ACTA и артистите

Ще разгледам ACTA от гледна точка на артистите (певци, композитори, музиканти, актьори, режисьори, и т.н.). Защото идеята е уж те да бъдат защитени от това споразумение. А и вече има достатъчно анализи на споразумението от гледна точка на свобода на словото и отвореност на интернет.

Пет факта:

1. Певците, композиторите, музикантите – трябва да получават пари за труда си. Колко – колкото реши публиката. Ако си добър и харесван – повече, ако си djordjano, например – нула.
2. Публиката трябва да има удобство и възможност за избор. Продаването на музика/филми на твърди носители е идиотско в 21-ви век. Т.е. приемаме, че най-удобният и удачен начин за разпространение на тези продукти е интернет. Съвсем скоро в България тръгна iTunes, но в него далеч няма всички песни. И какво да правим? Отваряме някой „пиратски“ сайт и ги теглим. Не щото не бихме дали 1 евро за песен, ами защото няма къде да ги дадем. Затова всички „умни глави“ измислящи решения на проблема трябва да помислят още. Например да направят „единно европейско хранилище“ за музика – артистите качват там, слагат цена, и музиката се продава. Който не качи, значи не търси пари от интернет разпространение. По този начин може да има и малко диверсификация на пазара, че iTunes е монополист в момента. Не можем да не споменем и cloud-базираните музикални услуги, като Spotify, който не е достъпен в България, но може да се възползва от създаването на регулирано хранилище за музика.
3. Ако дадена музика или филм не бяха безплатни (т.е. свалени от „торентите“), много хора нямаше да ги слушат/гледат. Но част от тях биха отишли на концерт, и биха гледали нов филм със същите актьори/режисьор. Как се изчислява дали „пиратстването“ на тези хора е загуба или е печалба? В предложеното по-горе „хранилище“ може всеки да има право на известен брой безплатни сваляния.
4. По-свободното тълкуване на текстовете може да доведе до неприятни аномалии. Днес ще те глобяват за сваляне на музика, ама утре някой в МВР ще се сети, че може да рекетират бизнесмени като получават достъп до интернет-активността им от доставчиците. А вдругиден – кой знае какво. Да налагаш следене на трафика за да не може някой да си свали mp3-ка е като да пазиш баничарница с командоси.
5. Технологията винаги ще е няколко крачки пред законите. Например има Freenet. Т.е. нарушителите няма какво да ги спре, ако искат.

От тези неща следва, че ACTA (както и всички други четирибуквени законопроекти) са едностранчиви и глупави. Защото не решават проблема, а създават нови. Средата се променя, и бизнес-моделът не може да остане същият. Така че ако искаме достъпна хубава музика и хубави филми, без странични ефекти, трябва законодателите да поумнеят малко (а ние, разбира се, както диктува капиталистическата логика, да си плащаме)