Една обикновена публикация

Посочване на привидно скандален повод за настоящата публикация. Публична личност или организация е направил/казал нещо недопустимо, особено за либерално-мислещ като автора човек.

Даване на примери за други публични личности/организации правили подобни гафове и сравнение с настоящия, показващи недвусмислено, че настоящият е прелял чашата на търпението на автора, а би следвало и на обществото.

Спомен от социализма, илюстриращ сходството на сегашното положение с тъмните социалистически времена. Несполучлив опит за намек, че нищо не се е променило – хората, които вземат решенията са същите. Завоалирано хвърляне на вината върху агентите на ДС и „червените бабички“.

Сравнение с „Европа“ или „на запад“, но без да става ясно дали авторът наистина е ходил / живял там, или просто така чувал от съседа / така си представя нещата. Уверено даване на не съвсем коректни примери, извадени от контекст, които да подсилят чувството на изостаналост в нашата държава.

Псевдо-интелектуален анализ на горните „факти“ – какви са последиците за обществото, има ли го изобщо, защо е пасивно. Изтъкване на нужда от пълна свобода и по този начин противоречене на първоначалната си теза, че е недопустимо някой да каже това, което е казал.

Драматично, но издаващо отегченост заключение, затвърждаващо закостенялостта на системата и липсата на перспектива различна от емиграция.

 

NB: Приликите с действителни публикации са случайни. Публикацията не показва позицията на автора по никой конкретен въпрос.

2 comments

  1. Привидно съгласие с публикацията, но всъщност тънко прикрита опозиция.

    Номериран списък с контрапукнтове, всичките без аргументи, но приети за истина.

    Оплаквания как България затъва безвъзвратно.

    Изброяване на правописните грешки една по една.

    Pisane na latinica s 4etvorki.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.