Защо „електронно управление“ и как ще работя за него в Народното събрание

На изборите на 11 юли съм на избираемото трето място в листата на Демократична България в 24 МИР (София) и ми се ще да направя ясна заявка за какво смятам, че ще съм полезен в парламента. На предните избори мотивирах участието си в листата (макар и по-назад), но сега трябва да направя следващата стъпка – да кажа защо смятам, че ще бъда полезен в парламента.

Известно е, че моята тема е „електронно управление“. За него съм писал десетки статии през годините, участвал съм в подготовката на законодателни изменения и стратегически документи, а в публикацията си „Визия за електронно бъдеще“ изреждам някои конкретни цели, но нищо от това не дава отговор на въпроса, на който трябва да бъде даден отговор в една предизборна кампания – „Защо електронно управление“?

Дигиталната трансформация на публичния сектор (каквото всъщност представлява електронното управление) често се възприема като технократско клише. Оптимизация на процеси, електронизация на хартиени документи, прозрачност, ефективност и т.н. скучни думи. Иска ми се да обясня защо това не е просто клише и защо можем да имаме една дигитална мечта за България, колкото и това да звучи пресилено на пръв поглед.

Електронното управление е политическо средство, а не цел. То е средство за по-високо качество на живот и за спокойствие за бъдещето.

С електронното управление държавата няма да виси на врата на гражданите и бизнеса и да ги тормози с всевъзможни удостоверения, бележки, свидетелства и други хартии, които (задължително с печат!) трябва да носите от една администрация до друга, понякога в рамките на различни населени места. Тази бюрокрация убива време, но убива и мотивация и нерви.

С електронното управление ще имаме по-качествено здравеопазване, с по-малко изтичащи пари по фиктивни пътеки и свръхнадценени лекарства, с по-малко лекарски грешки и пропуски (защото системата автоматично ще проверява дали например нямате алергия към изписано лекарство, която докторът не е съобразил), няма да трябва да носите картони, епикризи и изследвания напред-назад по болници, защото лекарите ще имат достъп до тях. Ще имаме адекватна медицинска статистика, на база на която ще може да се прави здравна политика на превенция, хора в рискови групи ще бъдат уведомявани за нужда от профилактични прегледи. С други думи – макар електронното управление да не лекува, с него ще бъдем по-здрави.

С електронното управление корупцията ще намалее значително, защото няма да може да се подменят документи, да се създават документи със задна дата, няма да може срещу някой лев документи да се придвижват „по бързата процедура“ (всяка процедура ще е бърза, защото в много случаи проверки по същество няма, а само формални). Ще има анализ на корупционния риск в изпълнителната власт, така че ако някой братовчед на заместник-министър изведнъж започне да печели много обществени поръчки или ако някъде има странно завишени цени на някой продукт, това да „светне“ – и за органите, и за обществото.

С електронното управление хората в неравностойно положение няма да бъдат лишени от гражданските си права, само защото не могат лесно да отидат на място и да занесат ТЕЛК-решение и още един куп документи. В краткия предходен парламент предложихме изменение в Изборния кодекс, при което хора с ТЕЛК да могат да заявяват мобилна избирателна секция, без да ходят до общината и без да прилагат документи, които държавата вече има.

С електронно управление ще бъде ясно как държавата харчи парите ни и ще бъдат съкратени разходите, така че да остават повече за съществени неща, като образование, здравеопазване, пенсии.

Мога да продължавам дълго, но обобщението е това – чрез електронно управление ще живеем по-добре.

Но нещата не свършват дотук – стратегически важно за страната е да бъдем от правилната страна на т.нар. дигитално разделение, при което едни държави и общества биха изостанали значително икономически спрямо останалите, защото няма да са развили уменията да използват дигиталните технологии.

За да имаме устойчиво общество в 21 век, трябва на всяко ниво – политическо, управленско (вкл. в частния сектор) и изпълнителско, не просто да имат дигитални умения, а нов начин на мислене – да знаят какво е възможно с дигиталните технологии. Рисковете от съкращаване на работни места вследствие на автоматизацията е значителен и трябва политическите ни представители да осигурят среда, в която това да няма драматични ефекти върху живота на хората. За притеснените от технологични антиутопии съм длъжен да кажа – технологията не измества ценностите, а прави по-лесно тяхното отстояване.

Ще трябва да оставим за момент политическите битовизми и да погледнем напред. Да видим накъде вървим и с каква скорост. Да опитаме да опитомим технологиите като общество, за да работят за нас – наука, образование, дигитални услуги, екосистема за иновации. Не на думи и на документи. Не със сгради и машини. А с хора и реални политики. За да живеем по-добре не само след пет години, а и след трийсет.

Как да стане всичко това пише в предизборната програма на Демократична България. А детайлите са много важни, защото е лесно да се опише една прекрасна картина на бъдещето, въпросът е как точно стигаме до там. Народните представители предлагат и гласуват закони, но и контролират изпълнителната власт. Второто дава много възможности за влизане в дълбочина, а не само в обща законодателна рамка.

Затова съм кандидат за народен представител – защото смятам, че с опита си, уменията си, мотивацията си и познаването на важните детайли ще мога да направя дигиталната трансформация на публичния сектор реалност и да помогна за това България да е устойчива в турбулентното технологично бъдеще. И не, нямам илюзии, че ще бъде лесно. Но си струва.

3 коментара

  1. Пенсионер съм, не съм гласувал до сега за “ Да България “ но съм абсолютен поддръжник на електронното правителство, защото в него виждам изхода от най важните проблеми които пречат цялостно и са причина да сме на последно място в Евросъюза. Най големия противник за въвеждането му е държавната администрация и “ герб “ защото за едните означава, съкращение на щатове. а за другите загуба на избиратели.

  2. Имате моя глас!
    Усвояването на технологиите е един от малкото начини да увеличим ефектиността, икономическия разстеж и намалим корупцията.

    Бих добавил към статията, че електронното управление е начин да привлечем чуждестранни ивестиции и капитали.

    Успех!

  3. Според мен има неща, които трябва да се направят преди да се почне същинската работа по електронното управление. Ето някои предложения:

    1. Създаване на държавна агенция по стандартите и качеството на софтуера в публичната сфера. Задачите ѝ ще бъдат да напише грамотно изискванията към всяка софтуерна система, в т.ч. форматите данни и апитата, които трябва да поддържа. Същата агенция, трябва да има QA капацитет да провери, дали софтуерът отговаря на изискванията, която тя е поставила.

    2. По-рационален ЗОП, който да може да се използва за софтуер. Бързи търгове за малки проекти, който не позволява едни и същи фирми да печелят поръчките. Може да има изискване колко макс. част от дейността да е в публичния сектор. Според мен трябва за почти всеки проект, парите, които се предвиждат за 5 годишна поддръжка да са повече от първоначалната му стойност.

    3. Разбиване на проекта за e-Gov на множество малки парчета, повечето достъпни за работа от средно големи фирми. Например за ЕИ може да се направят няколко различни интерфейсни проекта – мобилни устройства, КЕП, номера на приносител. Реалната връзка между отделните парчета да бъдат АПИ тата, затова те трябва да са проектирани с най-добрите практики за разширяемост.

    Този подход – разбиване на голям проект на множество малки, които могат самостоятелно да еволюират дава голяма гъвкавост в бъдеще.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *