Неутрализирането на дезинформационни кампании е деликатна тема. Защото винаги някой чете „борба с дезинформацията“ като „заглушаване на свободата на словото“. И действително ледът е тънък, затова основен принцип, от който се ръководя е „не трябва държавата да може блокира съдържание, защото го смята за грешно“. Но възползвайки се от тази европейска ценност, и Кремъл, и местни играчи, организират дезинформационни кампании с политически и геополитически цели. Именно за това не можем да вдигнем ръце и да кажем „к’вото-такова“, оставяйки пропагандните наративи да достигат до все повече хора без насрещна реакция. Ето няколко доста специфични мерки, които предвиждам, и които не включват цензура. Някои от тях изискват законодателна инициатива, като още в миналия парламент предложихме законови изменения: задължение за идентифициране на трол ферми от големите социални мрежи. Това не са хора с различно мнение или дори индивидуални анонимни акаунти. Това са много на брой профили, които действат координирано, за да промотират пропагандни наративи – чрез споделяне, харесване, публикуване в групи, коментари. И в момента те са забранени, но социалните мрежи полагат минимални усилия да прилагат собствената си забрана. ограничаване на алгоритмичните изкривявания при препоръчване на съдържание, за да не се препоръчва толкова много най-сензационното и скандално съдържание. По този проблем правомощия вече има Европейската комисия, като България ще участва в тази политика, давайки местната гледна точка, както направих миналата пролет при срещите си с комисарите Юрова и Бретон прозрачност на модерацията и възможност обжалване – това е предвидено в скоро приетия акт за цифровите услуги на ЕС, като ние предложихме и ще предложим пак местна уредба, така че блокираните профили да могат да обжалват пред трета страна. А социалните мрежи ще трябва да предоставят повече информация за модераторските си практики, които са скрили под корпоративната тайна (и отказаха отговор на всеки въпрос, поставен в документите от изслулването, което проведохме по темата) стратегическа
Continue readingМесец: март 2023
Чадър на трупчета: как прокуратурата има безконтролна власт
Чадър на трупчета. Така метафорично може да бъде описана прокуратурата. Заради чадърите, които се опъват над определени разследвания. И заради делата, които се държат „на трупчета“, за да бъдат държани хора в зависимост. Защо искаме реформа на прокуратурата? Защото е важно не какви пресконференции дава прокуратурата, и дори не колко процента осъдителни присъди има, а колко обвинения и какви са повдигнати в един конкретен сегмент – висши публични длъжности (министри, зам-министри, председатели на агенции, кметове и др.). Кого НЕ е обвинила прокуратурата? Ако знаеш, че всяка схема ще ти се размине, защото „имаш човек/чадър в прокуратурата“, корупцията е неизбежна. Кого са обвинили със съзнателни пропуски в обвинението, за да падне в съда? Кого са обвинили без доказателства, за назидание, че не се е подчинил (да, тези дела се разпадат в съда, но на човека му се лепи етикета „обвиняем“) И най-важното: за кого главният прокурор има „папки“, които чакат „на трупчета“ да бъдат отворени – когато си на властова позиция и ти покажат папката в прокуратурата, за да не се отклоняваш от „правия път“. Какво общо има главния прокурор с това? Че то се случва с негово формално или неформално искане. И че всички прокурори зависят кариерно от него. В Конституцията има чл. 126, ал. 2: „Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Заради тази алинея и заради няколко други структурни предпоставки няма как да има съдебна реформа без изменение в Конституцията. И затова настояваме за такава от години. За да няма чадъри и трупчета по решение на един свръховластен и безконтролен човек, който и да е той. Защото това е основна пречка пред нормалното функциониране на държавата във всички нейни части.
Continue reading