Месец: февруари 2025

Чета програмата на правителството в сфера на електронното управление. Наратко и максимално дипломатично: неамбициозно и без очаквания да се постигне реален позитивен резултат. Повечето мери са просто „ще изплъняваме закона“ – това не е програмна заявка. Част от мерките са просто довършване на проекти, започнати много отдавна, повечето по инициатива на наши правителства. 1. „Въвеждане на Интегрираната финансово-информационна система във всички 19 министерства и в администрацията на Министерския съвет“ и „Въвеждане на Интегрираната финансово-информационна система за общините във всички 265 общински администрации“ Това са проекти, стартирани още по времето на кабинета „Петков“ и продължени след това от кабинета „Денков“. Завършването им е добре да се случи, но това не е програмна заявка за 4-годишен мандат. 2. „Приемане на Единна политика за информационните ресурси и методически указания за нейното прилагане за оптимизиране на разходите на административните органи“ и „Въвеждане на механизъм за пълна прозрачност на разходите за електронно управление и информационни и комуникационни технологии на административните органи, включително брой и единична цена на закупените информационни ресурси и използваните услуги“ Това са преки задължения по закон от 2016 г. Политика за информационните ресурси има приета през 2021-ва, но рядко се е изпълнявала. Има подготвена актуализация през 2023-та, която има нужда от преработка. Регистърът на информационните ресурси с единичните цени беше създаден още 2018-2019, но данните вътре са с ужасно качество. В този смисъл, реално мярката е „ще оправим данните“, което е редно да се случи, но това не звучи толкова „програмно“. 3. „Реализиране на инвестицията, свързана с широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, „Дигитализиране на информационните масиви на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ и всичките 265 общински администрации, съдържащи регистрови данни за гражданска регистрация“ и „Въвеждане на единна платформа за дигитализация и на център за съхранение на дигитализираното съдържание на колекции на музеи, библиотеки и архиви“ Това

Т.нар. cell-site simulators или IMSI-catchers се използват за прихващане на мобилна комуникация и проследваяне на устройства. В моя презентация на OpenFest миналата година разгледах съществуващи инструменти за откриване на такива устройства, както и разработено от доброволци мобилно приложение, което чрез няколко евристики опитва да установи дали такова оперира в момента в близост. Ето линк към приложението (засега само за Андроид), а слайдовете от презентацията са тук: А видеото е тук: Наскоро засегнах темата и предаването Дневен ред – линк от участието ми.. Няма да влизам тук в технически подробности, но накратко – има много начини, по които мобилната ни комуникация може да бъде подслушвана. Фалшивите клетки (cell-site simulators) са само един такъв начин.

Тази седмица внесохме законопроекти за оптимизация на администрацията. Лесно е да се каже „съкращения“, но процесът е по-сложен. Администрацията е сложна система, в която на места не достигат хора, а на други има прекалено много. Затова законопроектите, освен изискване за тригодишен план за 15% намаляване на щата, стъпват на следните 4 мерки: 1) централизирани конкурси – преди конкурса в съответната администрация да има общи, централизирани тестове за обща административна грамотност, за компютърни умения и др. Така най-скандалните неграмотни политически назначения няма да се случват. Още повече, че такива ще бъдат приложени и ма действите служители, и при два неизържани теста, ще бъдат съкращавани. 2) функционален анализ – нужно е да е ясно кои от законово-определените функции се изпълняват от коя част на администрацията и от колко човека. Има ли необезоечени функции, има ли дублирани функции, или дори излишни такива. Така ще може да бъде направено преструктуриране, с което, нарес а всичко друго, да се намали и числеността. 3) споделени услуги – всяка администрация има счетоводство, човешки ресурси, ИТ и др. Тези услуги могат да се изнесат в „център за споделени услуги“ и вместо 50 администрации да имат по трима души за човешки ресурси, да има един център с 50 служители, които са работят за всичките 50 администрации. Този процес го започнахме в кабинета „Петков“, като бюджетното счетоводство беше централизирано за всички областни администрации, а пилотно въведохме управление на човешки ресурси между три структури. Запопнахме и анализ за ИТ споделени услуги (към МЕУ). 4) електронно управление – ако се спазваха разпоредбите на Закона за електронното управление, поне част от служителите ‘на гише’ нямаше да има нужда да са там. И в коюбинация с останалите точки, това да доведе до намаляване на общата щатна численост. На практика, през европейски регулации, идват постоянно нови задължения за администрацията. Т.е. естественият процес, ако никой не

