Наследството от 45 години тоталитарен режим е държава, в която служби и прокуратура се използват за политически цели, а основните им функции са понякога на заден план. И в тази среда изтичането на записи, снимки, протоколи от разпити се сблъсква с разбираемото недоверие у избирателите и с усещането за “активни мероприятия”. Такава е реакцията на всички партийни ядра. И това може да даде измамна увереност на политическите ръководства, че няма електорален проблем. Това е обобщение на база на множество примери в историята, като последните и най-ярки такива са при ГЕРБ – снимките с пачките и кюлчетата, записите “ще му размажа физиономията”, а преди това “Мишо Бирата”. Реакцията на ГЕРБ и техните най-верни избиратели беше да се игнорира съдържанието и какво значи за нивото на изгнилост на институциите и да се постави фокус върху това дали записите и снимките са истински, кой ги е направил, откъде са изтекли, защо са изтекли и кой има интерес от тях. Но тогава една немалка част от периферията на ГЕРБ си тръгна. Не шумно, не с късане на ризи в социалните мрежи, но си тръгна на следващите избори. И тъй като прокуратурата и антикорупционната комисия в последните години успешно си изградиха образа на бухалки на Пеевски, а „прихващането“ чрез морков и тояга е основен милиционерски похват, сега много хора в ядрото на общите ни избирателите с колегите от Продължаваме промяната са убедени, че това е скалъпен скандал. Поредното “активно мероприятие”. Задават се същите въпроси – дали записът е истински, кой го е правил, откъде е изтекъл, защо сега и кой има интерес. В миналото за такива скандали отговорност не се е поемала. Сега Кирил Петков пое такава, което ние отчетохме като отговорното и разумно политическо действие. И то е именно такова, и то не само от вътрешнопартийна гледна точка. Във всички такива случаи в историята,
Continue reading