С документи на американските власти, публикувани от BIRD, отново се поставя темата за подкупа, даден от Божков на Борисов и Горанов, за да си спести милиони в данъци за хазартната му дейност. Затова днес от ДБ пратихме писма до OFAC, прокуратурата и ДАНС. За да се изясни докрай с какво разполага САЩ, с какво разполагат българските органи и не следва ли наказателното производство да бъде възобновено. И както винаги въпросът е не само за това какво установяват в САЩ, а защо българските правоохранителни органи се интересуват по-малко от корупционни престъпления в България, отколкото се интересува друга държава. Въпросът е риторичен, разбира се – защото Борисов и Пеевски се ползват от чадъри в прокуратурата, която е задкулисно завладяна вече дълги години. Но конкретната механика на завладяването е важна. И конкретните лица – също. Защото докато десетки независими прокурори учредяват втора прокурорска асоциация, сред останалите са най-верните слуги на модела, и то позицинирани на ключови постове. Говорил съм и преди за прокурора, който не се интересува от показанията на Божков и други свидетели за дадения подкуп – прокурор Марина Ненкова от СГП, която винаги се „пада“ по особено интересните дела. Дела за ББР, за контрабандата в Митниците, за подкупа към Борисов, както и делото срещу мен. За това, което OFAC установява за Божков и Борисов, прокурор Ненкова казва „дума срещу дума“ и прекратява досъдебното производство. Същата обаче кредитира показания на един единствен свидетел, че съм му дал флашка (каквато флашка не съществува) и ми повдига обвинение. Но как Марина Ненкова се оказва прокурор по толкова много дела от висок обществен интерес? В СГП има около 120 прокурори, как така малка група прокурори винаги се падат по важните дела? Отговорът е в специализацията и в административния ръководител, който може да определя групи прокурори, които гледат отделни групи дела. И така, скрити зад валидния
Continue readingДен: 04.08.2026
Решаване на проблемите с управлението на информационните и комуникационни технологии в обществения сектор
В петък имах среща с представители ИТ сектора във връзка с повдигнатия от тях въпрос за ролята на системния интегратор и липсата на конкуренция. Срещата беше опит да се намери път към решаването на многото проблеми и по повод разменени остри реплики с министъра през седмицата. Започнах срещата с 14 констатации: 1. Има проблем със свръхконцентрацията на „ИТ власт“ в Информационно обслужване (ИО), което не е демократично отчетна структура. 2. Има проблем със законосъобразността на директното възлагане чрез инхаус в полза на „бенефициери“ 3. Има проблем, когато държавата възлага на външни доставчици без да контролира – кучето скача според тоягата, и някои фирми отбиват номера. 4. Има риск от концентрация на безотчетен достъп до данни – без значение дали е в частна фирма или в ИО. 5. Има проблем с обществени поръчки, при които има само един кандидат – такива има много при почти всички възложители, вкл. когато възложител е ИО (при превъзлагане от името на някой друг). 6. Има проблем с работата на парче, без технически грамотен екип да налага обща визия, стандарти и оперативна съвместимост. 7. Държавата има нужда от системен интегратор за някои ключови системи, както и за контрол и мониторинг. Държавата не може да си позволи да няма вътрешен капацитет и да е изцяло зависима за ключови дейности от частния сектор – дружества които фалират, биват придобити, сменят фокуса си, „извиват ръце“ и т.н. 8. Държавата не може да си прави всичко сама – не е ефективно, при липса на конкуренция цената не е оптимална, няма дружество, което може да поеме всичко. 9. Работата с държавата не може да е основен бизнес модел, но всеки устойчив ИТ бизнес трябва да може да работи с държавата. 10. ИО има много добри експерти, които са доставили важни и добри продукти – напр. еЗдраве, видеонаблюдението за изборите. 11. За
Continue reading