Със Закона за извънредното положение депутатите дадоха право на МВР да получава трафични данни без предварителен съдебен контрол за лица, които са нарушили принудителна карантина, наложена от Министъра на здравеопазването, във връзка с вируса. Това предизвика доста реакции и свръхреакции и предупреждения, че с тези правомощия ще започне едно „безконтролно подслушване“. Ще опитам да направя няколко кратки уточнения и след това да опитам да обясня защо въпреки, че злоупотреби са много малко вероятни, текстът в закона е лош. Не, МВР няма да ни подслушва. В трафичните данни не влизат данни за самите разговори и съобщения, така че това е технически невъзможно. Влизат метаданни – с кого сме говорили, кога, колко дълго, както и към кои клетки сме били вързани, т.е. приблизително какво ни е било местоположението. Ако трябва да сме прецизни, последното не са трафични данни, а данни за местоположение, но и те влизат в обхвата на Закона за електронните съобщения (ЗЕС): 1. проследяване и идентифициране на източника на връзката; 2. идентифициране на направлението на връзката; 3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката; 4. идентифициране на типа на връзката; 5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство; 6. установяване на идентификатор на ползваните клетки. Конкретната мярка, обаче, се отнася само до точка 6 – използваните клетки. Т.е. само проследяване на придвижване. Не, МВР няма да го прави безконтролно – мярката е предвидена само за случаите, в които е нарушена принудителна карантина. Законът не дава право да се искат данни в други случаи. Това е на теория, на практика ще видим след малко. И не, мярката не е противоконституционна (поне на пръв поглед от човек без опит в тълкуване на конституционни норми), защото в извънредно положение някои конституционни гаранции, вкл. това на неприкосновеност на комуникацията и за защита
Continue reading