Можех да фокусирам изказването си днес при избора на кабинет върху думи на представители на управляващото мнозинство в миналото кой с кого няма никога да се коалира. Но това щеше да бъде дребно политическо заяждане, от което гражданите са се уморили. Вместо това в изказването си казах следното: За страната е важно да има редовно правителство, което да решава проблеми и да напредва по стратегически решения за страната. Но моето дълбоко опасение е, че това правителство няма да е такова. По много причини. Например, колебливите позиции на част от партиите по отношение на еврозоната, която е стратегически приоритет за страната. Или начинът, по който се стигна до реализиране на това правителство. След прекратяване на преговорите с Демократична България, нямаше никаква светлина върху процеса – нито кой преговаря, нито за какво преговаря, като единствената информация изтичаше през медиите на Пеевски. Накрая видяхме просто един списък с министри. И то преди да обществото са научи приоритетите на управлението. Но най-проблемното е отказът да се ограничи влиянието на Пеевски. От коалиционното споразумение, до което уж бяхме стигнали на пети януари, са премахнати всички конкретни мерки за ограничаване на нелегитимните влияния в съдебната и изпълнителната власт. Това е ясна заявка, че това мнозинство няма за цел да реши този системен проблем, който чрез задкулисие генерира нестабилност. Смятам, че това беше основната тема на несъгласие с нас, и не беше коректно спрямо г-н Желязков да го използват за оправдание. И по тези и по много други причини, има сериозни рискове, това правителство да се провали, а това ще е провал и за страната. Такъв провал включва и опасността в променяща се международна среда тази нехомогенна коалиция да вземе грешни решения за дългосрочното позициониране на страната. Вярвам, че мнозинството си дава сметка за тези рискове и проблеми и знае, че ще му е трудно. Дано неизбежните
Continue reading