„Троловете са на ДБ и ПП“. Тази лъжа тръгна от интервю вицепремиера по пропагандата Иво Христов и се поде от всякакви говорители, политици, журналисти. Разбира се, ние в Демокртична България тролове нямаме. Няколкото фейсбук страници, които бъркат в здравето на политическите манипулатори, не са наши и дори не познаваме хората, които стоят зад тях (с изключение на един от хората зад страницата BG Elves, когото познавам като местен активист). Дали е редно политически мнения да се разпростаняват под псевдоним е отделен въпрос. Аз смятам, че е допустимо и част от културата в интернет. Но дори на страницата да пишеше „Зад страницата стои Иван Георгиев от Горна Оряховица“, нямаше да има особена разлика. Но „трол“ значи друго и има друга цел – троловете са фалшиви профили, в общия случай без зад тях да стоят истински хора, чиято цел е да разпространяват и усилват дадено послание. Тролове могат да бъдат и обикновени хора, които със собственити си профили срещу заплащане да правят същото. А има и хибриден вариант, при който се плаща на обикновени хора да си направят по няколко акаунта – има такива репортажи по националните ни телевизии. Затова се говори за „ферми“ или „фабрики“ с тролове – защото бройката е много важна, за да бъдат подлъгани алгоритмите на социалните мрежи, че съдържанието, което харесват, споделят или създават е масово мнение. Ние не само нямаме тролове, а сме единствената политическа сила, която е правила опити да намери решение на този проблем. И ще дам три примера. През 2023 г. представихме публично законопроект, който целеше в определени случаи (допустими от гледна точка на хармонизираното европейско право) да задължим социалните мрежи да установяват координирано неавтентично поведение (т.е. профили, действащи по команда, най-често автоматизирано, да коментират/харесват/разпространяват дадено съдържание). Със законопроекта се предлагаха решения и на други канали за разпространение на пропаганда и дезинформация –
Continue reading