Вчера прочетох новина, че половината аптеки в България трябвало да затворят на 9-ти февруари, защото нямало да отговарят на европейска директива. Става дума за директивата за верифициране на лекарства с цел борба с фалшиви такива, при която всеки производител на лекарства ги вкарва в една база данни, а всяка аптека или болница, която ги (про)дава на краен потребител, ги верифицира в системата преди да ги даде. Първото двуминутно проучване показа, че директивата е от 2011-та и какво по дяволите са правили всички 8 години, не им е виновен ЕС за това. После обаче се разрових в темата, и… Европейската комисия е сътворила една тъпотия, за която не можем да обвиняваме българските аптеки. Тъпотия, която не е изключено да е примесена и с корупция, за да може едни фирми да си доставят софтуера за националните звена на системата на 28 държави-членки. Та, това на пръв поглед просто за техническа реализация решение, е толкова усложнено, че според мен едвам е заработило и поддръжката му ще бъде ужас. Направили са централен EU Hub, и 28 национални системи, които да се синхронизирт с този hub. Защо това е нужно и защо е задължително? На теория, защото държавите-членки са суверенни и трябва да имат базата си данни. На практика няма нужда. Която държава желае, може да има копие „за четене“ на данните. Така или иначе производителите ги публикуват в централната система. Ако пък идеята е била да се разтовари централната система от заявки за проверка – не звучи като добра идея да създадеш организационно усложнение, за да си спестиш централизираното управление на няколко десетки сървъра. Българската организация, която въвежда системата си е свършила прилично работата – една от първите държави сме, която въвежда националната система, използвали са одобрен доставчик, провели са кампании, изпращали са писма, отчели са колко са получени и по какви причини. С
Continue reading