския пазар (или е бил, когато музиката, която е пишел е била в стила на епохата; но той така или иначе е в пенсия вече 🙂 ). “
е точно това вече не е вярно – не е бил конкурентоспособен щото просто не е имал конкуренция.
бил е спуснат партийно да прави музика.
да кажем – добре я е правил, но много други, също талантливи, не са били допуснати до „пазара“.
оттам вече става кашчей безсмъртни на българската музика – или най-великият, както го хвалят културтрегерите.
на 23 си, значи едва ли си чувал за репресиите точно върху музиканти през соц-периода.
@chaotic абе чувал съм. Положението далеч не е било розово това е ясно, и който е успял да се „намести“, на него му е позволявано да твори. Но това няма отношение към качеството – едни са били зле, други – добре. Дали ако е имало пълна свобода Тончо Русев пак би бил толкова „голям“ – според мен да. Ама няма как да разберем.
ако съдим по развитието на музиката в свободния свят през дадения период – едва ли. щеше кротко да си твори ресторантска музика и толкова.
@chaotic – тука вече навлизаме в различните вкусови и жанрови предпочитания.
ами не – не предпочитания – видът музика, който твори тончо русев навън не е бил особено разпространен, сравнено с разновидностите на рок музиката.
при един свободен пазар щеше да си заеме въпросната ниша и нямаше да е толкова велик и прочут.
@радо По самата тема не бих взел отношение, защото съм леко раздвоен ( въпреки че на пръв поглед статията ми хареса, но след това остана в мен леко неприятния вкус от журналистическото оръжие да се преиначават (може би не най-точната дума, но все пак) нещата в полза на тезата на пишещия), но искам да оспоря идеята, че ако някой не са го чували или признали „навън“, то той „не става“. Това според мен далеч не е така… още повече във тоя комерсиален вид на обществото, в което живеем и типа хора които се лансират и стават известни. Известността отдавна не е еталон за качество, а точно обратното. И на запад не е по-различно….И там си ги има същите книжни тигри, които някой, с помощта на мощен пиар ги прави известни из цял свят дори. Както казваше учителя ми по биология на неподражаем английски „Business is business, make much money“.
Според мен текстът на Любослава Русева е страхотен, съдържа в себе си вярна идея и голям смисъл, ала изглежда е труден за асимилиране от някои – особено когато такива хал-хабер си нямат от реалностите (живота преди 1989 г.), към които авторката препраща. Това според мен е причината за дискусията…
Ама баце… ти ся – заради едни думи на директора ти… жегнали са те, ясно, ама… айде стига с тва хейтърство, а
„А вие знаете ли кой е Тончо Русев всъщност? Допускам, че не. Тончо Русев е един от най-големите български композитори“
Хахахахаха, доволно се посмях, браво. Да, Тончо е един от най-големите композитори, Ст.Ц. Даскалов е един от най-големите поети, а на тебе ситуацията отпреди 1989 ти е съвсем ясна – все чисти истини, нали. 🙂 Вземи да изчетеш – ама всички – Задочните Репортажи от Георги Марков – тогава може и да ти просветне за кво иде реч. Макар че като те гледам – едва ли. 🙂
@Весо – ето за това говоря – уеднаквявате това, че разни хора са били приятели на властта с техните качества. Ами няма корелация. Т.е. ти казваш, че защото той е бил уреден да пласира творчеството си, не е голям композитор? Пусни си негови песни и кажи с ръка на сърцето, че не са хубави.
@Гуньо – ами не, спомних си ги докато писах. И го включих, като добър пример.
@Ангел Грънчаров що реши, че си нямам хал-хабер от нещата преди 89-та? Това, че не съм живял тогава, и че защитавам 1 човек, когото всички в момента плюят, май не значи това? Освен това не го защитавам като морален и честен, а като добър композитор.
Не съм съгласен, че можем да извадим един субект от контекста и да го оценяваме, без обаче да вземаме под внимание мотивациите и последствията от неговото житие-битие.
Тончо Русев е композитор – добре.
Тончо Русев е композирал много шлагери – хубаво.
Тончо Русев е бил популярен…
Всичко това обаче важи за една особено тъжна епоха от историята на българското изкуство – композиторите не се налагаха от самосебе си, ами чрез намеса „отгоре“, поради което нямаше и реална конкуренция. Поради същата причина не можем и да докажем чрез сравнение дали Тончо Русев е бил талантлив или не – други просто нямаше. А без сравнение качествената оценка на неговото творчество на мен поне ми се види малко субективна.
Сега обаче сравнението се налага от самосебе си – вече имаме и интернет, и стотици телевизионни канали, и музикални магазини. И какво се оказва? Ами сами виждате – „Химн на МВР“ е една подигравка с всичко и всички.
Логическото заключение според мен е следното :
Соц.изкуството е една БОЗА, а неговата рожба се нарича Чалга. Това е то жалката истина, причината и следствието са точно като дупе и гащи, а Тончо Русев е първото.
@Сандо как се сравнява изкуство? Точкова система имаме ли някъде 🙂 В химна на МВР подигравката е текстът. Музиката не е пък нещо особено, за един следобед сигурно е написана. И от това изкарахме, че изкуството по времето на социализма (!= социалистическо изкуство) било боза. Ау.
Да ви поздравя всички с „Може би“, освен? А, и да ви питам – кажете ми нояколко съвременен български композитора, като знаете толкова? 😉
Много забавни коментари са се получили. Най ми беше смешно как някой говореше за „Любослава“. Много безпристрастно звучеше.
