Тролололо (кръгла маса)

След като се включих в тўитър дискусия между Еленко и Антони Тренчев (депутат от РБ/ДБГ), вторият ме покани на кръгла маса (press release | статия в Offnews), на която с представителите на партии, медии, адвокати да обсъдим проблема с троловете.

Първо е нужно да дефинираме какво решаваме. Има три вида тролове – партийни, корпоративни и „безплатни“. На партийните и корпоративните се плаща, за да хвалят някоя партия/компания, или да плюят по конукренцията, а другите не са платени, но нападат и обиждат останалите или размиват дискусията за собствено удоволствие.

Съответно проблемните аспекти, които бяха изтъкнати (от Добрата Фея) са два – единият е наказателен, когато се извършват престъпления свързани с реч на омразата, подтикване към насилие, например; а другият, може би по-безобиден, е този на изкривяване и влошаване на дискусиите, подтикнат от партийни или корпоративни интереси.

За първия аспект всички бяха съгласни, че е нужно да има регулация и наказуемост – т.е. ако някой призовава към насилие над някаква общност или конкретен човек, то той да подлежи на наказателна отговорност.

По втория имаше достатъчно мнения, че не само не е работа на държавата да го регулира, а тя няма и техническата възможност и капацитет да прилага регулациите. А всъщност проблемът не е чак толкова мащабен, и се манифестира най-вече по избори.

Тъй като проблемът съществува заради технологията, която дава възможност един човек да пише с много анонимни профили, е логично решението също да бъде технологично. Това, което аз предложих, а и Владо Йончев от Offnews загатна, е споделена база данни и интелигентни филтри. Сходно на начина, по който работят спам филтрите, а именно – чрез машинно самообучение и анализ на текста.

Грубо казано, на база на IP-адресите (които могат да се сменят, разбира се), имената на профилите, часовете на публикуване и сходството в съдържанието, ще може да се определи кой е кампаниен трол (партиен или корпоративен) и кой не. Всеки нов коментар ще се праща към една централизирана, обща за много новинарски сайтове (и форуми) система, която ще го записва в базата си данни и ще връща в отговор вероятността това да е трол. Тогава коментарът може да бъде задържан за модерация, като модераторите да преценят дали коментарът ще навреди на дискусията или не.

Това няма да реши проблема на 100%, но би ограничило влиянието не троловете до ниво, до което може би няма да има смисъл да им се плаща. И да, те могат да станат по-умни в лъгането на системата, но това може би би повишило цената.

С едно такова решение отговорността остава изцяло в медиите, които да филтрират и модерират платените тролски коментари, и в по-общ план, да се саморегулират, за да не допускат изкривяване на реалността. Отговорността за наказуемите коментари, обаче, не може да е на медиите, стига те да предоставят на разследващите органи цялата информация за „трола“.

Дали обаче медиите биха се включили в една обща система за откриване на тролове? Коментарите и споровете под новините носят трафик – склонни ли са медиите да се лишат от този трафик, и знаят ли колко точно е той? Някои може би да.

Някой спомена, че в Русия ти искат лична карта, за да ти дадат Wi-Fi, което звучи доста Оруелски. Но скоро (надявам се) ще имаме закон за електронна идентификация, практическата реализация на който ще поддържа т.нар. anonymous credentials. И докато някои „западни“ сайтове решават проблема с многото фалшиви профили с изискване на Фейсбук регистрация (делегирайки връзката човек-профил на Фейсбук), то при достатъчно добра ползваемост на картата за електронна идентичност, тя може да бъде използвана за регистрация във форуми. И не, това няма да предполага следене. Защото гореспоменатите anonymous credentials позволяват идентификация без дигиталната самоличност да може да се свърже с физическата, но в същия момент гарантирайки, че един човек може да има само една дигитална. Все пак мисля, че проблемът изобщо не е толкова сериозен, че едно такова решение да е нужно. Но ако стане, то отново ще има технологично решение.

В заключение – нека не вадим тежкото оръжие „регулация“ за нещо, което не е твърде голям проблем, и което е решимо с технически средства. В същото време, обаче, е нужно ефективно прилагане на регулациите за реч на омразата, защото призоваването към насилие оставя не толкова безобиден отпечатък в общественото мнение.