Етикет: музика

Вчера гледах една класация на Watch Mojo за топ 10 парчета от мюзикъли. И като голям фен на мюзикълите бях напълно несъгласен, затова реших да си направя своя. Макар да съм гледал на живо само 4 мюзикъла (Les Miserables (2 пъти), The Book of Mormon, The Lion King, Chicago), съм слушал и гледал адаптации на доста, доста други. Та, избирането на 10 беше трудно. Все пак, малко по-лесно го направи „изсикването“ от всеки мюзиъкл да има само по една песен. Но извън класацията останаха гениални неща, като: Oliver – Reviewing the Situation Off the Wall – Off the Wall Mary Poppins – Supercalifragilisticexpialidocious Little Shop of Horrors – Somewhere That’s Green Fiddler on the roof – If I Were a Rich Man The Book of Mormon – I Believe The Lion King – The Lion Sleeps Tonight Evita – Don’t Cry For Me Argentina 10. My Fair Lady – Why Can’t the English? My Fair Lady е от любимите ми миюзикъли, но няма една конкретна песен, която е най-емблематична. Друга песен, която често ми звучи в главата, е „On the Street Where You Live“. Все пак, Why Can’t The English представя добре лингвистичния мотив на мюзикъла. А пък на мен лингвистиката ми е хоби. 9. Chicago – Cell Block Tango. Чикаго не ми е от най-любимите мюзикъли, но Cell Block Tango (както и All That Jazz донякъде) си заслужават място в класацията. Това е и единственият мюзикъл, който съм гледал в България. 8. Hair – Let the Sunshine In. Човек дори да не е хипи, няма как да не харесва това. 7. Jesus Christ Superstar – Superstar. Това съм го слушал на аудио касета като малък. Както повечето мюзикъли, съм слушал само последователността от песни, без непременно да знам каква е историята. Но те са мюзикъли предимно заради музиката, и

Continue reading

(Chronicle.bg публикуват любимите музикални парчета на редица хора, измежду които попаднах и аз. Та пускам класацията си и тук) Музиката е нещо особено. Всъщност, не знаем какво точно е. Знам как действа на мозъка, знаем как да я композираме, знаем, че ни харесва. Можем да я опишем с физичните характеристики на звука, с рейтинга ѝ, с жанра ѝ, с личните ни предпочитания. Но е трудно да дадем дефиниция какво е. И това го казвам в ролята си на мета-композитор. Какво е това? Ами научих компютъра да композира вместо мен. Написах му алгоритъм (computoser.com), който на теория може да генерира всичката музика на света. Само че, въпреки, че редовно си го слушам, засега не е успял да достигне чак такива висоти като тези по-долу. Може би бие на очи жанровото разнообразие в моя списък с 10 парчета, които съм слушал най-много тази година. И как е възможно да има класическа музика, метъл, поп, мюзикъли и сръбски турбо-фолк на едно място? Може. Защото жанрът е просто функция на аранжимента. А основата на музиката е безжанрова. Определено номер 1. Докато си лежах в леглото една мартенска събота в Холандия открих това гениално произведение на Шуберт. И оттогава съм го слушал поне 50 пъти, като няма тенденция темпът да намалее. Няма нещо на Жан-Мишел Жар, което да не е едновременно просто и вдъхновяващо. Но 4-та част на Равноденствие е способна да ме прати в друго измерение. Не харесвам Путин, а руското общество определено има негативни черти, но що се отнася до изкуство, има руски “компоненти”, без които една година не е пълна. Просто от време навреме бохемската рапсодия ми зазвучава в главата… Мюзикълите са ми слабост. Но има едно парче, което носи красота дори наоколо да е грозно. И не само заради името си. Мисля, че тази песен няма жанр. Просто е хубава. Защото