Още през 30-те години на XX в. съветските хумористи Илф и Петров пишат фейлетона за универсалното зайче, в което описват ситуация, аналогична на тази със скулптора Н. (ако такъв изобщо е имало, разбира се). Любослава нищо интересно не казва.
Защо пък да не може Истинското Изкуство да е конюнктурно обусловено? Придворният композитор Люли да не би да е бил бездарен?
Божо е прав във всичко, освен във едно – в послеписа си.
„Защо пък да не може Истинското Изкуство да е конюнктурно обусловено? Придворният композитор Люли да не би да е бил бездарен?“
Ми да кажем, че може, ама каквато ти е конюнктурата – такова ти е и изкуството….LOL
Ами ето пример за съвременен български композитор, слепили сте, та не го виждате – ТОНЧО РУСЕВ! Или не е може би съвременен и не е композитор? Или може би е умрял без да разбере нито той, нито ние и да е останал в единствената епоха, за която подобни динозаври са достойни и пригодени биологически и творчески?
Колкото до сравняването на произведения, не е страшно, ако не са учили, да речем, „Сравнителна литература“, страшното е, когато хората не могат да допуснат, че някой може да знае повече от тях.
Аз пък съм учил и умея да сравнявам. Има си принципи и методи. Не можеш да сравняваш жаба с табуретка например, но можеш да сравниш Чайковски с Мусоргски.
Тончо Русев обаче е несравним, пред него и Глинка мяза на едно голямо Гуно 🙂 Надявам се само, че не са бръкнали прекалено дълбоко в държавната хазна (в джоба на данъкоплатците демек), за да му платят за „композицията“.
Благодаря на Сандо, и на останалите, които послужиха като добър пример за моята теза. И със следващите изречения и аз ще си я затвърдя:
Хора, които не знаят нито един съвременен български композитор. Може би не знаят и нито един български композитор изобщо. Които не знаят какво всъщност е написал Тончо Русев, и че и те са го слушали и са му се кефели. Но които въпреки всичко плюят човека по причина нямаща нищо общо с талант и умения. И защото някой е подел плювнята.
Аз смислен аргумент не видях, така че го отдавам на „хейтърството“ 😉
Затвърждавай колкото искаш, соц.реализмът е боза, а производителите му са номенклатурчески подлоги и червени боклуци 🙂 Докато на нас са ни налагали Тончо Русев, хората на Запад са дивяли на Уудсток. Да ти кажа ли кои „композитори“ са се изявявали там?
Няма нищо обидно в хейтърството – така като гледам, ти хейтваш хейтърите. 😛 Я се разкарай. 🙂
А Сандо е убийствено прав.
„Т.е. ти казваш, че защото той е бил уреден да пласира творчеството си, не е голям композитор? “
Нека да видим какво казва един истински музикален спец:
“Какъв е този ужас, бе! Песен или химн, “творението” на Веско Маринов, Тончо Русев и Евтим Евтимов за полицията, е пълна гавра със слуха на хората. Ум не ми побира с какъв акъл може да излезеш и да запееш нещо толкова некадърно и елементарно. Потресен съм”
Думите не са на някой недоволен чалгаджия, а на шефът на Оперното филхармонично дружество, световноизвестният бас Калуди Калудов. Повечко – тук: http://www.plovdiv-online.com/kultura/kaludi-za-mvr-himna-kakuv-e-tozi-ujas-be.html
@Весо нали се разбрахме, че този „химн“ е зле – аз не съм казвал, че е хубав. Вероятно писан за едни следобен. А и Тончо Русев вече е на 78. Но Забележи как Калуди Калудов не казва, че Точно Русев е „халтурджия“, а дори се учудва как той е написал това. В 24 часа пише:
„Световноизвестният тенор смята, че химнът е кощунство, независимо че е по текст на Евтим Евтимов и музика на Тончо Русев“
абе нещо не си виждам коментара
А ето го :)) Много добра статия ! За човек на 23, имаш много добър поглед над нещата ! Точно така е както си го описал и много добре си се аргументирал, така е……за съжаление ! Естествено че има пренос от други епохи даже е по-древно и от Соца, даже и от периода след Освобождението ( 1877-1878г. – 1944 ), даже и от преди Турско! Не напразно казват „ Балкански синдром „ още тогава когато се е зародила държавата ни тука хората вече са били хейтъри! Затова са ни и завладяли турците, никой не ни е обичал и не ни е искал още тогава, те и другите държави не са се обичали помежду си и никой не е искал да обедини сили с нашите владетели и да избутат турските нашественици. Това хейтърство се е прехвърлило и върху българския народ и са започнали да се мразят помежду си. Както казват „ Разделяй и владей” ! Тука на Балканите всички са си били вече разделени и още са ! Затова и ние не правим изключение. Затова казват ”……генетично ни е заложено да се мразим……..” защото има дълбоки исторически и географски корени. Защото тука културата е такава……за съжаление!
предишния нещо се е затрил и се наложи да напиша нов и редактиран :))
Гледам, че коментарите са маркирани „1 year ago“. Затова предполагам, че и призивът за обединение е отпреди година? Любопитен съм колко хейтъри откликаха на поканата – имате ли вече ‘критична маса’, клуб, устав и пр.?
Хаха, не знам, трябва да ги питаме 🙂