Етикет: електронно здравеопазване

Днес участвах на срещата на премиера Денков, МЗ, МЕУ и Информационно обслужване със съсловните организации в сектор „здравеопазване“ на тема „електронна рецепта“. Предложението на МЗ задължението за изцяло електронни рецепти да се премести за април има своите рискове, но дава възможност за повишаване на доверието в системата. Аз предложих пет неща на срещата: 1. Мека прогенерична политика чрез промяна на опциите по подразбиране – чрез софтуерите, по подразбиране да се позволява генерично заместване, а ако лекарят смята, че трябва да се отпусне лекарство от конкретен производител (има легитимни причини за това), да трябва да отбележи „забранявам заместване“. По този начин фармацевтите ще могат да отпускат еквивалентни лекарства в повечето случаи, ако няма от предписаното – това беше един от основните проблеми при старта на е-рецептите. С това предложение се оставя решението у лекаря. 2. Ясно дефиниране на изключенията, при които могат да се ползват хартиени рецепти – домашни посещения, лекари, които не могат използват технологии, чуждестранни лекар. Също: срив в системата. Това го предложих миналата година на служебния кабинет, когато отмениха електронната рецепта, но се го възприеха. 3. Въвеждане на стандарт за удобство/потребителско изживяване/UX на софтуерите, с които се изписват рецептите. Според мен немалка част от недоволството в лекарското съсловие е поради по-бавното и по-неудобно изписване чрез софтуер. В стандарта може да се включат конкретни тестове и засичане на време за изписване. 4. В „гратисния период“ да се отстранят всички оставащи технически проблеми, с много оперативен процес между МЗ и Информационно обслужване, като големите болници и ДКЦ-тата да се включат активно в тестовете. 5. При отпускане на лекарства по хартиени рецепти (след април) да има улеснено въвеждане на данните от фармацевтите, напр. автоматично при верификация на лекарството. Тези предложения могат да бъдат включени в Наредба 4, за да бъдат реализирани до април. Електронните рецепти намаляват порочните практики в системата. Дават

Continue reading

Да коментирам и другата тема, свързана с е-здравеопазване – електронните извинителни бележки. Те са добра и правилна стъпка, но също като рецептите, показват слабости на процеса. Оплаквания от електронните бележки има доста, част от тях са неоснователни, но част от тях са валидни. Неоснователни са твърденията, че само лични лекари или само лекари с договор с НЗОК могат да издават такива. Това не е вярно – всеки лекар трябва да вкарва данни в НЗИС (централната система за е-здравеопазване). И като параметър на всеки преглед може да бъде посочено и извиняване на отсъствия. Проблемът е в това, че лекарите стават „нотариуси на сополите“, защото трябва в електронната система да обвържат извинението на отсъствия с проведен преглед. Това задължение не е ново. Просто сега, с електронната система, не може да се заобиколи, което повдига въпроса за неговата адекватност. Дали с раздаване на кочани, дали със съобщения по вайбър и минаване „само да взема една бележка“, лекари и родители са намерили практично заобикаляне на писаните правила, с което са облекчавали здравната система. Нашата работа като законодател, и като управляващи, е да направим писаните правила адекватни на реалността. Има два подхода, които се допълват. Първият в регламентирането на телемедицината. Не точно „преглед по Вайбър“, защото трябва да са налице редица гаранции, но близо до това. Внесли сме вече такъв законопроект. Така няма да трябва да се събират излишни опашки пред кабинетите. Вторият подход е правото на родител да извини няколко дни отсъствия по своя преценка, в допълнение на сегашните „по семейни причини“. Това е практика по света. Да, родителите нямат медицинска експертиза, но няма нужда за всяко отсъствие да има диагноза с код по МКБ. Отсъствие за неразположение по преценка на родителя, с разумно ограничение, е напълно нормална житейка хипотеза. Аз напр. имах мигренни болки в училище. Нужна ли е бележка за главоболие? По-скоро

Continue reading

Електронната рецепта. Както често се случва, когато електронизираме един процес, излизат на повърхността неговите вградени дефицити, които са оставали невидими досега. Когато лекар предпише антибиотик Аугментин на бяла рецепта, но такъв няма в аптеката, там те питат искаш ли еквивалентен на него (случвало ми се е – в три аптеки го нямаше, върнах се и взех генерик). Именно тази особеност – че в електронната рецепта има маркер за позволяване или непозволяване на генеричното заместване, което фармацевтите не могат да не изпълнят, е причината за обикалянето на много аптеки и връщанията при лекаря. А С хартиената рецепта това, че някой не следва стриктно чл. 34 на съотверната наредба оставаше под радара. Има, разбира се и други проблеми. Напр. има(ше) бъгове и „непочистени“ данни за лекарствени кодове. Тъй като цялата система разчита на екосистема от софтуер на частни доставчици (и само напоследък на едно държавно мобилно приложение за случаите, в които лекарят не може да е на компютър), е очаквано в първите дни на всяка промяна да има малки проблеми. Със сигурност можеше да има повече комуникация от институциите към заинтересованите страни – лекари, зъболекари, пациенти, фармацевти. Има обаче и стандартното отлагане до последния момент, което се случи и с верификационната система преди години. Електронни рецепти има от доста време. Миналата година трябваше да влязат в сила за всички „бели рецепти“. Година по-късно, въвеждането на задължителна електронна бяла рецепта само за два вида лекарства не би трябвало да е изненада за никого. Според мен, обаче, водещият е проблемът с генеричното заместване, който беше изваден „в прайм тайм“ от електронните рецепти. Моето мнение е, че трябва да има задължително генерично предписване (т.е. дори да се изпише лекарство по търговско наименование, в рецептата да се включват и непатентнотно му наименование), а фармацветът да предложи алтернативи. В същото време трябва чрез системата да се следи

Continue reading

Министерският съвет е приел изменение на наредбата за реда за отпускане на лекарствени продукти, добавяйки текстове за електронна рецепта., която е обнародвана днес. Това, за съжаление, се е случило в пълно нарушение на Закона за нормативните актове и не е минало през обществено обсъждане, така че мога да дам коментари само пост фактум, с идеята все пак някои неща да бъдат прецизирани. Разбирам, че ако можеш да извадиш 30 дни от срока за приемане на наредба в кризисна ситуация е разумно да го направиш, но пандемия има от 9 месеца, а за електронна рецепта се говори от десетилетия. Ако пишеш изменения на наредбата чак сега, това показва безкрайна неподготвеност. А наредбата явно е писана „на коляно“, с много недомислени неща и терминологични грешки. Да, ще свърши работа, колкото да могат да се издават електронни рецепти, но ще трябва да се коригира в движение. Ето и моите критики и предложения: Наредбата казва, че „електронните предписания се издават, въвеждат, обработват и съхраняват чрез специализиран медицински и аптечен софтуер.“. Електронните рецепти трябва да се съхраняват в Националната здравна информационна система (НЗИС), а не в медицинския и аптечен софтуер. Там може да се съхраняват временно и за удобство, но централното място за съхранение трябва да бъде НЗИС. В следваща алинея наредбата урежда „висящото“ положение на прогресивно появяваща се НЗИС, което може да звучи добре, но няма как да е нормативен акт. Наредба не може да казва „като стават някакви неща, ще видим как ще ги ползвате“. Наредбата казва, че „За издаването на електронно предписание лекарят или лекарят по дентална медицина се идентифицира чрез КЕП“. Ред за идентифициране с КЕП има временен по наредба към Закона за електронното управление и е редно тази наредба да препрати към нея, защото иначе „идентификация с КЕП“ не значи нищо. А е важно в този контекст как точно ще

Continue reading