Мантрата „ЕНП“ се появи във Фейсбук, съвсем очаквано, преди европейските избори, и отчасти с цел да създаде шум в Демократична България.
Погледнато отгоре, ЕНП е дясноцентристкото, проевропейско семейство, към което, логичнo, всички дясноцентристи трябва да се присъединят. ЕНП има своите много кусури (еврозаконодателството, срщеу което съм имал най-остри позиции, напр. чл. 13, винаги се подкрепя от ЕНП), но съм склонен да се съглася, че тези проблеми могат да бъдат решавани и са нормална част от демократичния процес.
Но искам да дам друг поглед върху ЕНП – дългосрочният им тренд. От 1999-та досега ЕНП губи подкрепа. По половин процент от 99-та до 2009-та, и 6.5% през 2014. По-интересното е каква е структурата на тази подкрепа. Разбих евродепутатите от последните два избора – 2009 и 2014 на „Източен блок“ и „Западна Европа“ (като Гърция и Кипър са част от „западна Европа“), за да видя как се движи ЕНП в тези два сегмента.
Източният блок има близо 27% от местата в Европейския парламент. Останалите 73% са за западна Европа.
През 2009-та ЕНП има 32.5% от депутатите си от източния блок. През 2014-та този процент расте до 39. ЕНП се превръща в ХДС+източноевропейски Борисовци. (ХДС – немският християндемократически съюз). Германия+Източна Европа правят 65% от депутатите на ЕНП.
Всеядността на ЕНП, започваща от приемането на Берлускони и кулминираща в неизключването на Орбан е един от факторите, които според мен отблъскват избирателите в западна Еверопа. Другото, разбира се, е цялостното отслабване на традиционните партии, както в дясно, така и в ляво.
Предизборните прогнози за вота през май са за още спад както в резултата на ЕНП, така и в този на ПЕС. В тази светлина, сляпото залагане на ЕНП като гарант за дясноцентристка обединена Европа според мен е грешка. ЕНП ще продължи да си затваря очите за местната корупция в източна Европа, за да си осигури гласове в Брюксел.
Моят личен избор на европейско политическо семейство е Европейската демократическа партия (която е част от групата на АЛДЕ в парламента в момента, но няма на сметката си греха от приемането на ДПС).
ЕДП се създава през 2004-та, отцепвайки подкрепа именно от ЕНП, като целта е да се противопоставят на популизма и евроскептпицизма. Нещо, което ЕНП много плахо прави.
Ако все пак ЕНП покаже принципност и изключи Орбан преди изборите, това ще е добър сигнал срещу националпопулизма. Но западна Европа губи доверие в ЕНП и мисля, че е време да спрем да отъждествяваме ЕНП с „проевропейското дясно“. Със сигурност не е единственият избор в тази посока.
Още повече, че според мен не са много хората, за които европейското политическо семейство е от такова голямо значение. Важни са посланията и лицата на националната партия, а къде ще седнат после в европейския парламент е вторично. Колкото и разни анализатори да повтарят мантрата ЕНП като гарант за ценности.
Вашият коментар