Етикет: социални мрежи

Днес са изборите в Германия, а преди няколко дни излезе изследване, че X (twitter) промотира повече съдържание на Алтернатива за Германия (AfD) и на другата популистка партия BSW. Изследването установява, че в подбраните за потребителите публикации в X, от профили, които те НЕ следват, има несъразмерно повече такива от AfD и BSW. Като особен ръст има в последните две седмици. Мъск не крие, че подкрепя AfD, но явно, директно или индиректно, прави това и чрез платформата си X. Алгоритъмът за препоръчване на съдържание на X уж е публичен, но всъщност последно публикуваното е от 2023 г, и то без данните, с които е „захранен“ модела, т.е. на практика не е публичен. Занимавал съм се професионално с алгоритми за препоръчване на съдържание преди 12 години, а преди 6 имах лекция, озаглавена „алгоритмична и технологична прозрачност“, в която излагам нуждата от прозрачност на алгоритмите, моделите и техните данни, вкл. за препоръчване на съдържание, както и рисковете, които произтичат от „черните кутии“, каквито са в момента. За съжаление през 2022 г, когато бях министър, вече беше твърде късно в процеса по приемане на Акта за цифровите услуги на ЕС, за да бъдат отразени моите предложения и акът остана с твърде бланкетни текстове по отношение на алгоритмите. А малка промяна в алгоритъма може да доведе до заливане на потребителите със съдържание, което те не са искали да видят, не следват, не очакват, но въпреки това виждат. Всяка платформа, с политически цели, може да бъде пропагандна машина. Например, ако тежестта на т.нар. суперразпространители бъде увеличена, без значение от държавата, то постоянното цитиране на AfD от страна на Мъск би промотирало съдържание дори към хора, които не следват Мъск. Европейската комисия (ЕК) може да използва правомощията си, за да получи данни за наблюденията в изследването, но Мъск, както и преди, вероятно ще използва и това за

Continue reading

Що е то „хейтър“? Точна дефиниция няма, но това е човек, който е (или изглежда) негативен към всяко нещо, може да намери кусур във всичко и омаловажава всичко извън себе си (и близкия си кръг от хора). В България хейтърите виреят особено добре, тъй като има много неща за хейтене – от правителството, през трафика и улиците, до съседите. Освен това българите са най-нещастната нация в света, което допълнително усилва хейтърството в ежедневието ни. Няма да продължавам с „низвергването“ на хейтърите (вече съм го правил), а по-скоро ще опитам да ги разгранича от критично-мислещите хора. Разликата е огромна, но на повърхността двата типа си приличат. Понякога и аз приличам на хейтър – критикувам шофьорите, ченгетата, управляващите, българския манталитет, некадърността, агресивните пушачи, хейтърите и т.н. Но ето някои съществени разлики: хейтърът не вижда положителните страни на нещо; критично-мислещият отчита плюсовете, дори те да са малко; хейтърът няма за цел да подобри нещата, а само да тържествува от това, че нещо е зле; критично-мислещият веднага генерира идеи как да подобри нещата и се опитва да ги вкара в действие; хейтърът често избива комплекси; критично-мислещият е стимулиран интелектуално от откриването на проблема и неговото решаване; хейтърът е пасивен и си мрънка в тесен кръг; критично-мислещият често е деен; хейтърът има изкривен светоглед, с който всичко изглежда лошо; критично-мислещият опитва да вижда нещата такива, каквито са – нито по-хубави, нито по-лоши; хейтърът насочва негативизма си към определени хора; критично-мислещият рядко се занимава с някого персонално, и дори когато го прави, по-скоро дава съвети отколкото оплюва; хейтърът е убеден, че е прав да не харесва и да оплюва нещо; критично-мислещият приема аргументи; хейтърът е готов да се позове на първата му попаднала информация за да излее негативизма си спрямо нещо; критично-мислещият проверява източниците си.   И докато в някои случаи хейтърът и критично-мислещият човек могат

Continue reading

Тъй като напоследък всеки е експерт по социални мрежи (и социални медии), реших и аз да се направя на знаещ. Наблюдението ми е следното – големите социални мрежи започват все повече да приличат една на друга: facebook има timeline от съобщения на приятели и страници, както twitter facebook има share, което си е retweet twitter има „who to follow“, „you both follow“, точно като facebook всички пускат geolocation опции digg премина на following/follower модел всички три гореизброени използват един и същи интерфейс за разглеждане на по-старо съдържание – един бутон, който зарежда Х на брой предишни статии. Paging is dead. Всъщност тези неща се случват от край време, но вчера digg.com пусна новата си версия, с която се включи в „конвергирането“ на социалните мрежи. Образно казано големите социални мрежи се стремят, тръгвайки от различни страни, да достигнат до „ултимативната социална мрежа“. Целта е всеки потребител да получава възможно повече съдържание, което го интересува, и възможно по-малко такова, което не го интересува. Така той ще прекарва повече време в съответната социална мрежа и съответно ще и` носи повече приходи. Само в крайна сметка да не се обединят във facetwigg 🙂

Continue reading

Днес се появи информация, че в новия изборен закон за политически клевети ще се следят не само медиите, а и блогове и социални мрежи. Аман от глупости! Да видим следните ситуации: Пиша в този блог, че Станишев е диагностициран с личностно разстройство Някак си разбират кой точно Божидар Божанов съм (добре, че не съм Иван Иванов) Пращат ми призовка, с която да отговарям за клевета Редактирам базата данни на блога, изтривам си поста от кеша на google, yahoo и bing „А, ама какво ми говорите, аз не съм писал такива работи. Как ще докажете, че съм писал“ „Ами тука имам записан html от вашия сайт, както и screenshot“ „Photoshopped!“ Втори вариант Tweet-вам „Фидосова се храни само с вносно свинско“ По незнайни начини намират кой съм в реалния свят и ми пращат призовка Аз казвам „логнал се бях в компютърен клуб, не съм дал logout, някой е писал от акаунта ми“ – не съм се подписвал с електронен подпис под съобщението, и съответно винаги мога да отрека, че съм го написал аз. Трети вариант С новорегистриран акаунт правя facebook страница/група „Доган преяде със свинско“ (ех, тва свинско) Е? Да обобщим проблемите: Никой не може по юридически приемлив начин да докаже че едно съдържание е било променяно или изтрито Не може да се гарантира авторството на дадено съдържание и съответно авторът може да се отрече от него (т.е. липсва non-repudiation) В блогове и социални мрежи няма ЕГН – т.е. Иван Иванов може да е всеки и не може да бъде идентифицирана самоличността на автора Няма как да се забрани анонимността. Сайтове, сървъри и мрежи, намиращи се извън територията на страната съдържат важна информация за всяка една такава проява – накарай ти хостинг компанията в Индия да ти даде детайлна статистика. Какво става, ако съдържанието е написано преди началото на предизборната кампания? Може

Continue reading