Етикет: социални мрежи

Що е то „хейтър“? Точна дефиниция няма, но това е човек, който е (или изглежда) негативен към всяко нещо, може да намери кусур във всичко и омаловажава всичко извън себе си (и близкия си кръг от хора). В България хейтърите виреят особено добре, тъй като има много неща за хейтене – от правителството, през трафика и улиците, до съседите. Освен това българите са най-нещастната нация в света, което допълнително усилва хейтърството в ежедневието ни. Няма да продължавам с „низвергването“ на хейтърите (вече съм го правил), а по-скоро ще опитам да ги разгранича от критично-мислещите хора. Разликата е огромна, но на повърхността двата типа си приличат. Понякога и аз приличам на хейтър – критикувам шофьорите, ченгетата, управляващите, българския манталитет, некадърността, агресивните пушачи, хейтърите и т.н. Но ето някои съществени разлики: хейтърът не вижда положителните страни на нещо; критично-мислещият отчита плюсовете, дори те да са малко; хейтърът няма за цел да подобри нещата, а само да тържествува от това, че нещо е зле; критично-мислещият веднага генерира идеи как да подобри нещата и се опитва да ги вкара в действие; хейтърът често избива комплекси; критично-мислещият е стимулиран интелектуално от откриването на проблема и неговото решаване; хейтърът е пасивен и си мрънка в тесен кръг; критично-мислещият често е деен; хейтърът има изкривен светоглед, с който всичко изглежда лошо; критично-мислещият опитва да вижда нещата такива, каквито са – нито по-хубави, нито по-лоши; хейтърът насочва негативизма си към определени хора; критично-мислещият рядко се занимава с някого персонално, и дори когато го прави, по-скоро дава съвети отколкото оплюва; хейтърът е убеден, че е прав да не харесва и да оплюва нещо; критично-мислещият приема аргументи; хейтърът е готов да се позове на първата му попаднала информация за да излее негативизма си спрямо нещо; критично-мислещият проверява източниците си.   И докато в някои случаи хейтърът и критично-мислещият човек могат

Continue reading

Тъй като напоследък всеки е експерт по социални мрежи (и социални медии), реших и аз да се направя на знаещ. Наблюдението ми е следното – големите социални мрежи започват все повече да приличат една на друга: facebook има timeline от съобщения на приятели и страници, както twitter facebook има share, което си е retweet twitter има „who to follow“, „you both follow“, точно като facebook всички пускат geolocation опции digg премина на following/follower модел всички три гореизброени използват един и същи интерфейс за разглеждане на по-старо съдържание – един бутон, който зарежда Х на брой предишни статии. Paging is dead. Всъщност тези неща се случват от край време, но вчера digg.com пусна новата си версия, с която се включи в „конвергирането“ на социалните мрежи. Образно казано големите социални мрежи се стремят, тръгвайки от различни страни, да достигнат до „ултимативната социална мрежа“. Целта е всеки потребител да получава възможно повече съдържание, което го интересува, и възможно по-малко такова, което не го интересува. Така той ще прекарва повече време в съответната социална мрежа и съответно ще и` носи повече приходи. Само в крайна сметка да не се обединят във facetwigg 🙂

Continue reading

Днес се появи информация, че в новия изборен закон за политически клевети ще се следят не само медиите, а и блогове и социални мрежи. Аман от глупости! Да видим следните ситуации: Пиша в този блог, че Станишев е диагностициран с личностно разстройство Някак си разбират кой точно Божидар Божанов съм (добре, че не съм Иван Иванов) Пращат ми призовка, с която да отговарям за клевета Редактирам базата данни на блога, изтривам си поста от кеша на google, yahoo и bing „А, ама какво ми говорите, аз не съм писал такива работи. Как ще докажете, че съм писал“ „Ами тука имам записан html от вашия сайт, както и screenshot“ „Photoshopped!“ Втори вариант Tweet-вам „Фидосова се храни само с вносно свинско“ По незнайни начини намират кой съм в реалния свят и ми пращат призовка Аз казвам „логнал се бях в компютърен клуб, не съм дал logout, някой е писал от акаунта ми“ – не съм се подписвал с електронен подпис под съобщението, и съответно винаги мога да отрека, че съм го написал аз. Трети вариант С новорегистриран акаунт правя facebook страница/група „Доган преяде със свинско“ (ех, тва свинско) Е? Да обобщим проблемите: Никой не може по юридически приемлив начин да докаже че едно съдържание е било променяно или изтрито Не може да се гарантира авторството на дадено съдържание и съответно авторът може да се отрече от него (т.е. липсва non-repudiation) В блогове и социални мрежи няма ЕГН – т.е. Иван Иванов може да е всеки и не може да бъде идентифицирана самоличността на автора Няма как да се забрани анонимността. Сайтове, сървъри и мрежи, намиращи се извън територията на страната съдържат важна информация за всяка една такава проява – накарай ти хостинг компанията в Индия да ти даде детайлна статистика. Какво става, ако съдържанието е написано преди началото на предизборната кампания? Може

Continue reading