В неделя предстоят европейски избори. И ми се искаше да напиша нещо много мотивиращо за това, че трябва да се гласува. Но единствените мисли, които ми идваха, бяха в числа. Че българите избираме 2.26% от евродепутатите, докато избирателите от Ямбол, Видин или Габрово избират само 1.6% от българските депутати. Или колко процента е европейското законодателство и затова не е безсмислено да се гласува. Или колко бихме спечелили от разни предстоящи европейски политики, като единната енергийна политика.
Но както научих наскоро от една книга, избирателят не се впечатлява от числа. Той действа в отговор на емоциите си, а дори рационалните му позиции са често пост-фактум рационализация на емоциите му. А емоции в европейски избори може да има трудно. Брюксел има образ на студена и скучна бюрокрация. На нещо далечно.
Европейските ценности и свободи пък вече може би са станали клишета. Свобода, демокрация, мир, свободно движение, върховенство на правото. Чудесни неща, но дори на завърналите се току-що от командировка в Париж, от екскурзия в Италия или от море в Гърция, тези неща звучат някак далечно или изтъркано. Вероятно изглежда, че свободното движение е даденост, а върховенството на правото не ни засяга пряко.
И в този ред на мисли се чудех какъв е ефектът от евроизборите, какво променят. Освен европейския политически пейзаж, евроизборите променят и местния такъв. Кой колко гласа ще вземе на европейските избори има значение за управлението на страната. След предните европейски избори ДПС се оттегли от властта и Орешарски подаде оставка. Да, бяха само повод, а не и причина за схизмата в управлението, но това също не е малко. В момента имаме сходна ситуация – скандал с махленска корупция и разединени коалиционни партньори в управлението. Европейските избори могат да бъдат повод за преконфигуриране на властта.
Само че въртележката „ГЕРБ-БСП“ (с помощта на „патриотите на деня“ и с небезвъзмездната подкрепа на ДПС), и в която БСП пропуска своя ред, не е реална промяна в нищо. И това може би също действа демотивиращо и убиващо желанието да се гласува.
Ясно е, че тази публикация ще завърши с това да ви агитирам да гласувате за Демократична България (номер 13), от която съм част. Обаче това не е онлайн анкета или гласуване с sms-и в риалити шоу. Не искам просто „да викаме за наш’те“.
Искам да си представим, че всеки подаден глас е решаващ и значителен за бъдещето.
Демокрацията, а и историята като цяло, понякога демонстрират ефекта на пеперудата. Малко действие, малка промяна в условията води до големи промени.
Най-популярният пример за това е може би изборът на Джордж Буш с няколкостотин гласа във Флорида. Тези няколкостотин гласа влияят силно на човешката история и (може би) водят до войни в Афганистан и Ирак, съответно години по-късно (може би) до мигрантска вълна към Европа и съответно ръст на популизма. Тези няколкостотин гласа разлика пък вероятно са дошли заради избора на вид бюлетина (иронично, тип „пеперуда“) и на съмнителни машини за гласуване, като този избор вероятно е направен от някоя местна комисия, чието назначаване е било следствие от някакви „незначителни“ избори във Флорида.
Не казвам, че европейските избори в България имат такъв потенциал. Кой колко евродепутати ще прати в Брюксел няма да промени световната история (дори Бареков да е в групата за партньорство с Иран). Но българските евроизбори могат да променят поне българската история.
Няма значение дали Радан Кънев и Стефан Тафров ще отидат в Брюксел (макар че съм убеден, че ще бъдат най-адекватните ни европейски депутати). Няма значение дали Пеевски ще стане този път евродепутат или пак ще се откаже. Няма значение дали въпреки промените в изборния кодекс пак ще има ефект „15/15“ при БСП или не.
Европейските избори имат значение за обръщането на тенденцията. За счупването на въртележката. И смятам, че резултатът на Демократична България ще е от ключово значение за политическата история след изборите. За това дали новият главен прокурор ще е „Цацаров 2.0“, дали ще има още апартаменти и къщи за гости на фона на срутващи се ремонти, и т.н. и т.н. Дали ще продължаваме да сме най-корумпираната, бедна и несвободна държава в Европа.
Може и да не е така. Това е проблемът при ефекта не пеперудата – че не знаеш кое махване на крилата ще предизвика торнадото. Но пеперудата е длъжна да маха с крила, иначе ще падне. Смятам, че и ние сме длъжни да гласуваме, с разбирането, че всеки глас може да е част от ефекта на демократичната пеперуда.
Нещата са дори още по-прости: искаме ли да останем в блатото или не. Всеки народ си заслужава управниците. Нашият е предоминантно тъп, и можеш да го подхлъзнеш всякак. На голяма част от народа европейски ценности, общ пазар, помощ, защита, пътувания, възможности за бизнес нищо не им говори. Те се борят за оцеляване, защото комунистите и неуспешния преход ги държаха бедни и прости. Радват се на евтината скапана нафта на Марешки, гласуват за БКП по инерция и/или носталгия, а си затварят очите за ПОТРЕСАВАЩАТА некадърност и корумпираност на престъпната империя на ГЕРБ, защото „са по-малкото зло“. Борят „джендъра“, гаче ли това е някаква андроидна роботска сган, която ще им вземе децата, насъщния и колата. Масова дезинформация, ведно с години съмнения. Това се бори трудно, но не и невъзможно. Та, излизането от блатото е възможно, но както казва генерал Уилиям Макрейвън, първото нещо сутрин е да си оправиш леглото. Малко смелост и еволюцията ще започне. №13
След Кромуел демократичните ценности са размити и превърнати в кухи фрази за промити мозъци.
Откровеният цинизъм на флагманите на западната или по-точно западналата демокрацията днес поставя в конфузно положение всички, които вярваха в тяхната пропаганда. Това не значи, че в Швеция, Финландия, Исландия няма бленуваната демокрация. Но за да я имат мнозинството от населението им всекидневно се бори за тези ценности. И дори когато загубят битка като срива в Исландия, навреме намират сили за реванш, справедливост и възстановяване на демокрацията. Така че, ако имате малко мозък не давайте за пример „победата“ на Буш младши. Не е имало такава победа. Имаше откровена фалшификация
Ефектът на пеперудата, струва ми се, съдържа повече елемент на непредвидимост и изненада от последиците. Това, за което говориш, ми прилича повече на ефектът на „trim tab“-a – малките действия и промени (в определена насока и с определени ценности), които помагат на голямата промяна да се случи.
@Владислав зависи 🙂 просто не могат да се предскажат ефектите и затова само очевидните споменавам. Но приемам коментара.