Едно сюреалистично стихотворение

Отново без заглавие: Лети пеперуда омайно красива със нежна окраска и фини крила, и виждам как лъч светлина я облива, окраските нежни във миг се преливат в живителна, чиста мечта. Но ето я, в каменна рокля обвита – стои – какавида във мрачен зенит, потайна, сама, мълчалива, прикрита и цялата нежност без време затрита остава във спомен размит. А после от своите твърди палати гъсеница грозна се плъзва назад и виждам как сгърчена бавно се клати под вял съпровод на фалшиви сонати без нежни окраски и цвят. Тогава се свършва и пада без сила в ковчега си – малко и бяло яйце, останала груба, безцветна, безкрила, отдавна с лъча светлина се простила, заспива със тъжно лице.

Едно стихотворение без заглавие

Ето едно кратко стихче, което дописах вчера. Не обичам да слагам заглавия на стихове. И ако изглежда мрачно, то не е защото авторът е в депресия, както обикновено се случва при поетите. В красивите предверия на ледената крепост, облечени във лъскави, катранени сълзи, напредваме към сладката, безупречна нелепост – на ужаса доверени слуги – преследвани от своите мечти. Но бързо отминавам със безизразна усмивка пияните от ужас безполезни същества, без утрешно спокойствие и вчерашна почивка, по стълбища надолу в пропастта, преследван от несбъдната мечта. В прозрачна нощ луната сива траурно сияе, готова принизените мечти да погребе, и питаме се – нашата мечта сред тях коя е, къде да търсим нови брегове, преследвани от мъртви ветрове. Отивам при олтара на отминалото време във дясната ръка със запечатано писмо, но никой вероятно няма сили да го вземе; отдолу се завърта колело с мечти и ужас слети във едно.

Булевардът

Тази сутрин както си вървях, в главата ми влезе песента на Мишо Белчев – Булевардът. И особено в светлината на вчерашните задръствания заради концерта на AC/DC, съсипах хубавата песен, написвайки следния текст: Под гора от колите ни гъста дреме непроходим тротоар на разсъмване няма задръстване за петнайсет минути макар. Тези автомобилни отряди хладнокръвно убиват деня, и стоят в суматохата склещени, мърдат метър, и пак стоят. Аз ги имам за безполезни тез продажни ченгета на пост. Без причина, със палка протегната да ме спират на Орлов мост. А ме псуват милион тарикати, Бизнесменов, Бакшишов, Петров. Но задръстени на ректората скоро няма да стигнем Орлов. Булеварда, задръстен от вчера, аз разменям за Шан-з-елизе. Като стигна у нас ще намеря топла бира и старо мезе. Този факт е световно известен, че по Руски коли не вървят – там стоят в суматохата склещени, мърдат метър, и пак стоят.