Ах, мили мои, партии любими

Песента на НЛО „Партии любими“ показва един важен аспект на българския „политически живот“ – кадрите. А „кадрите решават всичко“, както е казал Сталин.

Та какви са нашите кадри? Нашите политици са винаги хора, които или са част от системата под една или друга форма (бивши директори, бивши членове на друга партия, роднини на бивши такива), или хора, които се набутват в средите на дадена партия за да се облагодетелстват чрез протекция на далаверите си. Да, обобщавам. Примери мисля, че няма да нужда да давам, всеки ще се сети за поне дузина. Изключения има разбира се, но те се размиват в общото море от гюбрета. Бащата на мой приятел нарече хората от ГЕРБ гюбрета при последните избори. Думата означава „угнила оборска тор“ (евентуално оставена да превтаса).

Кои са гюбретата? За съжаление, те не са от Марс. Не можем да кажем „няма да гласуваме за марсианци“ или „забраняваме на марсианци да се явяват на избори“. Повечето от тях са „завършили престижен западен университет“, който обаче почти никога не се споменава, защото не е престижен. Те са ярки представители на българското общество – тарикати на дребно, мислещи предимно за собственото си финансово облагодетелстване, неспазващи правила и норми, в името на по-комфортното си съществуване. Докато политическите среди се формират чрез състезание между селски тарикати няма как нещата да се оправят.

Консолидацията на такива хора се случва благодарение на хора като царя, Бойко, или благодарение на вълни като СДС през 90-те. Намърдват се там някак и после правят схемите си. И това няма как да спре само. Няма как, защото в България няма общество, което да излъчи хората, които да оправят положението. Почти всеки жител на тази държава не спазва елементарни правила, дали от незнание или нарочно.
Дори милиони инвестиции да се налеят в България, ако пак на такива хора е поверено тяхното управление, то равновесие няма да има – всеки, който не е успял да избяга ще си плаща лекарствата със заплата от 300 лева, а бентлита ще ни задминават на магистралата с 220.

Как няма да се оправи това? Няма да се оправи със създаване на поредната партия, дори и с въвеждане на строги вътрешно-партийни правила, която набира случайни хора. Случайните хора са често гореспоменатите гюбрета, които както казах са представителна извадка, и които най-много ги бива в заобикаляне на правила. Всъщност, всички в България ги бива в заобикаляне на правила и закони. (Това е една от причините, поради които, за съжаление (според мен) http://democracycorp.blogspot.com/ няма как да има успех).

Не искам да го казвам, но т.нар. честни българи ми се губят. Всеки е „честен българин“ докато не му се отвори възможност да спечели пари без да влага усилия. Като разбира се оправдава себе си с „ами то всеки така би направил; ако не съм аз, ще е някой друг“.

Младите хора са възприемани като тези, които могат да поправят нещата. Само че голямата част от младите (тези, които остават тук), не изглеждат твърде заинтересовани.

Не може да не завърша без оптимистична нотка – ако се намери достатъчно голяма група интелигентни кадри, които са доказано кадърни, и които никога не са били част от системата, и съответно не са корумпирани, но има желание да и воля да се пребори с вредните навици на управлението градени повече от половин век, тази група може да изчисти стълбите както си му е редът – отгоре надолу.