Електронната идентификация, както много пъти съм писал, е ключова стъпка за постигане на широко използване и развитие на електронното управление. В последната година има доста детайли и развития, включително с мое участие. За съжаление, все още няма краен резултат, затова нека разкажа какво се случва и какво да очакваме. Предисторията накратко: през 2016 г., с мое експертно участие, а подготвен и приет Закона за електронната идентификация. След това в много кратък срок (3-4 месеца) написахме и правилник за прилагане на закона, и съвместно с Информационно обслужване подготвихме техническа спецификация, по която МВР да проведе процедура за възлагане на обществена поръчка, с която да се изгради цялата софтуерна инфраструктура. МВР обяви поръчката в началото на 2017 г. и след няколко странни и фиктивни жалби я прекрати в средата годината. Точно 1 година по-късно МВР обяви „голяма“ процедура за новите лични документи, като електронната идентификация беше включена в тази процедура като отделна дейност. Това, според мен, беше грешка и всички последващи събития го показват. Процедурата беше по особен ред по Закона за обществените поръчки със секретни елементи (заради личните документи), с няколко етапа, което доведе до това изпълнител да бъде избран чак през пролетта на 2020 г. За съжаление, методиката за оценка имаше една голяма недомислица, която позволяваше с висока цена по една дейност да се субсидира друга дейност с цел получаване на по-висока оценка (при прогнозна стойност за eID от около 19 милиона, избраният участник е оферирал около 80 милиона). Отчасти поради това, а и заради големия материален интерес, решението беше обжалвано от загубилия кандидат. Обжалването мина през КЗК и Върховния административен съд, но той, вместо да вземе решение, изпрати преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, за да бъде изтълкувана директивата за обществени поръчки. Заради забавянето на това решение през 2021 г от ДБ зададохме въпрос на служебния министър-председател дали
Continue reading