Какъв механизъм за скрининг за рискови чуждестранни инвестиции приехме

Приехме закон за скрининг на рискови чуждестранни инвестиции. Тъй като той е много важен за инвестиционния климат, по него имаше процедурни особености – мина два пъти на второ четене в комисия, за да сме сигурни, че няма да създадем административни пречки пред чуждестранните инвестиции.

Със закона (който въвежда текстове в Закона за насърчаване на инвестициите) се предвижда задължение за разрешение от междуведомственя комисия за скрининг за пряка чуждестранна инвестиция в секторите, свързани със сигурността и обществения ред. Приемането на закона е задължение на България по европейския Регламент (ЕС) 2019/452, но регламентът дава възможност на държавите да го адаптират спрямо своите приоритети и нужди. Скринингът цели да ограничи т.нар. корозивен капитал – капитал с неясен произход, със спорна пазарна ориентация, мотивиран от екплоатирането на административни пропуски в държавата, където се осъществява инвестицията и придобиване на контрол върху стратегически обекти и дейности. Тези рискови инвестиции, според регламента на ЕС, трябва да бъдат подложени на скрининг.

Това, което успяхме да постигнем (от ППДБ) за облекчение на инвестиционния процес, са следните неща:

  • скринингът да е само, когато дейността на дружеството, в което се инвестира, е в обхвата на регламента – т.е. сигурност и обществен ред. По принцип това само по себе си може да бъде тълкувано разширително от администрацията, което налага и останалите мерки по-долу.
  • на скрининг да не се полдагат държави, които смятаме за нискорискови , като такива се определят по два начина – единият е със списък, предложен от Министерски съвет и одобрен от парламента, а другият е с конкретен списък в закона – САЩ, Обединеното кралство, Япония, Корея, Канада, Нова Зеландия, Австралия, ОАЕ и Саудитска Арабия. Дали последните две са нискорискови е дълга тема, но там потенцеиалните проблеми не са свързани с т.нар. „корозивен капитал“, а евентуално с други рискове за финансовата система, които скрининга не решава така или иначе. Има дискусия дали списъците с държави са в съответсвие с всички международни договори, по които България е страна, но предвид, че на европейско ниво текат процеси по надграждане и уеднаквяване на скрининговите механизми, нашата временна мярка е с цел защита на инвестиционния климат от излишна бюрокрация.
  • сделки, които все пак подлежат на скрининг, се ползват от мълчаливо съгласие при изтичане на 45-дневния срок за издаване на разрешение. Мълчаливото съгласие по принцип е общият ред за такъв тип разрешителни режими, съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, но тук го записахме изрично, за да не влиза администрацията в тълкуване дали се прилага. Мълчаливите съгласия са индивидуални административни актове, т.е. имат силата на изрично разрешение. Има рискове, произтичащи от връчването на решенията за скрининг (т.е. ако решение е взето преди срока, но е комуникирано след срока), но те се елиминират при използване на Системата за сигурно електронно връчване, при която връчването се случва в реално време и гарантира датата и часа на изпращане и получаване.
  • скрининговият процес не спира производствата за други лицензи и разрешения – т.е. не може процедурата по скрининг да се използва от КЗК, КЕВР, КФН, КРС или някой друг държавен орган за спиране или забавяне на прозиводства по техните специални закони. А много от сделките в обхвата на регламента са регулирани от някой такъв регулатор.
  • държавата ще носи отговорност за вреди по нейна вина, т.е. ако напр. след мълчаливо съгласие отвори ад-хок скрининг и това навреди на инвеститора, той може да осъди държавата за причинените вреди.
  • гарантиране, че всички становище, вкл. на службите за сигурност, са мотивирани, за да няма бланкетни становища от типа „препоръчва да не разреши инвестицията, поради налична информация в Държавна агенция „Национална сигурност““. Съответно решенията на съвета трябва да са мотивирани и пропорционални, а не бланкетни и прекомерни. Това на пръв поглед са декларативни текстове, но дават повече сигурност, че при съдебен процес, той ще бъде в полза на инвеститора, в случай, че държавен орган направомерно е ограничил дадена инвестиция.
  • съветът за скрининг ще публикува данни за получените заявления за скрининг и за това какви решения е взел. По този начин ще е възможно да се следи как се движи процесът по скрининг и дали той не е прекалено рестриктивен.

На задължителен скриниг подлежат инвестиции от Русия и Беларус, както и от компании, в които има 25% собственост на лица от тези държави. Руските капитали са най-корозивни, и когато става дума за национална сигурност в контекста на войната, е нужен специален ред за тях. За останалите трети страни се прилага изискването за контрол – т.е. 50%+1, пряко или непряко, вкл. чрез група лица, всяко от които под 50%.

Регламентът предвижда задължителен скрининг на т.нар. „критични технологии“, като изкуствен интелект, роботика, киберсигурност и др. В нашия закон има специфична разпоредба за високотехнологични компании в секторите, свързани със сигурност и обществен ред, като единствената разлика спрямо останалите инвестиции е в праговете за скрининг. Но високотехнологични инвестиции от нискорискови държави също не подлежат на скрининг, така че технологичната ни индустрия няма да има повишена административна тежест за привличане на капитал.

Законът не е е перфектен, но тъй като такъв тип закони се въвеждат в Европа за първи път, все още европейските държави, вкл. България, намират правилния баланс. Смятам, че ние намерихме добър баланс между гарантиране на националната сигурност чрез ограничаване на корозивен капитал и свободата на движението на капитали и свободния инвестиционен климат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *