Тука има, тука няма…пътна маркировка

Предполагам всички ще се съгласят, че пътищата в България са зле. Да оставим за малко настрана дупките, че са тесни, неадекватните знаци, и да погледнем маркировката. Да, и тук всички ще се съгласят, че маркировката е зле – или я няма, или не отразява светлината от фаровете. И както с повечето други неща, ще напсуваме „държавата“, че няма хубава маркировка, и ще отворим следващата бира. Но веднъж след като се връщах от Сърбия с кола по тъмно, и фрапантната разлика между сръбската и българската маркировка ми се завря в лицето (от едната страна на границата – плътна, светла, а от другата – тясна, изтрита, и налична само по осевата линия), реших да поразровя темата. Може би някой „краде“ наистина? Първо попитах пътната агенция (АПИ) (по закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ)) какви са изискванията към пътната маркировка. След това попитах кога са били последните подновявания на пътната маркировка по всички първокласни пътища. Всички бяха подновени максимум преди 1 година, повечето – преди няколко месеца. Но от това, което виждах, поне по път Е80 (от сръбската граница до София, и от Пловдив до Свиленград), маркировката беше зле – подновяване беше единствено осевата линия, а крайните ограничителни линии де-факто липсваха (и продължават да липсват). Ето снимки, всички от които са не повече от 6 месеца след подновяване на съответната маркировка. Виждате ли маркировка в дясната част на пътя, т.е. „дясната ограничителна линия“? Е80, от Калотина до Драгоман: Е80, от Пловдив до Хасково: Последната специално е на тъмно, за да напомня всъщност ползата от маркировката – виждаш къде свършва пътя/лентата ти, което е крайно необходимо при лоши условия – дъжд, мъгла, че дори и в ясна нощ. (Фаровете ми в този момент не са перфектно регулирани, но осевата линия, съвсем прясно подновена в този участък, се вижда добре; вдясно няма нищо) Нещо

Continue reading

Малко статистика от КАТ

Наскоро попитах КАТ по ЗДОИ (закон за достъп до обществена информация) за малко статистика за някои нарушения. (Идеално би било цялата статистика да е публична, но започнах с малка стъпка, особено предвид кампанията на кабинета на Бъчварова за отваряне на масиви от данни – така или иначе масивите ще станат достъпни в близко бъдеще). Данните са за София (СДВР) за 2014-та. Ето табличката на наказателните постановления (НП): Нарушение Общо НП Платени НП Неплатени НП % платени На стойност (общо НП) чл.98, ал.1, т.6 (паркиране на <5 от кръстовище) 334 67 267 20% 16,700 лв. чл.98, ал.1, т.5 (паркиране в/у пешеходна пътека) 79 28 51 35% 3,950 лв. Нарушения от пешеходци 7,145 – – – – Защо точно за тези неща съм питал – защото са ми интересна тема (паркиране на ъгъла, пешеходни нарушения) Не мога да направя твърде много заключения, но ще спомена по-очевидното. КАТ не може да си събира глобите. При този брой нарушения сумата може би няма да е голяма, но предполагам същите проценти са валидни и за по-често-санкционирани нарушения. Не знам как точно трябва да си ги събират – дали чрез НАП, дали при годишен технически преглед, дали при сключване на ГО. Може би просто нямат технологичното решение. Другото е, че явно КАТ не вижда в паркирането по ъглите, проблемите, които виждам аз. 334 санкционирани нарушения за цяла година за цяла София е отчайващо (аз за 2 месеца съм разлепил 50 стикера и то само на фрапиращите нарушения, без да съм педантичен, т.е. за това конкретно нарушение съм „ефективен“ колкото КАТ). Пак подчертавам, че проблемът не е драматичен, така че може би са преценили, че няма нужда да се опитват (а може и да не са помислили). При всички положения е важно да се гледат данни и решенията да се вземат на база на данни.

Continue reading

А ти паркираш ли на ъгъла?

Всички сме съгласни, че много от българските шофьори са нетолерантни и агресивни. И въпреки, че има тенденция към подобрение (вече почти всеки спира на пешеходна пътека), то има още много какво да се желае. Особено в някои аспекти, в които шофьорите не разбират, че правят нещо нередно. Един такъв аспект а паркирането. Паркирането по тротоара в центъра на големите градове (аз ще говоря предимно за София) е ограничено физически с колчета, но при всяка липса на колче, някой се възползва „да спре за малко“ на тротоара. Но такива места са по-скоро рядкост. Друга ситуация обаче, е паркирането на ъгъла на две пресичащите се улици. Ето така например: Винаги това ме е дразнело, но когато веднъж пресичах квартална уличка, трябваше да заобиколя един такъв идиот, а 2 секунди след това друг идиот се завъртя в кръстовището и се заби в едно колче, осъзнах, че секундите, които съм останал вповече на пътя, защото е трябвало да търся как да заобиколя неправилно паркиралия, можеха да означават да бъда блъснат. Много малко вероятно да се случи, казвате? Те всички инциденти са малко-вероятни. А целта и на държавата, и на гражданите, е да ги прав още по-малко вероятни. В закона за движение по пътищата това е отбелязано като нарушение, защото хем е паркиране на под 5 метра от кръстовище, хем е паркиране върху защрихована зона. ЗДвП настрана (засега), как това пречи: Създава опасност за пешеходците, които трябва да ги заобикалят, понякога и да излизат на платното на пресичащата улица (както например тук) което увеличава опасността за тях. Дори да не се налага да излизат на пресичащата улица, спрялата там кола пречи на видимостта на шофьорите и те в последния момент могат да видят „изскачащия“ иззад неправилно-спрялата кола пешеходец. Особено ако колата е по-висока. Пречи на майки с колички или трудно-подвижни хора. 20 секунди преди тази

Continue reading