Continue reading

Вчера беше международният ден на музиката и по този повод в сайта chr.bg беше публикувана моя статия по въпроса за връзката между компютрите и музиката: Компютрите заменят човека в много скучни ежедневни задачи. Но могат ли да ги заменят, когато става дума за творчество и креативност? “В никакъв случай!” е най-очакваният отговор. Но експерименталният проект Computoser на българския програмист Божидар Божанов се опитва да ни убеди в обратното – всяко парче е генерирано без човешко участие – от алгоритъм. Музиката е нещо емоционално – как е възможно компютър да я композира? Музиката е емоционална на много нива – композиция, изпълнение, възприятие. Нивото, на което е най-податлива на формализация и автоматизация е композицията. Композиторите обикновено следват много правила, за да се получи накрая приятна за слушане музика – правила за хармония, ритъм, акорди, бийтове, звукови ефекти и т.н. Ако компютърът бъде научен на тези правила, той може да генерира мелодии, които са приятни за слушане. Те няма да идват “от душата”, но дори музиката, кореняща се в чувствата и мислите на композитора, следва музикалните правила. В известен смисъл, музиката е оформена от системата от правила. А именно тази система може да бъде разбрана от компютъра. Разбира се никой компютър не може да е по-добър от Моцарт. И не че е невъзможно компютърен алгоритъм да композира Малка нощна музика – напълно възможно е, но заедно с това ще композира множество лоши парчета и няма да знае как да разграничи хубавите от лошите. Дори със самообучителни алгоритми процесът на креативност комбиниран с постепенното подобрение в уменията на композитора много трудно може да бъде представено с единици и нули. Но да не забравяне, че не всички композитори са Моцарт – музиката нерядко е проста, незапомняща се, фонова. Например стоковата музика – тази, която слушаме в асансьора в хотела или когато чакаме оператор на телефонна

Continue reading

Преди седмица се състоя 1-вата конференция RogueConf. Имах възможността да говоря на нея и да представя моя проект computoser.com, заедно с проблемите и предизвикателствата за компютърно-генерираната музика. Ето всички презентации, а ето и моята (45 мин): Ето и слайдовете. Да, използвам прекалено много чуждици, въпреки, че по принцип се старая (ако не се стараех, можеше да са много повече). Неприятен страничен ефект на работата в IT-сферата. (П.П. RogueConf е „тайна“ конференция, затова ще кажа само „беше яко“)

Continue reading

Ще разгледам ACTA от гледна точка на артистите (певци, композитори, музиканти, актьори, режисьори, и т.н.). Защото идеята е уж те да бъдат защитени от това споразумение. А и вече има достатъчно анализи на споразумението от гледна точка на свобода на словото и отвореност на интернет. Пет факта: Певците, композиторите, музикантите – трябва да получават пари за труда си. Колко – колкото реши публиката. Ако си добър и харесван – повече, ако си djordjano, например – нула. Публиката трябва да има удобство и възможност за избор. Продаването на музика/филми на твърди носители е идиотско в 21-ви век. Т.е. приемаме, че най-удобният и удачен начин за разпространение на тези продукти е интернет. Съвсем скоро в България тръгна iTunes, но в него далеч няма всички песни. И какво да правим? Отваряме някой „пиратски“ сайт и ги теглим. Не щото не бихме дали 1 евро за песен, ами защото няма къде да ги дадем. Затова всички „умни глави“ измислящи решения на проблема трябва да помислят още. Например да направят „единно европейско хранилище“ за музика – артистите качват там, слагат цена, и музиката се продава. Който не качи, значи не търси пари от интернет разпространение. По този начин може да има и малко диверсификация на пазара, че iTunes е монополист в момента. Не можем да не споменем и cloud-базираните музикални услуги, като Spotify, който не е достъпен в България, но може да се възползва от създаването на регулирано хранилище за музика. Ако дадена музика или филм не бяха безплатни (т.е. свалени от „торентите“), много хора нямаше да ги слушат/гледат. Но част от тях биха отишли на концерт, и биха гледали нов филм със същите актьори/режисьор. Как се изчислява дали „пиратстването“ на тези хора е загуба или е печалба? В предложеното по-горе „хранилище“ може всеки да има право на известен брой безплатни сваляния. По-свободното тълкуване на

Continue reading