Реакциите на речта на вицепрезидента Ванс в Мюнхен са поляризирани. Едни се радват как „им го казА на европейците в очите“, други атакуват демагогията и мотивите му. Основен сюжет в речта беше, че Европа е заплашена отвътре, от собствените си елити, които не слушат хората и заглушават несъгласните, уж борейки се с дезинформацията. Това е примамлив наратив, който обаче не е верен. Това не значи, че Европа не трябва да се посъбуди и да решава проблемите си. Но картината, нарисувана от Ванс, е силно подвеждаща. Ще си позволя да коментирам елемента с дезинформацията, защото и аз съм част – и експертно, и политически, от този процес. Грешката на политиците в ЕС е, че подценихме лекотата, с която борбата с дезинформацията може да бъде етикетирана като цензура. Че обясняването на сложните механизми на дезинформационните кампании не е убедителен разказ. Много по-убедителен е другият, грешен, но прост разказ – „дезинформация е всичко, с което елитът не е съгласен“. Реалността е, че Европа не се справя с дезинформационните кампании на неприятелски страни, по две причини. Първата е, защото е тромава и некоординирана. Втората е, че всъщност цени свободата на словото и не предприема драконовските мерки, които един тоталитарен, цензуриращ режим би предприел. Първата трябва да бъде поправена. Втората е ценностен въпрос и там няма как да има промяна. Заради тромавостта, бюрокрацията и липсата на координация, Европа допуска грешки, които се екплоатират от демагози. Да, има примери на неправомерно свалено съдържание (дори мои постове са били сваляни). Има свръхмодерация, има „пресоляване на манджата“, има залитане към крайности под натиск на гласовити хора, които обаче не носят отговорност за последствията. Такива грешки могат и трябва да бъдат избегнати, защото не са следствие от ценностен проблем, а от недосатъчно разбиране на ефектите от една или друга политика върху сложната дигитална среда. Друга грешка е, че европейските

Управлението на Тръмп започна със заявка за оптимизация на ефективността на администрацията, с т.нар. DOGE (Department of government efficiency) на Илон Мъск. В първия ден написах, че ще следя с интерес действията на DOGE по оптимизацията на администрацията. Това е задача, която и ние имаме, като електронното управление е инструмент за това. Още в деня на указа за създаване на DOGE написах на колеги, че „рисковото е, че всяка структура трабва да им предоставя всички некласифицирани документи“ и че вероятно ще се търсят „скелети в гардероба“. Този риск, произтичащ от указа, бързо се реализира, поради действия на служители на DOGE (или USDS, което е структурата от американското правителство за ИТ услуги и модернизация на администрацият, което е основният инструмент на DOGE). Служителите, които са 20-25 годишни ИТ-специалисти, са получили достъп до системите и базите данни на редица ключови администрации, вкл. като са закачали външни твърди дискове. Това предизвика сериозно недоволство, и с право. Не оспорвам правото на достъп на специализирани звена до данни и документи в цялата структура на едно правителство. Нито отричам правото да бъдат закривани структури или прекратявани финансирания – това са политически решения (подлежащи на съдебен контрол), на които всяко управление има право (и всеки има право да не е съгласен с тях и да ги оспори в съд). Още повече, че със сигурност има измами и неефективност в разходите, и външен поглед върху данните и системите може да ги идентифицира и да ги спре. Но за да има легитимност изпълнението на тези политически решения, то трябва да е по правила. Изглежда Мъск и хората му са с разбиране, че са над правилата – че могат да превземат информационните системи на ключови администрации с „разпореждане отгоре“. Тези неща могат да се правят както трябва, вкл. заради информационната сигурност и защитата на данните, които са под риск от