Месец: август 2026

„Троловете са на ДБ и ПП“. Тази лъжа тръгна от интервю вицепремиера по пропагандата Иво Христов и се поде от всякакви говорители, политици, журналисти. Разбира се, ние в Демокртична България тролове нямаме. Няколкото фейсбук страници, които бъркат в здравето на политическите манипулатори, не са наши и дори не познаваме хората, които стоят зад тях (с изключение на един от хората зад страницата BG Elves, когото познавам като местен активист). Дали е редно политически мнения да се разпростаняват под псевдоним е отделен въпрос. Аз смятам, че е допустимо и част от културата в интернет. Но дори на страницата да пишеше „Зад страницата стои Иван Георгиев от Горна Оряховица“, нямаше да има особена разлика. Но „трол“ значи друго и има друга цел – троловете са фалшиви профили, в общия случай без зад тях да стоят истински хора, чиято цел е да разпространяват и усилват дадено послание. Тролове могат да бъдат и обикновени хора, които със собственити си профили срещу заплащане да правят същото. А има и хибриден вариант, при който се плаща на обикновени хора да си направят по няколко акаунта – има такива репортажи по националните ни телевизии. Затова се говори за „ферми“ или „фабрики“ с тролове – защото бройката е много важна, за да бъдат подлъгани алгоритмите на социалните мрежи, че съдържанието, което харесват, споделят или създават е масово мнение. Ние не само нямаме тролове, а сме единствената политическа сила, която е правила опити да намери решение на този проблем. И ще дам три примера. През 2023 г. представихме публично законопроект, който целеше в определени случаи (допустими от гледна точка на хармонизираното европейско право) да задължим социалните мрежи да установяват координирано неавтентично поведение (т.е. профили, действащи по команда, най-често автоматизирано, да коментират/харесват/разпространяват дадено съдържание). Със законопроекта се предлагаха решения и на други канали за разпространение на пропаганда и дезинформация –

Убийството в Пловдив, при което човек беше пребит от група тийнейджъри и впоследствие умря от раните си, причинени по особено жесток начин, е поредната трамва за българското общество. Такива травмиращи моменти не бива да стават повод за политически престрелки и затова няма да видите сочене с пръст от страна на политическата сила, която представлявам. Освен за едно – за политическата злоупотреба с трагедии. За съжаление, премиерът Радев подходи политически безотговорно и нападна опозицията, на практика обвинявайки я за убийствата – точно обратното на това, което трябва да направи един държавник в такъв момент. В същото време идеологическите крепители на правителството му от няколко дни опитват да омаловажат случая и да го представят като битов инцидент – не, това не е битов инцидент или едни инициали, споменати между другото в криминалните хроники. Това е същият “идеен кръг”, който пригласяше при превръщането на предходния травматичен случай с убийства и самоубийства в политическо оръжие (случая “Петрохан”). Разбира се, от никой случай не бива да се правят генерални заключения за държавата и обществото, но от всеки такъв случай трябва да се извадят поуки, да се научат уроци и да се вземат мерки. Фундаментално заболяване, от което страда нашето общество, е недоверието към институциите – и то, за съжаление, е напълно основателно, предвид всеизвестното използване на тези институции за лични цели. Когато е широкоизвестно, че МВР пази наркодилъри, службите покровителстват радикални групи, а прокуратурата пази корумпирани политици, когато много публични политики са проформа, а дори тези, които не са, рядко постигат резултати, когато “за милиони няма закони, за кокошка няма прошка” е национален слоган, няма как да се култивира такова доверие. Но общото говорене за “недоверие в институциите” не върши работа. При убийството в Пловдив се преплитат поне 5 конкретни сюжета от неработещата държава и недоверието към нея. 1. Вземането на правосъдието в свои ръце

В петък имах среща с представители ИТ сектора във връзка с повдигнатия от тях въпрос за ролята на системния интегратор и липсата на конкуренция. Срещата беше опит да се намери път към решаването на многото проблеми и по повод разменени остри реплики с министъра през седмицата. Започнах срещата с 14 констатации: 1. Има проблем със свръхконцентрацията на „ИТ власт“ в Информационно обслужване (ИО), което не е демократично отчетна структура. 2. Има проблем със законосъобразността на директното възлагане чрез инхаус в полза на „бенефициери“ 3. Има проблем, когато държавата възлага на външни доставчици без да контролира – кучето скача според тоягата, и някои фирми отбиват номера. 4. Има риск от концентрация на безотчетен достъп до данни – без значение дали е в частна фирма или в ИО. 5. Има проблем с обществени поръчки, при които има само един кандидат – такива има много при почти всички възложители, вкл. когато възложител е ИО (при превъзлагане от името на някой друг). 6. Има проблем с работата на парче, без технически грамотен екип да налага обща визия, стандарти и оперативна съвместимост. 7. Държавата има нужда от системен интегратор за някои ключови системи, както и за контрол и мониторинг. Държавата не може да си позволи да няма вътрешен капацитет и да е изцяло зависима за ключови дейности от частния сектор – дружества които фалират, биват придобити, сменят фокуса си, „извиват ръце“ и т.н. 8. Държавата не може да си прави всичко сама – не е ефективно, при липса на конкуренция цената не е оптимална, няма дружество, което може да поеме всичко. 9. Работата с държавата не може да е основен бизнес модел, но всеки устойчив ИТ бизнес трябва да може да работи с държавата. 10. ИО има много добри експерти, които са доставили важни и добри продукти – напр. еЗдраве, видеонаблюдението за изборите. 11. За

Радев в рамките на десетина дни каза следните две противоречащи си неща: „Държавното ръководство на Иран много добре разбира, че американските самолети, които ще бъдат разположени на авиобаза „Безмер“, в никакъв случай не са за бойни мисии“ и „На 17 юли получихме нота от американското посолство с искане за разполагане на до 8 самолета-цистерни на летище „Безмер“ за подкрепа на операциите на САЩ в района на Близкия изток“ Тук има един въпрос, извън явното противоречие и „гънене“ – защо на Радев му е нужно да изглежда в приятелски отношения с Иран? Извън очевидното „за да си мислят хората, че сме си приятелчета с Иран и те няма нищо да ни направят“. Част от дългогодишната руска пропаганда, насочена към България, включва основните линии за упадъчния запад, за великата руска армия, но и позитивна пропаганда за съюзниците и икономически партньори на Русия, в т.ч. Иран. Русофилският електорат, към който се е прицелил Радев, е бил облъчван дълги години с антизападни наративи, които включват тезата за добрия Иран, борещ се срещу „хегемонията на колективния загниващ запад“. Не е случайно, че Радев и неговите говорители ползват устойчиви словосъчетания от наръчниците на Кремъл: „колективния запад“, „това не е война, а специална военна операция“ (глупост, казана от зам-председателя на парламента), „военната помощ за Украйна само удължава войната“, заплахата за „тактически ядрен удар“ и много други. Дезинформационните онлайн кампании са посяли семената, а говорителите на Прогресивна България, експлоатирайки същите опорни точки, се опитват да пожънат резултатите, като създадат трайно политическо ядро, което се идентифицира с този разказ – вкл. за загниващия колективен запад, лицемерно налагащ със сила ултралиберални ценности на нормалния консервативен свят. Част от идеолозите и ключови медийни инструменти на ПБ опитват да наложат именно това разделение. Кризата в Сеута бива безмилостно експлоатирана в тази посока – въпреки критичната реакция на почти всички европейски държави срещу