Предложения за промени в заплащането в МВР

Има едни не толкова видими проблем с увеличението на заплатите в МВР, които решаваме с внесените днес промени в Закона за МВР. Малко известно е, че в МВР работят поне 5 различни вида служители. Служители с специални функции – полицейски и такива по пожарна безопасност. Образно казано, хората, които са „на улицата“ (или на границата) и пазят обществения ред и сигурност. Служители със специални функции, които обаче не ги упражняват – които работят само „зад бюро“ или в по-фрапиращи случаи – в лавки или други неполицейски дейности. Държавни служители по Закона за държавния служител, каквито са във всички администрации. Служители по Кодекса на труда, които също са част от администрацията, но са основно с изпълнителски функции. Служители по ПМС 66, които също са по Кодекса на труда, но са извън щата (т.е. няма лимит за техния брой) и са на минимална работна заплата. Най-често това са служители, извършващи нискоквалифицирани помощни дейности. Увеличението на заплатите в МВР засяга всички 5 вида, а не само полицаите и пожарникарите. Това е проблемно освен за бюджета, и по няколко други направления. Първо, „пропуква“ института на държавната служба, която е единна и унифицирана, независимо в коя администрация си. Сега изведнъж държавните служители в МВР стават повече държавни служители от другите, защото в специален закон има по-висока заплата спрямо класификатора на длъжностите. Второ, увеличението е „на калпак“, а не е съобразено с функциите, натоварването и пазара на труда. Така изпълнителски и помощни длъжности в МВР по Кодекса на труда стават много по-конкуретнти от свободния пазар, съответно реалният сектор, който произвежда стойност, има риск да загуби служители в посока публичния сектор. Трето, в МВР има много служители, получаващи и заплата, и пенсия. И които запушват кариерното израстване в системата. Те сега ще получат още стимул да остават в системата. Четвърто, има вероятност служителите по ПМС 66, които

Continue reading

Ще бъдем силна опозиция

Можех да фокусирам изказването си днес при избора на кабинет върху думи на представители на управляващото мнозинство в миналото кой с кого няма никога да се коалира. Но това щеше да бъде дребно политическо заяждане, от което гражданите са се уморили. Вместо това в изказването си казах следното: За страната е важно да има редовно правителство, което да решава проблеми и да напредва по стратегически решения за страната. Но моето дълбоко опасение е, че това правителство няма да е такова. По много причини. Например, колебливите позиции на част от партиите по отношение на еврозоната, която е стратегически приоритет за страната. Или начинът, по който се стигна до реализиране на това правителство. След прекратяване на преговорите с Демократична България, нямаше никаква светлина върху процеса – нито кой преговаря, нито за какво преговаря, като единствената информация изтичаше през медиите на Пеевски. Накрая видяхме просто един списък с министри. И то преди да обществото са научи приоритетите на управлението. Но най-проблемното е отказът да се ограничи влиянието на Пеевски. От коалиционното споразумение, до което уж бяхме стигнали на пети януари, са премахнати всички конкретни мерки за ограничаване на нелегитимните влияния в съдебната и изпълнителната власт. Това е ясна заявка, че това мнозинство няма за цел да реши този системен проблем, който чрез задкулисие генерира нестабилност. Смятам, че това беше основната тема на несъгласие с нас, и не беше коректно спрямо г-н Желязков да го използват за оправдание. И по тези и по много други причини, има сериозни рискове, това правителство да се провали, а това ще е провал и за страната. Такъв провал включва и опасността в променяща се международна среда тази нехомогенна коалиция да вземе грешни решения за дългосрочното позициониране на страната. Вярвам, че мнозинството си дава сметка за тези рискове и проблеми и знае, че ще му е трудно. Дано неизбежните

Continue reading